Седмичен мониtоринг (8 - 12 януари)

КРИСТИ ПЕТРОВА - петък, 12-01-2018 - 15:58

Цялото протестърско войнство реши да отбележи европредседателството с митинги за какво ли не. Така броят на дежурните мероприятия в един момент набъбна официално до 9, а неофициално до 11. Лицата на „мрежата“ нахъсваха симпатизантите си в мрежата и си припомняха дните на отминала слава, когато доста повече хора им се връзваха на номерата и им се явяваха миманс. Седмицата, в която цонките и малвинките на гражданското общество намериха за пореден път смисъла на живота си, а „стожерите на свободното слово“ погазиха всички принципи на свободното слово.

 

8 януари, понеделник

Девиз на деня: Има ли шанс за оцеляване?

 

 

 

Миниатюрни академици – това очевидно е целта на поредната порция от промени, която цели да побърка децата. Проект на наредба за здравните изисквания при изготвянето на седмичните учебни занятия предвижда шести час за учениците от трети и четвърти клас. Това според специалистите нямало да навреди на децата, ако се прилага два пъти седмично. През останалите дни ще учат по пет часа. Логиката на експертите така или иначе вече фигурира като трайна практика в доста училища, сега явно са решили да оформят това и документално. А че децата не играят физическо, мъкнат десеткилограмови раници, от които получават гръбначни изкривявания, не се наспиват заради многото домашни, които не успяват да напишат в занималнята, защото спят по чиновете и че се тъпчат с тестени (безплатни) закуски – това здравното министерство не го отбелязва. Акцентът е върху бумащината. При всичките наредби и промени децата стават все по-нездрави, все по-затормозени и все по-неграмотни. Но пък чиновниците има с какво да се занимават.

 

Учителката дава наставления на първокласници:

- Който се учи за петици и шестици, ще попадне в рая, а който получава двойки и тройки - в ада! Някакви въпроси?

Плах гласец от последния чин:

- А има ли някакъв шанс да завършим училище живи?

 

9 януари, вторник

Девиз на деня: Ту тъмно, ту светло

 

 

Литовски полицаи раздават свещи на пешеходци и велосипедисти, движещи се без светлоотразители по тъмно. Целта на тази инициатива е да напомнят на хората, че рискуват живота си без сигнализацията, предаде Асошиейтед прес. Светлоотразителите са задължителни в балтийската държава и онези, които не ги носят, са застрашени от глоба в размер на 140 евро. Идеята е, че пешеходците са почти невидими за колите в тъмното без тях, а това води до много инциденти. Какво ли биха казали литовските полицаи, ако се разходят в произволен софийски квартал, където най-често хората се ориентират в тъмнината по нюх и с опипване, а на пешеходна пътека и светлоотразител няма да им помогне.

 

Другата гледна точка: някои пешеходци преминават така безразсъдно смело на пешеходна пътека, сякаш са се „сейфнали“ с нея.

 

Българските пешеходци пресичат улицата на принципа: „на зелено - премини, на червено - притичай“.

 

Двама работници в завод. Единия казва на другия:

- Нещо нямам желание за работа днес, отивам си в къщи.

- И аз, ама смяната не е свършила, няма как...

- Гледай сега как става!

Подскача първият, хваща се за носещата тръба на осветлението, увисва надолу с главата и започва да се люлее лекичко. Естествено, началникът, чиято работа е да следи зорко онези, които работят и да порицава мързеливците, го вижда и дотичва веднага:

- Какво правиш, бе? Побърка ли се?

- Аз съм лампа, светя на трудещите се!

- Ей, изперкал си нещо. Я по-добре се прибери в къщи и си почини малко...

Работникът не чака подкана и хуква веднага към изхода. След малко и колегата му набързо си прибира инструментите в шкафа и се отправя към изхода на цеха. Началникът тича след него...

- Ей, ти пък къде тръгна?! Смяната не ти е свършила!

- Е как да работя в тая тъмница?

 

Актрисата Катрин Деньов си навлече гнева на феминистките с изявлението, което публикува с още стотина дами – актриси, писателки, изследователки, които все още ценят привилегията да са жени. Щом се стигна дотам жените да защитават правото си да бъдат ухажвани от мъжете, ма.ната му на феминизма! Такива защитнички просто не ни трябват.

 

10 януари, сряда

Девиз на деня: Цензура!

 

 

 

Виц на деня – олигархът Иво Прокопиев и олигархът Сашо Дончев присъстват на конференция за свободата на словото, на която се явяват нещо като организатори. В залата присъстват отбрани гости и съставителите на нещо, наречено „бяла книга“. Неудобни медии не се допускат с аргумента, че са „несвободни“. Другото име на този гьонсуратлък е цензура.

 

Крайно време е „умните и красиви“ издатели да уточнят какво искат от журналистиката и за какво я ползват. Без опорни точки, ако може!

