Една българска гозба

Красимир Крумов - понеделник, 04-09-2017 - 17:32

Всяка седмица на пазара в турския град Чорлу отварят поне половин дузина сергии, които предлагат пловдивска лютеница, търновски вафли, сирене от Добричко и дори горнооряховска луканка, последната контрабандно и под рафта. На 300-400 километра на запад българи и гърци се редят за български стоки в малко магазинче в Кавала, кебапчета по българска рецептура са връзката с родината на емигрантите в Хетафе, Гент, Лондон и Аликанте.

Кулинарният стокооборот между България и страните, в които има значителни български диаспори, не подлежи на подробен анализ, тъй като голяма част от стоката се движи, както е било в началото на 90-те години, по метода на куфарната търговия. Друга част от лакомствата пътуват зад граница в колети по пощата, частни спедиторски фирми и нелицензирани бусове, превозващи дисаги за и от семействата на гастарбайтерите.

Ако влезеш в който и да е магазин в изброените Чорлу, Кавала, Гент или Хетафе, рафтовете ще се огъват под тежестта на стоката, мляко от пиле ще се лее от рекламните брошури и въпреки това хранителните продукти са едни от най-изпращаните стоки с колет в чужбина. В началото на масовата миграция на българи на Запад колетите от дома може и да са имали икономически измерения - да помогнат на нестъпилите още на краката си емигранти да преживеят, докато си намерят работа или докато се окопитят. Във времето, когато нашите в чужбина изпращат милиони с „Уестърн юниън“ за роднините си в отечеството, вече не сиромашията е причина да чакат колетче от вкъщи. Приятел в южноафриканската Претория беше обиколил преди години всички кварталчета, докато открие някое гръцко или арабско магазинче, в което да помирише кухненския аромат на родината.

Представителите на българската диаспора не са единствените, на които им се разширяват ноздрите, когато усетят аромата на чубрица, кимион или шарена сол. Едно 100 хиляди полски туристи например наред със спомена за топло море и ситен пясък отнасят от българското лято и залепналия за небцето вкус на кебапчета, мусаки и магическото словосъчетание „шопска салата“.

Шансът на българи и чужденци в странство да се докоснат до чужда кухня през зимата, без да напускат града си различните национални промоции в големите търговски вериги. Там обаче ще срещнат скандинавска, средиземноморска и арабска кухня, но не и българска. Дори в „Балканската“ седмица на известна немска верига ще намерите най-много маслини и фета от Гърция, айвар от Сърбия и локум от Турция. В това отношение българският бизнес изостава далече зад очакванията на емигрантския и туристическия потребител. Колкото и да се хвалят онлайн търговци, че разпространяват добрия български вкус в Европа, те са капка в морето на фона на оборота, който прави само една от българските вериги по време на иберийска или гръцка седмица у нас.

Без да влизаме в излишни дискусии дали българската кухня е българска, или в нея са се омешали подправките на народи и племена, минали през полуострова ни, българската гозба със сигурност е един от най-големите посланици на родния бит и култура за чужденците и другарче в тъжните зимни дни и нощи за българите, живеещи в чужбина. Нещо, което им напомня „за Балкана, за морето и за всички нас“.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.