Малин Кръстев (Иванов) и Ивайло Христов (Лебедев). Въздействащата музика е на Ценко Минкин, сценографията и костюмите – на Петя Стойкова.
Снимка Гергана Дамянова
Стефан Мавродиев пак свири сбор за Чехов в Младежкия

Малин Кръстев – Иванов на нашето време

Ирина Гигова - понеделник, 10-10-2016 - 15:15

Точно десет години след режисьорския си дебют с „Вуйчо Ваньо“ Стефан Мавродиев отново свири сбор за Чехов в Младежкия театър, споявайки на сцената виртуозен актьорски ансамбъл от звезди. Този път изборът му е още по-дързък - „Иванов“, а реализацията – по-зрелищна, но и някак по-лично изстрадана и лично докосваща зрителя. „Иванов“ е първата пиеса на великия класик, смятана е за драматургично несъвършена, но тя вече съдържа в зародиш екзистанциалния арсенал от теми на зрялото му творчество: умората от живота, липсата на приложение за духовния потенциал на човека, налагането на култа към парите и бруталния капитал за сметка на елегантното благородство в отношенията, разминаването между хората, отчуждението от себе си и другите, страхът от обвързване – все феномени, подети от цялата модерна литература, и термини, любими на съвременните психотерапевти... Няма да е хазартно да предположим, че след „Иванов“ Чехов всъщност продължава да пише една и съща пиеса или доразвива отделни „фасети“ от първообраза, така че в известен смисъл именно тази „несъвършена“ творба, създадена от още ненавършилия 30 Антон Павлович, е основополагаща за късния майстор. И сполучлива постановка по нея, каквато премиерно гледахме в Младежкия, прави чест на всеки режисьор. В действения 19 век Чехов е провидял пропукването на „аз“-а, но персонаж като Иванов все още е бил енигма. Сега вече ни се струва, че отлично го разбираме и го живеем всеки ден – със социалната непригодност на хората на духа и липсата на мотивация сред повсеместно ширеща се пошлост.

В спектакъла на Мавродиев индивидът и еснафската среда, на която той се оказва непреодолимо чужд – може би малко по-пъстра и по неаполитански шумна, отколкото сме свикнали да звучи Чехов, са перфектно изваяни. Иванов в родната театрална традиция е поверяван на някои от най-добрите: Йосиф Сърчаджиев, Деян Донков... Малин Кръстев е различен, по-смълчан, по-прекършен, адекватен на днешната по-обрана чувствителност. Неговият (анти)герой, прежалил идеалите, понякога „играе“ само с поглед страданието всичко да ти е отмиляло: безпощаден е към болната си жена (Гергана Христова) и скептичен към новите чувства (Рая Пеева). Някогашният му приятел Лебедев (Ивайло Христов) е почти непрекъснато буфонадно пиян, но и точно толкова сериозен в малкото моменти, когато трябва да е такъв. Зинаида Савишна на Станка Калчева с едно презрително повдигане на веждите и „чупка“ в дископатичния кръст изразява просташкото високомерие на новозабогателите. Борис Луканов като стария граф Шабелски е достолепен дори в дребните себичности на своя персонаж...


 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.