Акад. Пламен Карталов
Снимка Булфото

Акад. Пламен Карталов: Операта е демокрачно изкуство

Ирина Гигова - петък, 16-06-2017 - 20:00

„За мен като режисьор от съдбовно значение е правилният избор на мястото и средата, където ще се създава моят спектакъл“ „Българският „Пръстен на нибелунга“ ще бъде представен и на историческата сцена на Болшой театър в Москва“

- Акад. Карталов, скоро ви предстои премиера на операта „Парсифал“ от Вагнер. Какво е настроението на екипа по време на последните репетиции?

 

- „Който може с правилен усет и поглед да обхване всичко, което ставаше през тези два месеца вътре в този театър за тържествени представления, ще обясни изявяващата се тук продуктивна дейност само с въздействието на едно тайнство, обхващащо без принуда всички и всичко“. С тези споделени мисли на Рихард Вагнер за атмосферата по време на репетиционната подготовка на първата премиера на сценичната мистерия „Парсифал“ в Байройт мога да направя паралел със случващото се в Софийската опера. Управляваше силата от стремежа на всички към съвършенство. Вдъхновената работа на всеки артист, оркестрант, хорист, сценичен работник, административни и асистентски екипи, майстори в ателиетата за производство на костюмите или декора, във всички музикални, сценични и технически процеси показва най-важното - сътворяването със стремеж към резултат, изваян от опитни професионалисти, в шестата нова Вагнерова постановка на сцената на националния оперен театър за последните 7 творчески сезона. Този пример е наистина революционен за изкуството в България. Какво повече да се доказва и показва, че българският национален оперен театър има кауза, посветена на социално-културна, икономическа и обществена полза?! И ето, оттук и връзката с последната опера на Рихард Вагнер - една истински революционна творба, която дава духовна сила и красота. Напомня ни, че хората, ако имат мисия и вдъхновение, дарено от небесната закрила, ще имат и силата на Парсифал за свещено пречистване, посвещение и спасение. А това е способността за служене с чиста душа.

 

- Това ли прави тази творба толкова специална и загадъчна?

- „Парсифал“ е образ на духовна общност, в която идеите за братството, смирението, любовта към ближния са преплетени с божественото лъчение и духовното лечение. Това би трябвало да е връзката ни с духовния свят на свещената мистерия „Парсифал“ на Вагнер, в която музиката въздига сетивата в безбрежния храм на душата на всеки можещ да се врече на него.

- А защо според вас операта не е поставяна досега в България?

- Заради ниския художествен хоризонт на вкус към огромната световна музикална съкровищница. По-лесничко и безрисково е да се върви по сигурния утъпкан път на репертоар, банално препоставян. А нашите оперни изпълнители са артисти с изключителни способности. Виждаме, че в най-силните години на своята кариера те имат приноса Вагнер да е трамплин не само за една нова традиция в Софийската опера, съизмервана със световната, но и за личното им творческо развитие, мощна турбина да летят още по-високо и с доказани качества да се нареждат сред най-утвърдените вагнерови вокално-сценични постижения. Такива артисти имаме в Софийската опера: Костадин Андреев, Мартин Илиев, Ангел Христов, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Николай Петров, Бисер Георгиев, Атанас Младенов, Даниел Острецов, Красимир Динев, Пламен Папазиков и много други.

- Кое е най-характерното за работата ви в „Парсифал“ като режисьор? Имаше ли куриозни моменти, достойни да влязат в сценичната история на произведението?

- Неотстъпчивостта да се усъвършенства всеки детайл. Пред изпълнителите са поставени сложни задачи. Второто действие, в което е замъкът на магьосника Клингзор с неговата тайнствена градина със съблазнителките - момичета на цветята, се играе върху огромна надуваема възглавница от 100 кв. м и върху нея се развива действието. Това е едно неспецифично игрално поле, където артистите плуват, танцуват, играят и най-главното: пеят съвършено. Всички се справят като истински акробати. Много силна и страстна е драмата в тези сцени и имаме наистина нещо абсолютно ново за интерпретацията на „Парсифал“. Доста нови неща в прочита на произведението ще видят познавачите вагнерианци в режисьорската интерпретация. Работихме изключително вдъхновено с художника на декора Свен Йонке и художника на костюмите Станка Вауда. Имаме амбицията за един нов постановъчен стил.

