Защото не само с хляб ще живее човек

Яна Йорданова - вторник, 05-09-2017 - 18:36

 „Давайте и хората ще ви дават. Ще изсипват в гънките на пазвата ви добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена. Защото с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас в замяна.“ Няколко прости истини, казани в Светото писание. Четени от някой някога, но забравени. Защото ако си ги припомняхме по-често, нямаше да страдаме от всяко зло, проникнало в съвремието ни. Истини, които ако бяхме скрили някъде дълбоко в сърцето си, щяхме да сме по-добри, по-солидарни. Поне не в онзи клиширан смисъл, който обикновено влагаме, когато говорим за човешки ценности. Именно за човешки. Защото преди всичко сме хора и трябва да помагаме на другите. За да се преборим с егоизма си, който е свил гнездо дълбоко в нас от години. И не смеем да го изтръгнем. Защото се страхуваме, защото смятаме, че така ни е по-лесно, или пък защото няма да ни наранят. И някак си свикнахме да живеем така. Свикнахме да обръщаме глави, когато минаваме покрай просещи старци на улицата или покрай изпаднали беда. Научихме се, пак за по-лесно, да забиваме глави в телефоните си, когато сме в трамвая, за да не отстъпваме мястото си на възрастни. В същото време не осъзнаваме, че и ние имаме родители, които остаряват и един ден също ще имат нужда от помощ и блага дума. Забравяме и че трябва да научим на добрина собствените си деца, за да изпълнят най-важната мисия - просто да бъдат човеци. Защото пак в Светото писание е казано, че „няма добро дърво, което да дава гнил плод, и няма прогнило дърво, което да дава добър плод. Защото всяко дърво се познава по плодовете си“. И стигнахме дотук, че от години сме ударили дъното по дарителство, закотвили сме се там и няма мърдане. Няма промяна в човещината, в отношението към ближния. Отчитат го и проучванията. Отказвали сме да помагаме на непознати. Та трябва ли дори изследванията да ни го казват, след като това е ясно. И когато има кампания за набиране на средства за болни деца, се успокояваме и някак си като във вица за оптимиста започваме да виждаме, че чашата е наполовина пълна, а не празна. И след известно време наяве излиза жестоката истина. И тогава си посипваме главите с пепел. Затова нека се огледаме и потърсим примера. Има го и той е около нас. Ако се съмнявате, спомнете си за живия светец дядо Добри. Човекът, който дари всичките си имоти на църквата и дълги години ходи пеша до столицата, за да събира дарения и помощи за манастири. Или пък баба Зоя Войнова, която преди няколко години дари 20 000 лева за вдигането на параклис. Жената събирала парите с помощта на близки. Спомням си и друг такъв светъл човек - онзи пенсионер от Смолян, който дари от пенсията си на доброволческа организация и дори не поискал да назове името си. Единствените му думи били: „Кому е нужно да знае името ми, важно е доброто да стигне до човека.” Ето това е истинското лице на благотворителността. И то не е само по Коледа и Великден. Нека си спомняме тези примери, защото е казано, че не само с хляб ще живее човекът.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.