„Албумът ни не е пънк рок, но в него има оголени зъби и кокалчета, усеща се отбранителният елемент.“, казва Боно.
ИНТЕРВЮ

Пол Хюсън-Боно: Страхът от смъртта ме отведе на невероятно място като писател

НАДЕЖДА ПОПОВА - сряда, 10-01-2018 - 13:26

Това, което хората обичат в U2, не е никак мистериозно – успяваме да съюзим една добра идея с въздействаща мелодия, казва Ди Едж

Обичам U2. Извън плоските лафове за канонизиране на Боно заради гръмките му кампании в подкрепа на болни и онеправдани и нестихващото му желание да чука по вратите на лидерите на Г-8, за да лобира за Африка. Извън факта, че през последните години влизат в студио предимно заради тлъстия маркетинг бюджет, предложен им от Apple, а не заради колосалната си фенска маса. Тази група е толкова велика, че може да си позволи всякаква смяна на курса – в звученето или в публичния имидж, без въобще да й пука за медийния откос, който ще предизвика. Наследството й е толкова голямо, че й в секс скандал с малката Русалка да бъде забъркан Боно, следващото им световно турне пак ще бъде разпродадено за минути. За мен U2 са като роднината център на семейството – на зряла възраст може и да дава леко досадни отклонения в поведението си, но по-важното е, че през първите седем години е бил, меко казано, съвършения ментор и приятел. Иначе казано, каквито и да ги върши, ти просто продължаваш да го обичаш и си благодарен, че го има. Новият албум на U2 Songs of Experience („Анимато Мюзик“/Universal Music Group) е задължителен за всеки хард кор фен, а личните ни фаворити са Summer of Love, You're the Best Thing About Me и The Showman. В интервю, предоставено ексклузивно за „Монитор“ от "Анимато мюзик", Боно и Ди Едж направиха дисекция на повечето тракове в диска, записан по трасето между Дъблин, Ню Йорк и Лос Анджелис.

 

- Работихте по Songs of Experience в продължение на две години и половина. Като банда трябва да сте доста доволни от факта, че сте приключили с този запис, макар и малко по-късно от предвиденото...

Ди Едж: - Да, отдъхнахме си. Слушах го наскоро за пръв път като фен и на няколко пъти се улавях да казвам „О, не си спомянм това!“. Имаше моменти, които ме хващаха за гърлото, радваха ме, случили са се в студиото, а аз дори не съм ги забелязал.

Боно: - Албумът стана страхотен. Но не спирам да повтарям на всеки, заинтересован от групата ни: „Благодаря ви за търпението“.

- Как протече работният процес в сравнение със сесиите по Songs of Innocence?

Е: - Със сигурност напипах някаква съединителна тъкан с част от парчетата, които правихме за Songs of Innocence, че дори и преди това. Мисля, че работата с Дейнджър Маус по Songs of Innocence ни открехна към други подходи към продукцията, които успяхме да добавим към вече съществуващите ни навици в студио. Така че в Songs of Experience се възползвахме максимално от това, което ни прави изключителни като група, но в същото време страняхме от така удобния и лесен път към комерсиалната матрица за записи. На практика това, което хората обичат в бандата ни, не никак мистериозно. Просто успяваме да съюзим една добра идея със силна и въздействаща мелодия.

Б: - Звуковата иновация винаги е била част от същността ни, но най-добрите ни резултати в студио се получават когато зарибяващата музикална тема доминира над изкушението да експериментираме. Това бе най-големият ни урок от Songs of Innocence и продължихме да прилагаме наученото от него в Songs of Experience. Парчетата в него станаха по-ярки като емоционално усещане.

-През 2016-та Боно мина през болезнена фаза, която Едж описа пред медиите като „здрависване със смъртността“. Колко сериозно беше?

