Сашо Дончев: Крушите не падат по-далеч от дървото (I глава от книгата "Газовия барон")

Агенция Монитор - вторник, 14-11-2017 - 18:10

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата за повелителя на синьото гориво Сашо Дончев и мръсните му схеми, с които жили държавата и гражданите.

„Надявам се, че крушата няма да падне по-далеч от дървото.“ С тези думи коментира през 2003 г. пред столичен ежедневник Газовия барон Сашо Дончев надеждите, които таи спрямо синовете си. И се оказва прав. Двете отрочета ще докажат както българския, така и още по-подходящия за фамилната история английски вариант на поговорката, че от орли не можеш да очакваш да се пръкнат гълъби. Та и при него така – за двете гълъбчета на Дончев не са чужди нито криминалните хроники, нито опасните връзки, нито схемите.

Родени със 7 години разлика, по-големият – Даниел, през 1977 г., другият – Георги, през 1983-та, и двамата проплакват в родината на майка си Ева – Полша, и се водят чуждестранни граждани, но с български ЕГН-та и с право на постоянно пребиваване у нас. Което впрочем на вече съзнателна възраст активно ще използват при бизнес начинанията си. Така в момента Даниел Михал Дончев фигурира чрез четири възможни начина за идентификация в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ, а брат му – с два.

Заради специфичните газови занимания на баща им в странство двамата раснат главно при баба си и дядо си. Това обаче е единственото препятствие по пътя им към пълнолетието. Радват се на далеч по-гладко от икономическа гледна точка израстване от връстниците си, въпреки че детството им съвпада с едни от най-турбулетните времена за България. А насред гладните години 1996-а - 1997-а, когато банковите фалити и хиперинфлацията изяждат и малкото спестявания на стотици хиляди семейства, синчетата са пратени от баща си да учат в САЩ.

„Винаги съм им давал свобода, не злоупотребиха. Гордея се с тях, те са много възпитани момчета. Успях да ги изпратя в Америка, където завършиха“, разказва Дончев. Е, дава да се разбере, че Даниел е карал „труден пубертет“ и че може и да го е „шамаросвал малко повече“. Имал артистични заложби, „убити от средата“, и в крайна сметка се заел с тунинговане. Както и че Георги от малък е бил „войвода“ и е предвождал „тълпа момчета“. „Те не са в моя бизнес. Не изпитват интерес. И това не ме обижда. Нещо повече, самият факт, че са самостоятелни, много ме радва. Но синовете ми не си представят, че могат да печелят пари, без да се трудят“, гради портрета на семейната идилия Газовия барон. Но толкоз. Всичко излишно би затъмнило напудрените краски, полагани както от Дончев, така и от пиарите му. Но архивите помнят и показват бизнес инициативи на отрочетата, които не отстъпват по любопитство дори на тези на баща им.

25 май 2005 г. В ароматната пролетна вечер на излизане от известен софийски индийски ресторант е застрелян 28-годишният Константин Дишлиев. Той пада убит пред очите на половинката си Десислава, чиято сестра – Моника, тогава все още е съпруга на обявения по-късно за „кокаинов крал“ Евелин Банев-Брендо. Малко след смъртта на Дишлиев ще се появят информации, че през фирмени сметки на младия „бизнесмен“, както и през офшорка, водеща се пак на негово име, са превеждани пари на испанска наркоорганизация за картел във Венецуела. Както и че няколко седмици преди разстрела е бил заплашван от баджанака си. Две години по-късно Кокаиновия крал Брендо ще бъде обвинен в пране на пари и участие в организирана престъпна група. Делото е образувано по свидетелските показания на бащата на застреляния Константин Дишлиев – Владимир Дишлиев, който заявява, че Банев е превел 2 млн. евро във фирмата му през 2004 г. Ключов свидетел срещу Брендо трябваше да бъде и майката на Дишлиев – Йорданка Запрянова, която обаче е убита броени дни след като Банев се предава на властите. Застреляна е с 6 куршума, пет от които право в устата. На следващия ден е трябвало да подпише свидетелски показания пред съдия. Много малко хора знаят за това. Получава се изтичане на информация. Запознати с разследването твърдят, че Запрянова е щяла да разкрие не само подробности за убийството на сина й, но и за схемата за пране на пари, в която той е участвал. Били са замесени много влиятелни лица и разкритията са щели да предизвикат сътресение. Това е осуетено с нейното убийство.

Към момента делото срещу Банев у нас още се точи, но той е окончателно осъден в Италия на 20 години затвор за наркотрафик и на 14 години решетки на първа инстанция в Румъния.