- Вашите спектакли по Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ превърнаха София в европейска столица на оперното изкуство. Ще станат ли те отново притегателна сила за културния туризъм у нас?

- В София ще покажем „Пръстенът...“ през юли 2018 г. Това е шестото представяне след гостуването ни в Германия. Каква творческа дързост беше да покажем нашето разбиране за тетралогията с една напълно нова сценична версия на прочит и реализация именно в страната на композитора! Няма подобен аналог – чужденци да покажат величавата тетралогия в Германия. Но не само немската публика с възхита прие българските артисти, които пяха на безупречен немски език. Имаше вагнерианци, специално пристигнали за нашите спектакли от Америка, Австралия, Англия, Норвегия, Южна Африка и много други страни. И сега очакваме много гости от чужбина. Но за мен създаването на нови вагнерови поклонници у нас е още по-важна цел, за да виждаме узрели плодовете от усилията ни за нова оперна публика. След България и Германия, през май 2018 г., българският „Пръстен на нибелунга“ ще бъде представен и на историческата сцена на Болшой театър в Москва.

- Опера на площада, опера в парка, опера на върховете, в крепости, пещери, на шлеп по Дунава ... Какви пространства още искате да завладеете, Маестро? Има ли място, където според вас операта не може да влезе?

- Операта е демократично изкуство и за него трябва да бъдат откривани нови територии и запленени повече хора, даже и още да не са изкушени за прелестта на вдъхновението от него. Тези нови пространства за оперен театър извън залите, които споменавате, не са случайно избирани. За мен като режисьор от съдбовно значение е правилният избор на мястото и средата, където ще се създава моят спектакъл. И какви са условията на точно това място, необходими за създаване на сценичното действие. Най-основен е хомогенният синтез между музикална драматургия и необичайното ново място с естествената среда на природните дадености. Убедителното и логично разтваряне на живо на страниците на драматургията е гаранция зрителите да са истински увлечени в действието на необичайно и неочаквано място – както за оперното действие, така и за тях самите. Всички мои постановки в среда извън залата са откриване на нови територии за правене на опера с хиперболизирани визуални послания на музиката и текста.

- Витаят ли все още опасения, че операта е отмиращо изкуство, или е обратното – тя привлича все нови и нови публики и става модно забавление?

- Винаги витае стремежът на всяко ръководство за откриване на нова публика. Животът е толкова динамичен с новите технологии. Затова не липсва стремеж да се открива алтернативна сценична среда, за да привличаме винаги и постоянната, и нова оперна публика. Това Софийската опера прави успешно. Но ние не се плъзгаме по лесното. И с непопулярните, и с популярните заглавия изискванията към самите нас са винаги безкомпромисни именно заради това публиката да получи най-доброто. Така никога няма да има и спад на интереса към изкуството на оперния театър.

- Още в началото на своя директорски мандат обявихте индивидуалния подход към зрителя за един от приоритетите си. Как го „ухажвате“ сега?

- Това се вижда много ясно. В Софийската опера влиза публика в най-широк възрастов диапазон. Работим на три сцени постоянно и неотстъпно. Мислим с дългосрочен поход към публиката на Софийската опера утре. Е, жалко е, като в територията ни понякога нахлуват и гостуващи „ментета“, нямащи привилегията за честно свършена работа, които с достойнство да покажат в столицата образци за великото изкуството на операта.

- Операта е скъпо изкуство. Как успявате да създавате тези разкошни, бляскави постановки в условията на криза в почти всички сфери у нас?

- С много, много труд, професионализъм, отговорност и отдаденост на професията.

ВИЗИТКА:

* Акад. Пламен Карталов е изтъкнат оперен режисьор; директор е на Софийската опера и балет

* Роден е на 15 септември 1948 г. в Добрич

* Завършил е Музикалната академия в София, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в НАТФИЗ

* Създател е на артистичната инициатива „Сцена на вековете“ за представяне на грандиозни оперни спектакли на открито на историческата крепост Царевец

* Основател е на фестивалите „Опера на площада“, „Опера в парка“, „Опера на върховете“, „Крепост на вековете“ и др.

* За пръв път на Балканите поставя в София великата Вагнерова тетралогия „Пръстенът на нибелунга“

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.