Проф. Николай Овчаров, археолог:

След години Мисионис ще е новият Перперикон

Яна Йорданова - четвъртък, 09-11-2017 - 08:00

Парите в археологията трябва да се разпределят за приоритетни обекти * Учените ни да свикнат да работят с бизнеса и да кандидатстват с проекти

- Проф. Овчаров, приключихте археологическия сезон с откриването на нови обекти. Какво показват те, особено за място като Добромирци?

- Разкрихме два много важни обекта от античната и средновековната епоха. Става дума за най-западната част на област Кърджали и района, който се намира на 10 км от Златоград. Натъкнахме се на два антични храма в землище на село Бенковски. Всъщност с тези находки приключихме и сезона. Знаехме за този обект от доста време и още миналата година в подножието му открихме гроб на тракийска принцеса от IV-III в. пр.н.е. Тогава се натъкнахме и на много сребърни украшения. В хълма над него се появиха тези два храма. Има още какво да се проучва в района, но времето не ни достигна. Така че доц. Здравко Димитров, който е ръководител на разкопките, ще продължи работа и през следващата година. Този обект е много важен, защото ни дава интересна следа - за връзката между Егейското крайбрежие, което е само на 50-60 км на юг, и вътрешността на Родопите. По този начин представяме начина, по който са влияели траките и древните гърци. Тези два народа до голяма степен са формирали античната култура на Балканския полуостров. При село Добромирци пък открихме средновековна църква на пътя между Кърджали и Златоград. Преди време проведохме частични разкопки, защото имахме представа и за нея. Храмът е от 13-14 в., но е доста запазен. Интересното е, че отдолу под тази църква се появи друг храм, който е от 9-10 век. Той е с базилика. По този начин проследяваме развитието на християнството в този район в продължение на 500-600 години. Това са факти, които сега изнасяме на повърхността. Има и много християнски некрополи. Всичко това се свързва с легенди, които се разпространяват в този край, а именно, че последният средновековен български патриарх Евтимий е прекарал последните си дни там. Смея да твърдя, че тази хипотеза може да се докаже в голяма степен.

  • - Променя ли историята това, вие и преди време лансирахте тази теза?

- Променя я в голяма степен, въпреки че засега е само хипотеза. Става дума за заточението му, за което по принцип се смята, че е станало в Македония. Тогава обаче Македония се намира между Солун и Одрин (тоест Беломорието и южните части на Родопите). През 60-те години на миналия век в близко село е открит гроб на християнски архиерей, облечен в златни дрехи, което безспорно показва неговия епископски сан. В изворите също има данни, че в района има много метоси. Досегашната хипотеза беше, че патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Така че е въпрос на време дали ще можем да докажем, че тази хипотеза е вярна. По-важното е, че открихме прекрасна християнска църква, която хората в Златоград искат да възстановят. Това ще е поредният важен паметник за дестинацията Кърджали-Златоград, включваща обекти като Татул, Перперикон и др.

  • - Успешен ли беше като цяло този археологически сезон, след като казвате, че времето за разкопките не ви е стигнало?

- В археологията времето никога не е достатъчно. Дори като че ли има неписано правило да се натъкваме на най-интересните находки в последните дни. Ако анализираме целия сезон, трябва да отчетем изключителен успех на Перперикон. Там имаме възможност да провеждаме големи експедиции, тъй като разчитаме на централно финансиране и чрез целеви субсидии за общината. Смея да твърдя, че в Перперикон наистина се развива културно-исторически туризъм, като този в Гърция и Италия. Знаете, че тази година в южния квартал разкрихме голям некропол от 13-14 век. Той е изключително интересен, бих казал дори по-богат от Акропола.

  • - Какво следва другата година?

- Продължаваме квартал по квартал. Следващата година ще започнем работа по едни много интересни комплекси, които са на север от Базиликата, която открихме. Другият голям обект, който бе проучен през годината, бе т.нар. Северен Перперикон. Става дума за Мисионис. Той е изключително интересен и обещава да се превърне в това, което е вече Перперикон.

  • - Можем ли да кажем, че това е новият Перперикон?

- Няма да е грешно, ако го наречем така. Разбира се, имат голяма разлика, но в този обект има огромен потенциал. Там работим само със средства на общината, не сме получавали държавни субсидии. Надявам се вече това да стане, за да имаме по-голям размах в този невероятен град, за който арабският историк и географ Ал Ибрихи казва, че това е перлата на българския север. Ние доказваме това с разкопките си. Имаме находки от цялото Средиземноморие.

  • - Каква е посещаемостта там?

- Все още е малка. Но и на Перперикон преди 18 години не стъпваше никой. Сега има по 200 000 посетители годишно. Така че мисля, че Мисионис може да се превърне в това, което направих и с Перперикон.

  • - Каква беше посещаемостта на Перперикон през годината?

- Все още няма точни данни, но посещаемостта беше огромна. Имаше известен спад само в един определен период през юли и август, когато температурите достигнаха 42 градуса, но това се компенсира през септември и октомври, които бяха прекрасни като месеци. Заедно с Царевец това са най-посещаваните обекти.

  • - А що се отнася до посещаемостта от чужди туристи, има ли нови тенденции?

- Трябва да отчетем, че има голям интерес от страна на чуждите туристи. Освен американци, от тази година има и екзотични групи - индийци, японци. Разбира се, много още трябва да се работи в посока на това да утвърдим културния туризъм, но направихме не малко.

  • - Засегнахте въпроса с финансирането. Предвидени са 500 000 лева повече за археология, но достатъчно ли е това?

- Аз съм на мнението, че дори да се отпуснат и 10 милиона лева, по-важното е те да са насочени към приоритетни обекти, които са показали своя потенциал в развитието на културно-историческото наследство у нас.

- Има ли интерес от страна на млади археолози през последните години?

  • - Не бих казал, защото знаете, че възнагражденията са ниски. Но веднага искам да уточня нещо и във връзка със смешния плач за заплатите. Живеем във времена, в които не бива да разчитаме само на това. Българските учени трябва да свикнат да изготвят проекти и да работят с бизнеса. Младите като че ли по-добре могат да възприемат това. Лично аз имам късмет, защото миналата година назначихме двама магистри. Това ми дава надежда, че има хора, които може да продължат нашето дело. Важно е да има кой да ни наследи.

  • - Към какво още трябва да се стремим, за да развиваме един успешен културно-исторически туризъм, към кои страни да се насочим?

  • - Знаете ли, като че ли у нас нямаме правилна стратегия за това. Културно-историческият туризъм е сложно нещо. Необходимо е да се откриват обекти, да се реставрират. В повечето случаи тези обекти са на трудно достъпни места. Така че има много проблеми по пътя към реализацията. Нужни са огромни средства и няма как да се постигне от днес за утре, става дума за работа десетилетия наред. Това е дълъг процес и Перперикон е примерът, че това може да се случи. Затова казах, че парите никога не са достатъчни, просто трябва да се определят приоритетите.

 

Визитка:

Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.