Мозаечните пана на Бузлуджа – под угроза

2,5 млн лв ще струва превръщането на Чинията в модерен музей

Христо Христов - неделя, 18-06-2017 - 17:14

„Мозаечните пана във вътрешността на мемориалния комплекс на някогашната БКП на връх Бузлуджа са под угроза да изчезнат безвъзвратно. Ако не бъдат взети спешни мерки само до две-три години металната конструкция , върху която са монтирани ще се саморазруши следствие на корозията. Това беше констатирано от специалист-инженер, който за пръв път от четвърт век направи пълна ревизия на паметника в края на миналия месец.“, съобщи арх. Дора Иванова, автор на авангарден проект за възстановяването на Чинията и превръщането й в модерен музей.

Обследването на конструкцията е станало в хода на 3 D заснемане, осъществено от специалистите на фирма „Метрисис“ ООД,, Заснемането ще позволи бъдещето изготвяне на актуални проекти за реновирането на уникалната по своите мащаби и начин на строителство сграда.

Според експертите, категорична е арх. Иванова, металните греди, използвани при направата на покрива са запазени могат да бъдат използвани за в бъдеще. Запазени са и стоманобетонните части на конгресната зала и 70-метровия пилон.

Арх. Дора Иванова призна, че от журналистите е научила в неделя за искането от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова Чинията да бъде върната на Столетницата.

В писмото си до премиера Бойко Бориков Нинова е заявила готовност да бъде финализирано решението на МС от от 22 септември 2011 г. за безвъзмездно прехвърляне собствеността на мемориала.

Писмото на Нинова изненада социалистите в Казанлък, председателят на общинската организация там Станимир Стефанов призна, че с него разговори на тази тема не са били водени.

В невидение беше и депутатът от БСП-Лява България Георги Гьоков, който е избран от Старозагорска област.

Според депутата Драгомир Стойнев писмото на Нинова е изпратено след нарочно решение, взето на 6 юни от Изпълнителното бюро на БСП. Все още нямало пълна яснота какво ще правят социалстите ако собствеността им бъде върната, най-вероятно щели ад организират акции за акумулиране на средства за възстановяването й.

В края на мандата на служебния кабинет, буквално на последното заседание на МС в дневния ред беше внесено предложение от служебния министър на регионалното развитие Спас Попниколов, който искаше да бъде анулирано решението от 2011 година за прехвърлянето на собствеността.

По неизвестни причини точката е била отеглена от вносителя.

Към момента бузлуджанския мемориален комплекс е собственост на държавата, като терените под и край него са под юрисдикцията на МРРБ. Пряко отговорна е старозагорската областна администрация.

От години обектът е затворен за посетители поради опасност от самосрутване, има издадена и заповед от губернатора, забраняващ влизането там.

През последните няколко месеца на няколко пъти са зазиждани отвори , ползвани от любители на екстремните преживявания.

На 27 юни в Казанлък е предвидена поредна дискусия за бъдещето на Чинията, за участие в нея са изпратени покани до 11 -те народни представители от Старозагорска област, очаква се там да бъде и арх. Георги Стоилов, който е проектирал паметника през 70-те години на миналия ХХ век.

Десет дни по-късно, на 8 юли в подножието на мемориала предстои да се проведе рок фестивал , който ще бъде използван и за пропагандиране на идеята за спасяването на уникалната сграда.

Около 2,5 млн лв според арх. Дора Иванова ще струва реализацията на проекта й „Бузлуджа -паметта на времето“, като в сумата не е включено конструктивното укрепване на сградата.

ххх

 

Решението за изграждането на мемориалния комплекс е взето от ЦК на БКП на 11 март 1971 година , главен проектант е арх. Георги Стоилов, а главен конструктор - проф. инж. Добромир Коларов.Първоначално обектът е трябвало да бъде завършен през 1978 г. в чест на 100-годишнината от освобождението на България от Османско иго, но в крайна сметка откриването е станало на 23 август 1981 г.

Конструкцията на Дома-паметник представлява куполна ритуална зала, наподобяваща отвън жертвеник. Тържествената зала с 800 места за гости е с диаметър 42 м и височина 14,5 м, като мозайките са били върху площ от 550 кв. м. В направата им са участвали

възможно най-елитните в онези години художници като Иван Стоилов – Бункера, з. х. Иван Кирков, Григор Спиридонов, Александър Терзиев, з. х. Димитър Киров, доц. Димо Заимов, Георги Трифонов, Теофан Сокеров, Стоимен Стоилов, з. х. доц. Тома Върбанов, Иван Кожухаров, Иван Иванов, Валентин Старчев , Величко Минеков и мн. др.

Позлатената мозайка на купола с надписа „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” е на художниците Владимир Паскалев и Кънчо Кънчев,а 3-те стълбища са били украсени с композиции от бяло кристално стъкло, по проекти на чешкия скулптор Станислав Либенски.

По спомени на служители при националния парк-музей „Шипка Бузлуджа” до национализацията на монумента през 1991 г. от тук по различни поводи са преминали над 3 млн души.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.