Диян Стаматов, директор на 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ :

Проблемът с тежките раници е битовизъм

Мила Мишева - четвъртък, 26-10-2017 - 18:23

Таксата за медицинска бележка трябва да е минимална – между 50 ст. и 1 лв. * Увеличението на учителските заплати изостана във времето, това доведе до катарзис

  • - Г-н Стаматов, тежестта на ученическата раница е една от топтемите в последните дни. Оптимист ли сте по отношение на предлаганите мерки от страна на МОН за намаляване на теглото им?

  • - Не мисля, че този проблем скоро ще се разреши по ред причини. Живеем във време, в което най-голямата промяна трябва да бъде заменянето на хартиения учебник с електронен. Нещо, което само се загатва през последните две години, а в много от европейските страни вече е факт. Това е един от начините за намаляване на тежестта на учебниците, като постепенно учебникът започва да минава на носител, различен от хартиения. Другият вариант за решаване на този казус е използването на възможностите, които законодателната разпоредба позволява на директорите за по-голяма гъвкавост при разпределението на учебните часове в един ден. Става дума за блок – часовете, при които има два последователни урока по един и същи предмет, така че в раницата да има не седем учебника, а примерно 3.

 

- Ако обаче децата имат три блока от два тежки предмета, това няма ли да ги пренатовари?

 

- Според здравни експерти не е добре да има последователност от два часа по всички предмети, защото това ще доведе до по-слаба концентрация на учениците. Много по-важно за здравето на децата обаче е да не носят тежки раници, отколкото да се концентрират и учат.

Бих казал дори, че съсредоточеността на учениците идва не толкова от самите предмети, а от начина, по който учителят ще им предаде урока и ще задържи вниманието им. Организирането на блок часове не струва нищо. Не коства пари. Изисква се само желание от страна на педагогическите колективи и на директора и една малко по-гъвката разпоредба, като не трябва да се забравя, че тя се прави за самите деца, а не за ведомството.

 

  • Какво в момента ви спъва, за да преминете към блок часове?

 

  • - В момента не се дава пълна свобода, а само се загатва, че би могло да има блок часове в определени дни. Но когато стане въпрос за оценка на седмичното разписание, обикновено не се дава разрешение за блоково разпределение с мотива, че това не е добре за концентрацията на учениците.

 

- В такъв случай ще поискате ли от МОН да промени нормативната уредба, така че да имате свободата за блок часове?

 

- Мисля, че е крайно време това да се случи. И при положение че не се изисква никакъв финансов ресурс, би могло с един добър дебат да стане факт. Всяка една промяна обаче не тръгва толкова от образователното министерство, а от идеите на самото училище.

 

- Колко тежат ученическите раници във вашето училище?

 

 

  • - Обикновено учениците от 1 до 4 клас в 119 СУ имат персонални шкафчета и раниците им са тежки в понеделник сутрин и петък вечер, защото тогава съответно си носят или изнасят учебниците. През останалото време те не взимат помагалата със себе си, а си ги оставят в шкафчетата. Така че раниците на малките ученици от 1 до 4 клас не са толкова тежки, може би са в порядъка 2-3 кг. Но в тях много често има храна и голямо количество вода, а не учебници. По друг начин обаче стои въпросът в 5-6 клас, защото учениците в тази възраст няма къде да си оставят учебниците и пособията и ги носят всеки ден. Там раницата достига 6 – 6,5 кг, което е много за едно дете, което обикновено вече се прибира само до дома си, без да има родителската помощ. И това съвсем естествено би могло да доведе до изкривяване, ако то живее на отдалечено място. Особено пък, ако детето е много ученолюбиво и носи цялото количество учебници и учебни пособия.

 

- Споменахте, че електронните учебници трябва да заменят хартиените. В България обаче има училища, които нямат техническата готовност за тях. Къде е разковничето в такъв случай?

 

  • - Ето това е един странен казус. След като в някои училища това се случва, защо и в другите да не може. Да, има учебни заведения, които нямат техническата база. Но има училища, които имат тази възможност, но и там не се случва, за да се спази принципът на равния достъп до образование. Той е важен за всеки един ученик, но в конкретния случай ние започваме вече да говорим и за стабилно изоставане на голяма група учебни заведения, в които може да се направи подобна промяна. Тя е силно належаща, но не са прави, защото не може да бъде приложена на други места. Ето това е абсурдното забавяне и дърпане назад във времето на много училища, които могат да направят стабилна промяна напред. И трябва да им се даде тази възможност, за да не си говорим за битови проблеми като тежки раници и невъзможност да се използват електронни учебници, а за качество на образование.

