От бюрото по труда до частния бизнес

Анна Ефтимова - петък, 08-12-2017 - 20:00

Между 30 и 50 на сто от българите искат да развиват собствен бизнес, показват различни проучвания у нас. Дали поблазнени от идеята да станат бизнесмени или бизнесдами, или от мисълта да нямат шеф над главата си, но българите определено мечтаят за собствена фирма. Няма значение в каква икономическа сфера, важното е да е собствена.

На думи българският предприемачески дух е голям, но на действия не съвсем. И тук се намесва държавата. От догодина започва схема за подпомагане на предприемачеството с нисколихвени кредити. Идеята на социалното министерство е да бъдат подкрепени уязвими хора, които иначе трудно биха получили банков заем. Така хора с увреждания, младежи до 29 години и безработни ще получат възможност да създадат собствена фирма.

Първите две групи хора е ясно, че са прецакани, защото вероятността да получат кредит е минимална. Групата на безработните обаче е друго нещо. Ясно е, че достъп до заемите с ниски лихви ще получат само тези безработни, които докажат, че идеята им за бизнес е рентабилна. С други думи малка част от 220 000 регистрирани в бюрата по труда безработни имат потенциал да участват в програмата. Въпреки това се получава така, че държавата бори безработицата, давайки възможност да хората да сменят бюрото по труда и бюро в частната си фирма.

Чудесно! Но .. винаги се появява едно „но“.

И сега имаме редица мерки за насърчаване на заетостта - някои поемат разходите на работодателите за заплати и осигуровки, други обучават служители, трети поемат разходите за наем, ток и вода на преместилите се в друг град работници. Въпреки това 220 000 българи седят в бюрата по труда, някои чакайки подходяща работа, а други просто фигурират в статистиката като „търсещи работа“. Големият проблем е как тези формално търсещи работа да бъдат накарани реално да се огледат за препитание. С нисколихвени кредити за собствен бизнес? Едва ли. Истината е, че трайно безработните у нас просто не искат да се трудят. Дали от мързел или защото имат алтернативни източници на доходи, например роднини, които работят в чужбина, но тези хора съзнателно избират да бъдат безработни. Но това не пречи същите тези мързеливци и готованци да поискат да развиват собствен бизнес. Нали най-сладката работа е шефската. Трезво мислещите обаче знаят, че работата за себе си е дори по-трудоемка от тази за шефа Х. Работата за себе си изисква не само повече труд, по-дълъг работен ден, повече нерви и отговорности, на които мързеливите безработни и чакащите пари от родата в чужбина не са способни.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.