Всяка година по над 100 мъже играят хоро в ледените води на река Тунджа, а обичаят се прави по един и същ начин от столетия за здрава и плодородна година
Автор: Ели Крумова, архив
Местните призовават гостите да уважават традицията

Мъжкото хоро в Калофер напира за ЮНЕСКО

Ели Крумова - понеделник, 26-12-2016 - 21:00

Мъжете от балканския град с предимство при влизане в ледените води на Тунджа

Уникалното мъжко хоро на Калофер се готви да кандидатства за прочутия Списък на природното и културното наследство на ЮНЕСКО. Идеята за това е на кмета на Калофер Румен Стоянов, който е твърдо решен през 2017 г. да направи първите стъпки за реализирането й. Според Стоянов мъжкото хоро отговаря на изискванията на световната организация и включването на обичая в списъка ще допринесе за популяризирането на българските традиции по цял свят.

„Мъжкото хоро в Калофер е люлката на българщината.

Можем да направим постъпки да кандидатстваме за списъка на ЮНЕСКО, тъй като обичаят е емблема не само на Калофер, но вече и на България по целия свят”, казва Румен Стоянов. По думите му вече ненапразно и снимки на нагазилите в река Тунджа, облечени в народни носии с бели везани ризи и червени пояси с потури мъже, се появяват по различни реклами. „На летището в София съм виждал реклама със снимката на мъжкото ни хоро и надпис „Това е България”. Раздаваха и календари, на които отгоре пак беше нашето хоро”, каза кметът на Калофер.

Нововъведения в мъжкото хоро няма как да се вкарват, тъй като обичаят се прави по един и същ начин от столетия. „Няма как да правим нови неща, защото хората идват в Калофер за това, което и миналата, и по-миналата, и по-предишни години са видели. Ние се стараем само да го запазим, което е най-важното”, обясни градоначалникът.

Румен Стоянов е категоричен, че

изискванията от миналата година към желаещите мъже

да се включат в хорото ще важат и на 6 януари 2017 г. За да не се опорочава празникът от външни хора, които не познават добре традицията, калоферци искат в реката първи да влязат местните мъже. Едва след тях в ледените води на Тунджа могат да нагазят външни хора и политици, тъй като интересът и от последните да се включат в мъжкото хоро бил голям, обясни кметът на Калофер.

„Хора от цяла България, от цял свят идват заради калоферското мъжко хоро. Да не стане така, че да го изопачим и да не прилича вече на онова хоро, което си е наистина наше. Затова

трябва да запазим традицията такава, каквато

е била от столетия. Проблемът става, когато влязат чужди хора в реката. Политици, които искат, нека да дойдат, но ще бъдат на по-заден план. Ще влязат в реката след калоферци”, казва Румен Стоянов.

По това време на годината в Калофер вече е абсурдно да се намери свободна стая в хотел или в къща за гости за нощта срещу Богоявление. Легловата база се резервирала няколко месеца по-рано. Още от лятото на 2016 г. всичко било запълнено, обяснява още кметът.

„Не спират да се обаждат хора от цялата страна да търсят места за нощуване на 5 срещу 6 януари, но няма. Всичко е запазено”, казва той.

По около 7000 - 8000 човека идват всяка година в навечерието на Богоявление в Калофер, за да станат част от обичая. Преди няколко години, когато празникът е бил в неделя, в града на Ботев имало над 15 000 гости.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.