Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:

„Сурва“ може да конкурира фестивали във Франция и Великобритания

Яна Йорданова - вторник, 30-01-2018 - 08:00

80 000 чужденци идват на ски и сноуборд у нас * Културният туризъм ни превръща в целогодишна дестинация

- Г-н Драганов, рекорден брой участници на „Сурва“ в Перник. Изненадва ли ви това и трябва ли да използваме фестивалите все повече за развитието на културния туризъм у нас?

- Фестивалът „Сурва“ събра 7500 участници и показа, че спокойно може да се конкурира с купата по сноуборд в Банско, която за същото време събра 4500 посетители. Изводът е, че трябва да развиваме подобни инициативи, за да се превърнем в дестинация за целогодишен културен туризъм. Ако си спомняте преди години този фестивал започна доста скромно като инициатива, никой не е очаквал, че ще се превърне в такава грандиозна проява. Смело можем да заявим, че е световна атракция.

  • - Имате ли информация колко чужди посетители е имало?

  • - Дошлите от чужбина специално за фестивала са около 400 души.

  • - Как си обяснявате интереса, който предизвикват тези прояви?

- Причината е, че използваме традиционен продукт, което е ключово за развитието на туризма в постмодерните времена. Видяхме, че изкуствено наложените прояви не са печеливши. Важното е да са автентични. Фестивалът „Сурва“ е доказателство, че когато имаме традиционен продукт в традиционна среда, няма нищо по-добро от това.

  • - С кои други страни можем да се конкурираме в това отношение?

- Можем да се конкурираме с подобни традиционни продукти в други дестинации. Затова „Сурва“ членува в световната организация на традиционните фестивали. Там се обменя информация за различни фестивали, какво предлагат те. Така че можем да сравняваме „Сурва“ с големи фестивали във Франция, Швейцария, Великобритания и др.

  • - Какви са приходите от културен туризъм миналата година?

- Можем да кажем, че 2017 година беше година на културния туризъм в градска историческа среда. И този феномен стана възможен благодарение на нискотарифните авиокомпании, които доведоха над 1,1 милиона туристи допълнително у нас. Така че увеличението в параметър туризъм не се дължи на 2-процентното увеличение в частта летен морски туризъм, а на увеличението на културен туризъм в градска историческа среда. Ако се развиваме в тази посока, можем да имаме туристи и в месеците януари, февруари, март и април, както октомври и ноември, каквито не сме имали досега. А и през самия летен сезон ще имаме туристи, които ще идват у нас не с цел море, а заради културен туризъм.

- Какви бяха приходите точно?

  • - Приходите са около 14-15%, което е над 780 милиона евро. Фестивалите са около 560, но няма информация точно колко са приходите от тях.

  • - Оправдаха ли се добрите прогнози за зимния туристически сезон?

- Бих казал, че зимният туристически сезон върви напълно нормално. Започна много силно по коледните и новогодишните празници. В началото на годината поради липсата на сняг имаше спад близо от 30% по отношение на записванията. Сега обаче условията показват, че ще изпълним очакванията си и ще има около 80 000 посещения на чужденци у нас с цел ски и сноуборд туризъм. За целия период до април прогнозите са за 1,7 милиона чужденци, които ще посетят страната ни, като най-големият дял ще е свързан отново с културен туризъм в градска историческа среда и деловия туризъм заради председателството ни.

- Очаквате ли да има все пак ръст зимният туристически сезон?

- Като цяло 2018 година се очертава отново да е много успешна. Причината е, че тази година имаме европейско председателство, което направи една безпрецедентна реклама на България. Всеки ден около 100 европейски издания споменават България. Трябва да отчетем положителните отзиви в чуждата преса. В същото време интерес към започналите международни изложения показват 14% ръст на интереса към България. Все още не са реализирани като записвания, но се очаква да бъдат потвърдени до края на месец май.

- Министър Ангелкова заяви, че вече са резервирани 90% от петзвездните ни хотели. Какви са очакванията ви за летния сезон?

- Така е. Но знаете, че договори за легловата база се сключват една година по-рано, а продажбите се извършват по-късно. Така че говорим по-скоро за нагласи и интерес към страната ни, отколкото за реализирани продажби. Така че това, че имаме тези договори, не означава, че нещата ще се случат. Това ще можем да кажем през септември.

- Все пак ще има ли промяна в тенденциите и кои страни ще ни предпочитат за морски туризъм?

- Най-много са от съседни дестинации - Румъния и Гърция, които са над милион посещения годишно. Но като продължителност на престоя непобедими са германците, които реализират около 800 пътувания годишно с престой от 7,3 дни. В същото време изключително важни са туристите от Русия, които са около 560 000 годишно, от Великобритания - 220 000 годишно.

- Ще останат ли все пак българите по родното Черноморие или ще предпочитат чуждите курорти?

- Няма кой да замени българския турист. Прави впечатление, че българинът вече пътува доста по-често, но за по-кратко. Засилиха се уикенд пътуванията. От началото на годината имаме над 1 милион пътувания на сънародници. Общо взето, българите са 2,5 пъти повече от чужденците, които посещават страната ни.

  • - Какво търси българинът?

- През зимата най вече балнео, спа и улнес курортите в цялата страна. Говорим за Велинград, Хисаря, Поморие, Сандански, Девин, които предлагат топли минерални води. Също така предпочитан е ски туризмът, както и пътувания с цел културен туризъм.

- Ще бъде ли отново на дневен ред проблемът с дефицита на кадри, особено по Черноморието?

- Очертава се това да е перманентен проблем. Заплатите на мениджърите достигнаха 4000 лева, а тези на персонала в хотели, които предлагат услуги 4 и 5 звезди, надхвърлят 1100 лева. Така че туризмът се бори с въпроса за кадрите в две направления - с увеличаване на заплащането и с преминаването към целогодишна работа и заплащане. Тези три месеца се оказаха грешна икономическа стратегия, която доведе до нискобюджетен продукт, който не може да гарантира устойчивост. Това се вижда и в зимния туризъм. Част от проблемите на Банско са генерирани от ниска заетост на легловата база. При близо 22 000 легла заетостта е 4500 посетители.

 

 

Визитка:

Работи в сферата на туризма повече от 30 години
Завършил е Техническия университет в София и УНСС
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.
Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм
До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.