Снимка: личен архив
В страната ни се редуват една след друга климатични аномалии

Проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология: Зимата и лятото у нас

Яна Йорданова - неделя, 15-05-2016 - 19:07

По южните склонове на Родопите можем да отглеждаме някои сортове маслини и лимони. Тополите вече прецъфтяха, това е индикатор за глобалното затопляне.

ВИЗИТКА:

Завършил е Лесотехническия университет

Работил е в системата на горите

От 1980 година след конкурс работи в НИМХ

Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт

 

 

- Проф. Казанджиев, на какво се дължат обилните дъждове през този месец, нормално ли е за сезона това и можем ли да говорим наистина за промени в климата?

- Това са т. нар. климатични аномалии. За да говорим за климатични промени, трябва дадено явление да бъде изследвано в повече от 50% от случаите. А когато става дума за утвърждаване на едно или друго непривично и неестествено за даден период явление, ние трябва да го наблюдаваме минимум 10-15 години. Тогава можем да кажем, че е настъпила промяна в условията в дадена област или дадена държава. Поради тази причина фриволното използване на понятието, че климатичните промени са причина за даден процес, е малко рисково. Говорим за климатични аномалии и ако се върнем месеци назад, ще видим, че януари беше относително зимен месец, февруари - топъл и несъответстващ на зимата. Април беше сух, а май е такъв, какъвто трябваше да бъде април. Редуват се аномалии една след друга, но това не е нещо ново и необичайно за климата в България. Има много подобни аналози. Например 2005 година пролетта беше дъждовна, на отделни места имаше наводнения. След това станахме свидетели на сухо лято, до към втората половина на август и отново започна да вали. Тогава хората не можаха да засеят дори посевите.

 - Има ли някаква цикличност, може ли да кажем, че това лято може да е огледално на онова от 2005 година?

 - Не може да се прогнозира подобно нещо. Времето е комбинация от множество фактори. Тук не става дума само за температура и валежи, които се набиват ежедневно на очи. В прогнозата на времето участват и процеси, които са във високата атмосфера. Свързани са с общата атмосферна циркулация - става дума за циклони, антициклони и др. Освен това има и фактори, които са с планетарен или астрономически произход. Тях обаче нито ги наблюдаваме, нито можем да ги отчитаме.

- Според прогнозата за 24 май се очаква понижаване на температурите, дори сняг на някои места. Това пак ли се дължи на тези аномалии?

 - Ще  дам пример с 1996 година. Тогава на 23 май валя сняг. Всичко това е факт на климатичните аномалии. Нещата, които плашат хората, имат по-краткосрочен характер. Обикновено се интересуваме най вече дали ще има наводнения, повратни студове, които ще унищожат реколтата, или ще има някакви щурмови процеси като силни ветрове, градушки и др. Градушките са локално явление, те не могат да са в цялата страна. Общо взето, не се подават на прогноза като земетресенията. Да речем, ние можем да кажем предварително с две денонощия, че в отделни части на страната може да паднат градушки.

- Но какви мерки могат да се вземат?

- Защитата от градушки е скъпа. Ако трябва да пазим земеделски посеви, това не е по силите на дребни производители. Става дума за скъпо струващо съоръжение. Другият вариант е да се примирим с времето. Второто важно нещо са повратните застудявания, но по принцип излизаме от зоната за тази опасност. Обикновено най-характерни са късните слани през първата половина на май. През втората половина вероятността това да се случи не отпада, но е значително по-малка. Също така периметърът на районите се свива. Това се отнася само за високите котловинни полета. Така че не би трябвало да има щети на по-голяма територия. Третото нещо е появата на силен вятър. Това е напълно възможно да се случи през май. Появата и кратковременното понижение на температурите, както и мокрият сняг, който няма да се задържи, също е нещо, което сме наблюдавали назад в годините. Засега прогнозата обаче не предвижда такова нещо. А това, което споменахте, важи за високите части. Но ако има сняг на надморска височина 1200-1500 метра, това означава захлаждане на времето и може да предизвика късни слани.

- Кажете каква е тенденцията при сезоните, променят ли се?

- Нека уточним, че всеки опит да се смята, че България променя сезонния характер на времето, не са верни. Страната ни остава в умерения климатичен пояс с четири сезона. Друг е въпросът, че тези сезони вече нямат равномерно разпределение. Два от сезоните имат подчертано по-дълготраен характер - лято и зима. При другите два сезона - пролет и есен, не можем да кажем, че имат драстично скъсяване, но наистина изпълняват ролята на преходни сезони. Вече минаваме от зимните обувки на сандали.

- Възможно ли е обаче климатът ни да стане като този в Гърция и да отглеждаме други култури? Някои ваши колеги застъпиха преди време подобна теза.

- Трудно е да се каже, че ще отглеждаме мандарини, да речем. Но в крайните южни територии, особено по южните склонове на Родопите, по Странджа планина, действително агроклиматичните ресурси като повишените температури, омекването на зимата, създават обстановка, близка до средиземноморския климат. Затова можем да помислим за въвеждане на някои култури, характерни за южната ни съседка.

- Кои например?

- Бих посочил някои сортове маслини. В момента в районите на Сандански и Петрич има плантации от киви. Възможно е те да се увеличат. Нашата територия е известна и с възможностите за отглеждане на някои южни цитрусови плодове, в това число и лимони. Също така и някои видове подправки, характерни за средиземноморския климат, като кориандър. По южната граница на страната - в териториите на Ивайловград и Крумовград, да речем, по долината на Марица и Арда, имаме силно влияние на топлия средиземноморски климат и отглеждане на бадеми и други ядки. Обикновено те не виреят навсякъде в страната. Затова е възможно отглеждането на някои лесно приспособими култури, които могат да се адаптират към нашите условия. Но това не става от днес до утре, този процес трябва да започне чрез внасяне на определени сортове или хибриди от тези култури и те да бъдат отглеждани у нас известен период. Така, след като се получат семена, да бъдат постепенно генетично адаптирани към нашите условия.

- Всъщност мит ли е глобалното затопляне?

- В никакъв случай. Много дълго време се смяташе, че това едва ли не е една словесна еквилибристика, за да се оправдаят определени политики. След това се приемаше, че това е нещо, с което могат да се плашат хората. Това вече трябва да се забрави. Има едно ярко и много категорично доказателство за изменението на климата. Дори може да се огледате около себе си. Обикновено тополите цъфтяха около 24 май. По-голямата част от тези дървета са изсечени, но в някои части на столицата ги има. Вече цъфтят още през април и сега дори са прецъфтели. Това е индикатор за глобалното затопляне. Люлякът също прецъфтя. Преди години цъфтеше точно за 24 май. Това са все доказателства, че глобалното затопляне не е мит, а реалност.

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.