Какво общо имат синовете на Сашо Дончев с цялата тази наркокомпания? Ни повече, ни по-малко – бизнес партньорство. Даниел Михал Дончев е бивш съдружник на печално направения на решето с 10 куршума в тялото Константин Дишлиев. Връстник на Дишлиев, той се впуска в общ бизнес с него малко след завръщането си в България. В началото на 2001 г. двамата регистрират заедно с чичото на Дончев-младши – Пламен Дончев, фирмата за транспортни превози „Оу Джи транс“. Целта на дружеството е да затвори цикъла на семейния бизнес и съответно основните контрагенти за транспортните услуги на фирмата се оказват компании от кръга на „Овергаз холдинг“, а луксозните коли, с които двете отрочета на Газовия барон цепят пътищата на страната, са вписани именно по партидата на тази компания. Така наред с товарните коли в описите на компанията през годините могат да се открият четири аудита и по едно „Бентли“, „Крайслер Вояджър“ и „Лексус“. И докато е пределно ясно какво е било предназначението на луксозните возила, остава енигма дали услугите на останалите коли на фирмата са били използвани само за превоз на тръби. Това е въпрос, висящ с пълна сила. Особено на фона на по-късните разкрития за тъмната страна на бизнеса на Дишлиев.

Бизнес партньорството между двамата в рамките на това дружество продължава до януари 2003 г., когато баджанакът на Брендо излиза от „Оу Джи транс“, а на негово място за малко влиза майката на Даниел Михал – Ева Дончева. След това тя е заменена от „Овергаз“ като съдружник, а в ръководството на компанията влиза и другият й син – Георги Дончев. Така с времето присъствието на Дишлиев в компанията се забравя. Не и без помощта на услужливо разчистване на онлайн архивите на частните регистри за фирмено разузнаване, в които следите от нелицеприятното за фамилията партньорство са позаметени. Но не изцяло.

Това впрочем далеч не е единственото съдружие между Дончев-младши и Дишлиев. През декември 2002 г. двамата участват в създаването и на акционерното дружество „Изба Воденичане“. Даниел Михал е част от съвета на директорите на компанията до юли 2003 г., когато на негово място в ръководството влизат двама нови членове. Това са съпругата на Константин Дишлиев – Десислава, и самият Евелин Банев-Брендо.

Както можем да се досетим, това партньорство също не е сред изтъкваните от фамилията, но пък въпреки всички опити да бъде пратено в забвение архивите още пазят следите и за него. А след челния опит с ъндърграунда, макар към момента да се води в основни фирми от бизнес империята, построена от баща му с одраното от сметките на клиентите му, Даниел Михал акцентира върху страстта си – тунинговане на автомобили. И се занимава най вече със супермодерния си автодиагностичен сервиз. Направен, разбира се, отново с парите на Старши, като сумата (според публикации) възлиза на внушителните 15 милиона лева.

За разлика от него по-малкият му брат Георги акцентира на високите технологии. Завършил мениджмънт системи, той участва във фирми за дигитален маркетинг и хостинг и интернет услуги, но не му е чуждо и застраховането – бивш страничен бизнес и за баща му. Говори се, впрочем, че двамата си приличат и по друго – подобно на Газовия барон, и на сина му не са чужди политическите амбиции. А след провала на парламентарния вот през март 2017 г. на спонсорираната от шефа на „Овергаз“ олигархична формация, придобила известност като „Да(й), България“, в момента името на Георги Дончев се спряга в нов, отново акуширан от задкулисието проект. Баща му, впрочем, винаги е показвал, че вижда именно у по-малкия си син естествен наследник на проектите си. Така въпреки твърденията си през годините, че синовете му „не са в неговия бизнес“, в крайна сметка в едно от по-скорошните си интервюта признава, че Георги работи с него. Подобно на Даниел Михал обаче и неговото име носи тъмните следи на минали прегрешения. Насред разгара на развода между „Овергаз“ и „Газпром“ в софийски ежедневник се появява информацията, че Георги Дончев е разбил „Ауди RS 7“, струвало на семейния бюджет четвърт милион, на магистрала „Тракия“. Както може да се очаква, заради превишена скорост. От краткия, но стегнат материал става ясно също така, че изхвърлянето на „Овергаз“ от посредничеството по тръбата за синьо гориво може да е ударило семейния бизнес, но не и фатално, тъй като Младши си поръчал веднага „Порше Кайен“, докато чака да пристигне новото му „Ауди“ (същия модел като удареното) от Германия.

Както биха обобщили съседите сърби: Ово е стандарт. На гърба на народа.

 
 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.