 

- Друга гореща тема е свързана с медицинските бележки. Справедливо ли е според вас личните лекари да събират пари за издаването им и ще се пресекат ли така фалшивите документи?

 

- Всъщност медицинските бележки винаги са били платени, само че човекът, който е получавал парите, е бил различен. Досега учениците, които са носили условно казано фалшиви бележки, са си ги доставили по някакъв свой начин срещу заплащане на уличен търговец, което може да се нарече дребна корупционна схема.

Сега лични лекари взимат такса, но всеки един документ от здравните служби вече е платен и медицинската бележка не трябва да е изключение. Скептичен съм обаче, че това ще доведе до отпадане на фалшивите бележки. Тук отново говорим за битов проблем, който витае в образователната система от години. Освен това медицинският документ е единствено прилаганият, когато трябва да се извиняват отсъствия. В момента бележките за извиняване на отсъствия по различни причини от родителите са много повече от медицинските. Не бих казал, че за едни сериозни учебни заведения медицинският документ е първостепенно определящ. А това един директор да проверява дали е истински или фалшив, не е негова работа. При толкова съвременна техника ми се струва нелепо да звъня на експерт и да чакам неговото становище. Това е едно връщане назад във времето и поредна бумащина, която бихме могли да си спестим. Затова не смятам, че контролът на регионалните здравни инспекции по отношение на медицинските бележки беше най-удачната стъпка от страна на здравното министерство.

 

- А нормално ли е да няма таван на цената на медицинската бележка?

 

  • Таксата трябва да е минимална, в порядъка на 50 стотинки – 1 лв., защото това е един изключително незначителен документ, който се издава.

 

- Учителските заплати се увеличават през последните години. Влезнаха ли повече млади учители в класните стаи в резултат на това?

 

- Мога да кажа, че аз съм един щастлив директор, защото младите колеги около 30 години в 119 СУ вече преобладават. Но не така стоят нещата в цялата страна. Определено идването на млади учители и тяхното задържане не е въпрос само на пари, а и на отношение, комуникация и утвърден учителски колектив с авторитет.

Заплащането на учителския труд обаче изостана. Ако тази година има увеличение от почти 24%, то предходните години тези стъпки бяха плахи и незначителни, което доведе до една катарзисна ситуация в цялото учителско съсловие в страната ни и дефицит на преподаватели по природни науки, информатика и чужди езици. Този дефицит трудно ще бъде превъзмогнат дори и с това увеличение. Тук не неглижирам опитите на сегашното и предишното правителство по отношение на повишението на заплащането на учителския труд. Чудесно е, че се говори за нов скок от 1 януари, но определено смятам, че това увеличение е изостанало във времето и е основна причина за липса на кадри през тази, а може би и през следващата учебна година.

 

 

- Днес празнувате своя юбилей. Каква равносметка си направи директорът на едно от най-успешните училища, обръщайки очи назад?

 

- Всъщност аз съм един доста обикновен човек. Това че през годините станах популярен в директорските среди и бях зам.-министър, не ме промени, но ме направи по-ангажиран. Опитът ми по-скоро задълбочи моето отношение към учители, директори, родителите. Определено това ми отне и лично време, защото то е изцяло отделено на доброто име на нашето бих казал хиперактивно училище.

В същото време аз винаги съм бил на мнение, че не ръководя елитно училище, а едно съвсем обикновено, търсено и желано учебно заведение. Равносметката ми показва, че станах доста популярен в медийното пространство, което ми отне личната независимост. Много от колегите ми смятат, че моите чести появявания по медиите са положителни. Но това отделя много от реалното ми работно време и така то става много дълго, понякога между 12-13 часа всеки ден, включително и събота. Когато бях заместник-министър на образованието, дори спрях да тичам, сега обаче намирам отново време за това...И на финал - на юбилея ми за първи път от много време ми се обади първото ми гадже или т.нар. ученическа любов.

 

 

ВИЗИТКА:

Роден е през 1967 г. в Карнобат

Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология

Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София

Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“

В момента отново е директор на 119-о СУ в София


 

 

 

  •  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.