Б: - Не ми се ще да задълбавам детайли, защото рискувам да прозвуча като депрсиран герой от треторазредно риалити шоу. По-интересното е, че доста хора се изпитвали подобен ужас от тлеността, шокът от това, че всеки миг може да ти е последен. Имах няколко такива момента, които ме накараха да се замисля върху всяка стъпка от пътя си. Бях разтърсен от колосален страх, но мястото, където този страх го отведе като писател, се оказа невероятно.

- Значи, Боно, ти си последвал съвета на ирландския поет Брендън Кенъли да пишеш сякаш си умрял?

Б: - Да. Какво имаш да кажеш тогава за себе си? Какво не си успял да споделиш с хората, които си обичал и за които те е било грижа?

- В началото на миналата година каза, че си замразил записите на албума, за да отразиш в текстовете си големите политически промени в САЩ и Европа. Но крайният резултат, разбира се, е микс от обществено значимото и социалното с екстремно личното...

Б: - Личният и политическият апокалипсис вървят ръка за ръка (смее се). Но ако трябва да съм честен, личното избута с груби лакти политическите ребра от пътя. Забавното е, че в The Blackout имаме и двете. Когато изключат светлините ти с кроше ти откриваш себе си в мрака. Ако това е вярно за личния ти свят, то съм изкушен да повярвам, че същият ефект е приложим и политически. Някой дърпа шалтера на съзнанието ти, но точно в тези моменти на съмнения и абсолютно объркване можем да преоткрием ценностите си, ако сме достатъчно умни.

- Повечето текстове в основата си звучат като прощални писма до най-близките ти хора, Боно.

Б: - Да. Но The Showman е писмо до публиката ни. Имаме и послание за САЩ в American Soul, защото, знаеш, тази страна е муза за нас от край време.

 

 

 

- Get Out Of Your Own Way е адресирана до дъщерите ти?

Б: - Започнах да я пиша като изповед към тях, но постепенно думите се превърнаха и в обръщение към мен. Проповядваш това, което имаш нужда да чуеш. Но това също е и портрет на младо влюбено момиче. И внезапно събираш всичко значимо за теб – децата ти, приятелите, семейството.

Е: - Както повечето ни песни и в тази не искахме посланието да е еднопосочно, директно и да не търпи интерпретации. Get Out Of Your Own Way ми напомня непрекъснато, че ние сме най-лошите си врагове и че трябва да сме наясно с призванието си, с това, което ни прави истински щастливи. Истината е, че винаги можем да надскочим себе си, но рядко илизаме от зоната си на комфорт.

Lights Of Home е намигване към HAIM и китарния риф е базиран на бас линия от техния сингъл My Song 5 от 2014-та. Как се случи това?

Б: - Предизвиквах Едж. Доста инди композиции бяха позабравени на фона на случващото се в поп, хип-хоп и денс музиката, а арките на мелодиите бяха толкова по-оригинални от всичко запълващо ефира. Семплирането ти дава страхотна свобода. Казвах на Едж „Искаш да вкараш семпли. Защо не? Имаме свободата да се забавляваме. Да превърнем студиото в детска площадка, която ти дава достъп до такава палитра от цветове“.

Е: - Това е фантастична бас линия, която предизвика „Уау“-ефект у нас. Излязохме с тези момичета в Ел Ей, оказаха се много готини и талантливи. Пълни с идеи и качествени бийтове за разработка.

- Кендирк Ламар се появява изненадващо в American Soul. Изпратихте му демо версия на парчето и той реши да семплира вокала на Боно в XXX от албума му DAMN. В Songs Of Experience той ви връща услугата, така ли?

Е: - Да. Надявахме се да се срещне с нас и да нахвърля идеи за участието си песента, но той не реагира за известно време и после ни писа с молба да използва вокала на Боно в негов проект.

Б- Получи се страхотно и когато записвах тази част от American Soul си казах „Някой друг трябва да се включи тук“. Попитах Кендрик дали е заинтересован и след няколко часа получих готов вокал на телефона си.

