Таблетите, умните телефони и социалните мрежи ни нареждат в дъното на класациите по щастие.

Кривото огледало на самооценката

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 11-01-2018 - 15:33

Серията от убийства предизвика поток от конспиративни теории

Стрелба по висш данъчен служител, брутално убийство на шестима по новогодишните празници, показен разстрел на активен бизнесмен почти в центъра на столицата и много близо до правителственото трасе. Нямаше как тази кошмарна поредица да не предизвика поток от конспиративни съждения и даже теории. Някои от които, впрочем, съвсем смислени. Накратко, в тях се говори, че убийствата са по поръчка в чест на европейското председателство на страната ни. Или поне, че компетентните органи не изнасят пред обществото цялата истина. Било щото не я знаят, било щото я крият. Каква обаче е истината? И къде сме ние по този тъжен показател, а именно относителен брой убити годишно?

Учудващо, но се оказва, че именно по тъжния показател ние стоим много добре, а именно - с малко повече от един убит (по-точно 1,3) по насилствен начин на 100 хиляди души население годишно, като общо убийствата за 2017 година у нас са 95 (доскоро бяха между 100 и 120). Още по-феноменално е, че според официалните данни 94 от тях вече са били разкрити! А това е почти 100 процента! Ако тези фантастични числа са верни, то ние без съмнение сме световни лидери по разкриваемост на убийства. Световни лидери сме и по кражби, може би. Но по разкрити убийства сме със сигурност първи. И е редно да признаем, че или убийците у нас са пълни кретени, защото толкова масово ги хващат, или че родните криминалисти си гледат перфектно работата. А може би пък и двете неща са верни, казва ли ти някой? Има и още нещо, нашите убийства са предимно битови. И съответно, лесно разкриваеми.

 

 

В САЩ този показател е 5 убити годишно на 100 хиляди население,

 

 

а в Република Южна Африка той е даже 40 убити! Но РЮА е световен шампион в това отношение, както и по брой изнасилвания. Никой не знае защо. Или, ако знае, не казва. Но нека резюмираме. У нас стават относително 4 пъти по-малко убийства в сравнение със САЩ и 40 пъти по-малко в сравнение с РЮА. Къде обаче са другите страни? Швейцария е уредена и кротка страна, с висок стандарт и с малко повече население от нас. Там убийствата са 91 годишно, или под 1,1 на 100 хиляди души население. Същевременно доста европейски държави имат по-голям относителен брой убийства от нас, примерно Литва с 5, Латвия с 4, Естония с 3, Лихтенщайн с 2.5, Белгия с 1.8, Финландия с 1.6. Има, разбира се, и държави с по-добри показатели, като например Австрия, със само 0.5 убийства годишно на 100 население. Но тя е изключение, повечето европейски държави са с нашите показатели.

Изводът е ясен. По показателя „относителен брой убийства” сме сред най-добрите света в смисъл, че този „лош” показател при нас е доста нисък. Същевременно по процент на разкриване на убийствата сме на първо място с почти 100-процентов успех! Има развити държави, които са щастливи, когато достигнат 50 на сто, т.е. те са два пъти по зле от нас по отношение на разкриваемостта. И какво от това? Попитайте по този въпрос някой среден български избирател, ходещ по улиците на едно средно населено място у нас. Почти всеки среден избирател ще ви отговори, че положението с убийствата у нас е кошмарно.

Попитайте също средния избирател къде има повече убийства: у нас, или примерно, в Литва? У нас, уверено ще каже избирателят. Което е трагично неверно, защото в Литва убийствата не само са повече. Те са 4 пъти повече! Но хайде, тук някой ще възрази, че в Литва сигурно има много руснаци, които явно ги вършат тези ужасни убийства. Ами едно сравнение с Лихтенщайн, може ли? В това нищожно княжество с 200 пъти по-малко население от нашето, се трепят относително два пъти повече, отколкото у нас.

Защо е такова убеждението на хората в България, е отделен и много поучителен въпрос. Донякъде то се дължи на кривото огледало на самооценката. И на нежеланието или неумението да се прави сравнение. Когато българи в чужбина оценяват нивото на тежката престъпност у нас, техните оценки са по-близо до реалността. Защото те сравняват не със собствените си представи, а с реалната ситуация в страната, в която се намират. А сравняването е най-субективното нещо на света. Преди 30 години в една класация за щастие нигерийците се самокласираха на първо място в света. Днес, след като обективно живеят три пъти по-богато, те пак се самокласираха, но този път на последно място. И що така, нали уж живеят три пъти по-богато? Ми именно заради това се сринаха в самокласацията, щото са по-богати, имат таблети и умни телефони и по цял ден киснат в социалките.