 

11 януари, четвъртък

Девиз на деня: Панаир на суетата

 

 

Официалното откриване на европредседателството се превърна в тормоз за гражданите на столицата от страна на куцо и сакато, излезли да протестират за щяло и за нещяло. Стигна се дотам зам.-кметът на София Евгени Крусев да призове гражданите да използват градския транспорт и да избягват централната част на града във времето, в което са предвидени протестите, за да се избегне струпването на автомобили и придвижването да стане по-лесно. Това по никакъв начин не подобри ситуацията, защото участниците в тези мероприятия явно спазват инструкцията да се движат в разгърнат строй, за да придадат на инициативите си усещане за масовост.

 

Няма международно значимо събитие у нас, което да не се превръща в протестърски панаир. Какъв по-подходящ случай, когато чуждестранните гости надникнат през прозореца на хотела, да видят опнати гащи, транспаранти, дудуци, вувузели, грачещи кикимори и небръснати страдалци, които защитават нещо си. Редом до просяците, които проявяват същия нюх.

 

Не че чужденците ще решат проблемите на всички, тръгнали на просия. Самите протестиращи са наясно с това и ще се съгласят с министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова, която коментира, че това е като да се оплакваш на арменския поп. Те обаче са същите (неслучайно активистът на „Протестна мрежа“ Николай Стайков направи аналогията „Борисов 3 става Орешарски 1“). И са там, за да упражнят натиск под миловидния предлог, че ги е еня за кабинковия лифт или за Истанбулската конвенция. Сбирката АРГО показа точно къде ги боли и сърби. Всичко останало са врели-некипели.

 

Да не останат назад, полицаите също се дегизираха като протестъри. И получиха това, за което настояваха. То и обществото настоява ченгетата у нас да си вършат работата професионално и резултатите от това да са видими, но ако излезем на протест за това, ще си омешаме капите с тези, които ще охраняват мероприятието. Полицаите отлично знаят, че голяма част от сънародниците им са на много по-лош хал, но по ред причини не могат да си позволят да маршируват по улиците в работно време. Не защото не искат, а защото не могат.

 

Бранейки собствените си привилегии и изисквайки нови, изнудвачите лишават други, много по-нуждаещи се от тях, от правото им на достоен живот. От правото им на съществуване, ако щете, защото тези средства, които се отпускат на определено съслови под уличен натиск, не валят от небето.

 

Болните, нуждаещите се от животопспасяващи медикаменти и онези, които мизерстват, не могат да се доредят до протести, пък и тяхната кауза не е така значима, както тази на псевдоеколозите и грантаджиите. Те търсят начини да оцелеят. Тези, които ги намерят, оцеляват. За другите същото това умно и красиво малцинство от изнудвачи пали лицемерно свещички. Защото за някои от хората, които маат гащи по улиците тези дни, персоналните заплати, бръмбарите, калинките и девствената природа (дефлорирана от псевдоеколози и сметкаджии) са по-важни от човешкия живот. От чуждия човешки живот!

 

Всеки в държавата има повод да протестира за нещо. Някои обаче гонят дивиденти от това. Протестът е част от нищожното им съществуване. Повод да се покажат. Да си пуснат фотоси в социалните мрежи, които стотиците им симпатизанти да лайкнат. Това последното все по-рядко се случва. Даже и дървените кратуни разбраха кой колко струва. Част от лидерите на протестите “за к'вото падне“ имат наистина личен мотив. Чрез масовите прояви, за които си спомнят с такава носталгия, те напомпаха самочувствието си и се почувстваха значими, защото получиха чрез фейсбук приятелите и комплиментите, които им липсват в реалния живот. Въобразиха си, че от монитора към тях блика всенародна обич и повярваха, че възхитата към каруцарския им речник и ограничен умствен капацитет е искрена. Благодарение на този отбран кръг от комплексари протестите се превърнаха в панаир на суетата. Но маските все някога падат.

 

12 януари, петък

Девиз на деня: Тежка е короната

 

 

Кралица Елизабет Втора се оплака от тежестта на короната. В буквалния смисъл. Короната не й позволявала, докато си чете речите, да се навежда надолу, та се налагало да повдига листа на нивото на очите си. То затова олигарсите у нас не носят корони, при все че ореолите, които им изписват подопечните им журналисти, тежат повече от две кила.

 

Кой ако не бившият италиански премиер Силвио Берлускони да защити правото на жените да бъдат ухажвани от страна на мъжете? Проблемът в случая не е на мъжете, които знаят защо. При тях диференциацията на половете е ясна. Проблемът е за женчовците, които искат да бъдат ухажвани те. Както и за жените, които се имат за мачовци. Апропо, женското на мачо трябва ли да се произнася като мачка? За едни феминистки питам.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.