- Summer Of Love и Red Flag Day индиректно засягат темата с бежанците в Европа.

Б: - Част от тях са в лагер в красивия залив Езе в Южна Франция и не можех да повярвам, че в същите води, в които аз си почивам, се реят хора борещи се за живота си, придържайки се за салове и пояси от гуми. Медицински сестри и учители. Това беше повече от облак на хоризонта. Беше мирис на опустошителна буря. Искахме той да се усеща в песните без да се отклонява от жизнерадостния вайб на Red Flag Day или от безгрижието на Summer Of Love.

- Да продължим нататък - Love Is Bigger Than Anything In Its Way е създадена за синовете на Боно?

Б: - Пак ти казвам, аз пея на синовете си, но всъщност се обръщам към себе си. Тийнейджърският гняв, демоните на тази възраст- всичко това ми е доста близко. Чувствам, че не съм надраснал кой знае колко хлапака в себе си (смее се). А и гневът пулсира в сърцето на рокендрола, нали? В това е разликата между рока и попа. Да превръщащ болката в красота е работа на изкуството, а трансформацията на агресията в рокендрол е наша специалност. Харесвам фактът, че албума ни носи точно тази енергия. Не е пънк рок, но в него има оголени зъби и кокалчета, усеща се отбранителния елемент.

- Заключителното парче в албума 13 (There Is A Light) частично претопля текста и мелодията на Song For Someone от Songs of Innocence. Защо се връщате към това?

Е: - There Is A Light беше заложена за предишния албум и в един момент усетихме, че в нея има потенциал за препратка към Song For Someone. Припевът пасваше и на двете парчета, но решихме, че There Is A Light ще бъде по-логична част от Songs of Experience, защото ни харесваше идеята за приемственост. Хубаво да имаш такава връзка в дискографията и Боно държеше изключително на това.

Б: - Никога няма да направим повече от 12 парчета в албум и идеята беше да опитаме да го дегизираме някак на финала. Можеш да си позволиш това в едно CD, но не и в платформите за стрийминг. Очевидно да криеш неща е доста старомодна стратегия... Тогава си казахме „Окей, ще си направим 13-тото парче" и го нарекохме „13", защото в центъра му е историята на тийнейджър." Имахме две идеи за Song For Someone, като първата беше за младо момиче, в което се влюбваш, и после за децата й.

- Диалогът между младият, невинен Боно, и по-зрялата му версия наистина се вмъква перманентно в Songs of Experience

Б: - Има го във втория куплет на Love Is All We Have Left. Исках тази песен да звучи наистина безоблачно, невиността в теб да ти каже:“Хей, сега не е времето, в което да не бъдеш жив.“ Наистина ми е трудно да го слушам. В The Little Things That Give You Away имаме своеобразен спорт между младото и старото ти аз: „Видях те на стълбите/Ти не ме забеляза/ Защото говореше на мен и през мен“. И „Аз те виждам, имаш нужда да видиш мен“. Младият мъж е човек на света, но старият може би се чувства малко по-комфортно в реалността. Tогава той се срива и това е съкрушително.

Е: - Диалогът между младия и по-възрастния Боно е чудесно устройство за комуникация. Посланието на Songs of Innocence в голяма степен се въртеше около старта ни и беше лесно за писане. Но когато опреш до споделяне на опит задачата е много по-трудна. Най-лошото, което можеш да направиш, е да избързваш със съветите (смее се). Така че да намериш начин да споделиш мъдростта си без да звучиш ужасно натоварващо си беше предизвикателство. Боно написа всички текстове, беше ясно от самото начало, че той има точната идея как да се случат нещата.

Б: - Ако опитът те учи на нещо, то е да си отдаден напълно на настоящия момент и да попиваш всяка капка щастие в него. И, ако си късметлия, единствената пречка по пътя ти, ще бъдат собствените ти страхове. 

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.