Западният и Средноевропейски митрополит Антоний:

Молитвата е приносът ни за душите на нашите близки

СИЛВИЯ Николова - събота, 04-11-2017 - 08:00

Оставянето на храна върху гробовете е исторически остатък от езичеството * За съжаление трапезното християнство измества духовната полза от постите

 

  • - Ваше Високопреосвещенство, днес е Архангелова задушница. Какво всъщност означава този ден?

  • - Етимологията на думата „задушница“ означава „за душата“, т.е. на този ден всеки християнин трябва да се помоли за душите на близките си, а и на всички, които вече не са между нас. Молитвата е нашият принос към тях, за прощаване на греховете и спасяването на техните души.

  • - Някои обаче твърдят, че скъпите им същества са безгрешни. Има ли такива хора?

  • - Няма безгрешен човек. Затова и тези, които вече не са сред нас, се нуждаят от нашето молитвено усърдие. А ние чрез нашата вяра и постоянно пред Бога спасяваме и нашите души. Сутринта на Задушница се отслужва света литургия за починалите, а след това обща панихида. След това отиваме на гробовете на нашите покойници, където също ги почитаме с молитва.

  • - Но прави впечатление, че на панихиди и особено на гробищата има малко молитви и твърде много храна. Задължително ли е да се оставят сладкиши и какво ли още не върху гробовете?

  • - Не е достатъчно само да се раздава храна, но и да се помоли човек за покойника. Това не е обичайна трапеза за телесното ни насищане. Идеята е тази храна да се даде на нуждаещи се, на хора, които нямат много възможности. По този начин се прави едно добро дело, а получилите храната се молят за душата на нашия покойник. От даването на храна на познати без молитва за душите на нашите заминали си близки няма никаква духовна полза. За панихидата се слага жито – символ на Христовото Възкресение, защото ние вярваме във всеобщото възкресение на човеците. Виното символизира кръвта, с която Христос изкупи всички нас, а хлябът – Неговото Тяло. Всичко останало, което се носи, е извън символическите храни, свързани със символа на Възкресението и човешкото изкупление. Колкото до оставяната храна върху гробовете, това е историческо наследство, останало от езичеството. Езичниците са вярвали, че покойниците стават вечер и ядат от оставените ястия. Този остатък от миналото не е правилен. Вместо хората да я оставят върху гробовете и тя да привлича животни, които да ги оскверняват, по-добре тя да се даде на нуждаещи се.

  • - След около десетина дни започват Рождественските пости. Мнозина заявяват на всеслушание, че започват да постят и минават на растителна храна. Достатъчно ли е това, за да се каже, че са постили?

  • - Важно е да се знае, че постът не е диета, не е лично усилие или самоцел. Преди всичко той е духовно средство за извисяване на човешката душа чрез лишаването от животинска храна в името на нашето послушание към църквата, за да можем наистина да се подготвим с усърдие за посрещането на светлите празници след постите. Постът е само средство, не е самоцел, нито диета и не бива да се прави по собствено усмотрение, защото знаем, че ние, вярващите християни, изпълняваме своето послушание към духовните лица, които са наши наставници. Самоволното приемане на решение за неупотребата на някои храни, както се практикува при веганството, суровоядството и вегетарианството, без смисъла на покаянието, изповедта и Светото причастие не допринасят никаква полза на душата, макар и да имат известна полза за тялото. Нещо повече, такъв тип хранене е известна доза суета и погнуса. Напротив, Бог така мъдро е устроил света, че човек да употребява съответната храна в съответното време. За съжаление трапезното християнство измества значението на духовната полза, която допринасят постите, чиято цел е да възвисят човешкия дух.

  • - Какво друго ни е необходимо, за да сме достойни християни?

  • - Преди всичко ни трябва любов към Бога и човеците, смирение, търпение, усърдие в нашите молитви, а всичко останало вече Бог ще предвиди и ще ни даде.

  • - А когато Той не ни даде това, което ние искаме?

  • - Това означава, че вероятно неправилно сме искали.

  • - Какво означава това?

  • - Искали сме разрешаването не на духовни, а на материални проблеми, желаели сме материални придобивки, които ни отдалечават от Него. Не трябва да се отчайваме, когато не получим нещо от Бога, което много искаме. Той не ни го е дал заради нашето добро. Нашите мисли са твърде материални, погледът ни е ограничен за разлика от вечността, която Бог е приготвил за всеки един от нас по Своя благ промисъл.

  • - В днешно време повечето хора влизат в храмовете предимно на празници и при личен проблем, колкото да запалят свещ. На какво се дължи това – на човешкото твърдоглавие или на слабото проповедничество и катехизация на църквата?

  • - Може би самите ние още не сме готови да поемем по този път, не сме достатъчно усърдни и постоянни в нашите молитви, в нашето искане. Не бива да забравяме, че няма нещо, което да се случи, с който и да е от нас без позволението на Бога. Трябва да имаме търпение да работим усърдно и да се молим, да живеем с християнските добродетели, морал и нравственост, за да допринесем да доброто на децата и бъдещето на нашата страна.

  • - В училище беше въведено изучаването на религия като свободно избираем и задължително избираем предмет. Въпреки това интерес към него няма, а синодът продължава да настоява за задължително вероучение в училищата. Какво е Вашето обяснение?

  • - По ред причини хората са се отдалечили от църквата и Бога. Самите директори на училищата, които имат право да въведат изучаването на предмета религия, не го правят за сметка на модерните английски език, математика и други такива. Според мен религията ще се въведе като редовен предмет в учебната програма, когато всички сме узрели за това. И най-вече сме готови да поемем наистина този товар на плещите си, за да започнем да възпитаваме едни добродетелни подрастващи млади хора. Не бива да забравяме, че възпитанието на децата не е работа само на училището, а най-вече на семейството. Затова и родителите трябва да се грижат да възпитават своите деца в морал и добродетели, а да не чакат само училището да върши работата, която те не са си свършили. Преди началото на Рождественските пости нека се молим Бог да ни помага да бъдем по-добри, да постоянстваме с вяра и търпение в Него, да се подготвим и да прекрачим прага на предстоящите пости, които настъпват след броени дни.

 

Визитка:

 

Роден е на 17 януари 1978 г. в Стара Загора

Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий” и Богословския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Подстриган е за монах в Клисурския манастир

По искане на митрополит Николай от 1 май 2007 г. е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. По предложение на Пловдивския митрополит Николай на 23 март 2008 г. е хиротонисан за епископ в пловдивския храм „Св. Марина” и назначен за негов викарий, като е изпратен на служение в Смолян

От юни 2010 г. е назначен за викарий на Западно и Средноевропейския митрополит. На 27 октомври 2013 г. е избран за митрополит на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ и представител на БПЦ в Брюксел

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.