 

 

А в социалките е пълно с бели жени

 

(напълно голи според техните представи), вода тече от шадраваните (при тях водата е малко, но мръсна) и белите хора изглеждат умислени, но нахранени. Че и карат лъскави автомобили, гадовете. И нигерийците, как горките да се самокласират при това положение? Правилно, на последно място се самокласираха, а по-оправните потеглиха към Либия, а оттам и към заветното място с голите бели жени, течащата вода, яденето на корем и лъскавите коли. За да им е успешен пътят на мигрантите, едни добри хора ги снабдиха с указания къде и как да отидат, купиха им скъпи телефони и зарядни устройства, и накрая по 10 хиляди евро на глава им се даде. За дребни пътни разноски, а и за да не се чувстват комплексирани пред белите хора. И те не се, очевидно.

Тези, а и други подвижни хора от Африка и другаде, пристигнаха в Европа и тръгнаха да я опознават. Свободните западни медии възторжено ги посрещнаха, а местни добри хора (говоря вече за България) ни убеждаваха, че поне половината от мигриращите хора били компютърни спецове и неврохирурзи. Щото е известно, че в афганските непристъпни чукари и в блатата на Нигерия хората са главно от този тип. Всъщност, с цялата тази нескопосна пропаганда се направи проверка дали и доколко е видиотено населението българско. Е, оказа се, че процесът на видиотяване някак си не е успял да завърши, както е било предвидено по план. И не само в България не е, но още повече не е завършил (че даже не е и почвал) този процес в Унгария, Полша и в още няколко страни. Бивши комунистически, прочие, които злото го усещат с кожата си. И ах, как го усещат. Така че третият пол, в цялата му перверзна условност, засега се отлага. И няма как да пробие изотзад член 46, алинея 1 от Българската конституция, където се говори за мъж и жена, библейските. И никакви даже джендъри няма в този член и в тази алинея. Разбира се, опитите да ни минат изотзад ще продължат.

Голяма работа са самооценките. В класацията по корупция очаквано сме се самокласирали на доста предно (или може би задно) място в смисъл, че сме яко корумпирани. В което никой не се съмнява. И даже вече няма смисъл да се говори за корупция, а става въпрос за най-банална кражба.

 

Кражба на ресурс, щото ресурсът е важен, но е на привършване

 

И само който има ресурс, ДНК-то му ще се метне в бъдещето. Точно както е било в пещерите, където само на този, който е успявал да убие мамут, са му оцелявали децата. Които именно са далечните прадеди на всички нас, които днес населяваме тази грешна Земя. Трудно и неуловимо нещо е корупцията, както се вижда. Особено, ако дядо ни от преди 500 поколения е бил крадец на бут и така е създал генетичната ни линия. Така че по въпроса за корупцията може и да си заслужаваме класацията на по-предно, или на по-задно място, зависи откъде го гледаме.

Но една друга, страстно цитирана класация, винаги ме е удивлявала. По свобода на словото сме се (само)класирали на 109-то място от 180 държави. На пръв поглед, що не? Има ли у нас цензура? Формално няма, но се усеща. Има ли у нас автоцензура? Категорично има. И що тогава да не сме на лошо място в класирането по свобода на словото, в компанията на държавите Уганда, Ирак и Кралство Свазиленд? Ми, ето що. В Свазиленд, дето сме уж еднакво свободни словесно, не е ясно какви медии има, но е известно, че въпреки високата раждаемост населението намалява заради СПИН. За това обаче свободната местна преса не пише, защото е свободна. Кралят Мсвати III е административен вожд, а майка му Индувузаки (превежда се като Голямата слоница) е духовен водач на народа. Словото там било уж толкова свободно, колкото е свободно то в България. Така пише в класацията. И що така пише? Ми така се самокласирали били там журналистите, свазилендските.

 

 

Със Свазиленд сме заедно, но кой е преди нас като по-свободен?

 

Има доста държави преди нас в този списък и всеки може сам да провери кое как е. Ще се опитам да обобщя параметрите на една типична държава, която според безграничните репортери е по-свободна от България. И даже много по-свободна. Там има два вестника (един държавен и един полудържавен) и една телевизия. Държавна, естествено. Журналистите до един пишат правилни материали, но въпреки това биват избивани. И к’во? Ми нищо, по-свободна е тази страна словесно от България. И как така, питаме ние? Бе, така се е самооценила, отговарят ни с досада, и стига с тези политически некоректни въпроси!

Тази идиотия българска е толкова забележителна, че чак ми е неудобно да я коментирам, за да не обидя читателя. Щото ги знам и самооценителите и творци на идиотията кои са. И даже са ми много забавни. У нас, дето сме уж по-несвободни от държавата с два вестника и една телевизия, която си избива журналистите, има безброй телевизии, вестници, сайтове, блогове, блогъри и блогърки и всичко, за което можем да се сетим.

 

Другите мащаби

 

В свободните и напълно демократични американски медии за един ден (някъде през 2016 година) прочетох толкова откровени фейкове и кретенизми, колкото българските медии не могат да публикуват за цяла година. И не защото са по-добри и не искат, а защото мащабите са други.

От демократичните европейски страни, в Малта разстрелват журналисти. Но Малта е свободна, демократична и словесно свободна държава, щото малтийците така мислят за нея. А моята страна била калпава, недемократична и словесно несвободна, щото българите били я смятали за такава? Кои българи, прочие? И кой, по дяволите, поръча поръчковите убийства?

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.