Всеки може да преодолее страховете си и да съзре Бога

Негово Високопреосвещенство епископ Киприян, Старозагорски митрополит: Не трябва да чакаме празник, за да проявим доброто

СИЛВИЯ НИКОЛОВА - петък, 21-04-2017 - 18:30

От нас зависи духовната ни крепост да бъде здрава, Българите имат своята вяра

- Ваше Високопреосвещенство, още сме в дните на Възкресение Христово. Какъв е дълбокият смисъл на тези дни за християните?

- Възкресението Христово е светлина. По думите на боговдъхновения евангелист „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Иоан 1:4). Тази светлина не е трепетна и бледа като нашите човешки сърца, а силна и вечна като Благодатния огън, който слиза всеки път. В този огън се ражда отново и отново вярата ни към възкръсналия Христос. Вярата, която ни подтиква да се издигнем над собствените си грехове и страсти и да търсим“ Пътят, истината и животът“(Иоан 14:6).

- Обикновено на големи празници храмовете се пълнят с хора. Означава ли това, че българинът стана по-вярващ? Отчитате ли трайни изменения в ценностната система на съвременните българи?

- Народът ни има своята вяра. Моите наблюдения са, че все повече млади хора влизат в храмовете. Отец Серафим Роуз, един американски православен монах, живял в седемдесетте години на миналия век, в своите проповеди казва, че духът на нашето време е несериозността - как да прекараме по-леко, как да бъде около нас всичко по-приятно. Този дух завладява и нашите географски ширини. Затова сега е важно да оценим в дълбочина ценностите на Православието. Те са над времето, над нашите човешки страсти, над нашата преходна логика. Дадени са от Бога, за да имаме ориентир в делника си и най-вече във вътрешния си свят. Бог, както казва Св. Паисий Светогорец, е „духовен благородник“. Той чака нашето решение дали искаме и кога ще пожелаем да се срещнем с Него.

- Много невярващи казват: “Да, има нещо там, горе...”, но се страхуват да изрекат думата Бог. Как си го обяснявате?

- Във всеки човек има стаена вечност. Ние, осъзнаваме ли или не, сме чеда Божий. Тихо доказателство за това е духовният океан, скрит под телата на всеки един от нас. Човек подсъзнателно чувства, че „има нещо там горе“, но се страхува да признае пред себе си за съществуването на Бога. Основа на този страх е гордостта ни. По-лесно е да мислим, че може да контролираме всичко, че мярката за нещата сме ние. Но има нещо, от което не можем да избягаме, съвестта ни. Тайните и недобри постъпки, неизвестни никому, ги изобличава именно тя. Светите отци я наричат „гласът Божий в нас“. Аз вярвам, че всеки, стига да пожелае, може да преодолее страховете си и да съзре Бога.

- В тези светли дни пожеланията са да прощаваме, да даряваме бедните, да посещаваме болните, да зарадваме децата. Мнозина го правят от тези жестове PR акции. Как да го направим искрено и смирено?

- Вие задавате въпрос, в който се крие и отговорът. Просто го правим искрено и смирено, а на това се учим цял живот. Светите отци съветват, че когато на човек му е тежко и мрачно на душата, е необходимо да се помоли и да стори добро, без да споделя с другиго. Св.Йоан Богослов казва: „Бог е любов“ (Йоан 4:8). Всеки път, когато ние проявяваме състрадание, тази Любов снизхожда към нас и очите на сърцата ни я виждат.

- Всяка година преди Възкресение Христово хората у нас насочват очакванията и надеждите си за по-добро, за намаляване на престъпността, непочтеността, но празникът отминава, очакванията ни не се оправдават. Защо се случва така – все да сме в очакване на по-доброто, но то да не се случва?

- Аз не съм съгласен, че доброто не се случва. То е в нас и не трябва да чакаме конкретен празник, за да го проявим и видим. Необходимо е да го възраждаме в себе си. Самата надежда за по-добро е вече сила за борба с недоброто. Колкото повече хора се включат и колкото по-дейна е тя, толкова по-малко пространство остава за злото. Можем да бъдем живи единствено когато възкресяваме любовта в себе си и вършим добро.

- Като се има предвид случващото се в Сирия, атентатите, има ли днес реална заплаха за християнството или страховете ни са преувеличени?

- Не трябва да се боим. Бог не оставя тези, които търсят подкрепата му. Още от създаването си, през първите векове, християнството е било гонено, християните измъчвани и убивани, а то е продължавало да се утвърждава. Държавните машини на цели империи не успяват да го унищожат. Сами виждаме, че „Бог поругаван не бива!“ (Гал. 6:7). Ярко доказателство за това е и родната ни история

- Защо понякога е трудно да изпълняваме Божиите заповеди и да приемем покаянието като сила?

- Първо трябва да преборим егоцентризма си. Това никак не е леко и е дело за цял живот. Нужно е да опознаем себе си. Ако е обективно, това познание е болезнено, защото ще срещнем чернилката в нас. Нея трябва да я чистим постоянно. Така ще осъзнаем, че хората, с които ни среща делникът, носят също своя житейски кръст, а обръщението „“братя и сестри“ има своята стойност и сила.

- До 50-те години Старозагорската епархия е развивала социална дейност, която, предвид политическите обстоятелства, прекъсна. Имате ли амбицията да възобновите някои от дейностите?

- В момента тече процедура по възстановяване на собствеността на Старозагорската митрополия над бившия болничен храм в МБАЛ „Проф. Стоян Киркович“. Там имаме идея да изградим епархийски социален център. В него предвиждаме да се извършват безплатни прегледи от лекари, стоматолози и логопеди. В Старозагорската епархия има няколко социални кухни, които ще разширяваме, с идеята да бъдем полезни на повече хора. В храм „Св. Паисий Хилендарски“, Стара Загора, започваме строителството на кухня, в която ще бъде приготвяна самостоятелно храна за социално слаби. Разбира се, има и други идеи, които тепърва ще развиваме.

- Независимо от трудностите и предизвикателството на времето, в което живеем, можем ли да останем православни християни? Какъв е пътят, какво трябва да направим, за да не изгубим себе си като призовани от Господ Исус Христос?

- Св.Козма Етолийски, мъченик за християнството, живял през XVIII век, всяка сутрин е ставал с думите: „Благодаря ти, Боже, че съм православен.“ Православието е оная сила, оня дух, оня тътен, държал буден народа ни през тъмните нощи на теготи и робство, на болки и ужаси. Не е случайно, че всички завоеватели от стари времена до днес, за да уязвят народността ни, първо са посягали на вярата. И днес градежът на българщината продължава. Сега от нас зависи българската духовна крепост да бъде здрава и величествена.

  •  

 

Визитка:

Роден е на 8.3.1976 г. в гр. Казанлък

Завършва средно музикално образование през 1995 г. в родния си град

Приема монашество на 1.9.1996 г. в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския епископ Йоан, с духовен старец Старозагорски митрополит Панкратий

От октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушанието ефимерий в Казанлъшкия манастир „Св. Богородица“ и паралелно завършва двугодишния курс на СДС „Св. Йоан Рилски“, след което е приет в клира на Врачанска епархия като и. д. игумен на Тръжишкия манастир „Св. прор. Илия“

От 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанската митрополия

Избран е за Старозагорски митрополит от Св. синод на БПЦ-БП на 11.12.2016 г. в синодалния параклис "Св. княз Борис-Михаил" в София

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.