Парадоксът на нулите

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 30-11-2017 - 19:12

Наскоро едно кратко съобщение в медиите мина почти незабелязано. Богатството на милиардера Джеф Безос (1964-), основател и изпълнителен директор на корпорацията Амазон, надхвърлило 100 милиарда долара в резултат на щурите продажби около черния киберпонеделник на 27 ноември тази година. Милиардерът е известен с най-различни свои действия и постижения. Например, като малък разглобил с отвертка детското си креватче, за да се измъкне от там и да отиде на спи на голямото легло. Впрочем, читателят сам може да се запознае с безбройните подвизи на 53-годишния милионер, защото при изписване на името му в Гугъл излизат 14 милиона резултата. За да разведря това писание ще отбележа, че срещу моето име излизат само половин милион, но за съжаление голяма част от тях не са за мен, а за някои мои известни съименници. Докато 14-те милиона на Джеф са си всичките лично негови. Заслужил си ги е човекът. Богатството на Джеф в долари се записва като 100 000 000 000, или единица, следвана от 11 нули. Казано по друг начин, това е доста повече от брутния вътрешен продукт на България, който през тази година ще достигне 50 милиарда евро, или „само” 60 милиарда долара.

Разбира се, това не е особена новина, защото границата от 100 милиарда долара беше надхвърлена още през 1999 г. от един от основателите на Майкрософт, знаменития Бил Гейтс. Тогава беше разцветът на феномена „дотком”, при който акциите на интернет компаниите бяха значително надценени. Последва срив, богатството на Бил Гейтс се постопи, но после пак тръгна уверено нагоре. Днес Бил е на второ място с 90 милиарда долара, но пък той основа благотворителен фонд, в който преля голяма част от парите си.

Притежаването на подобни колосални богатства може да е много опасно, особено, ако на съответния притежател му е слаба психиката. За късмет, повечето хора, оглавяващи класацията на Форбс за милиардерите, изглежда имат достатъчно здрави психики. Нещо повече, много от милиардерите, натрупали с умение и късмет парите си, знаят колко е опасно подобни пари да се паднат на готово на наследниците им. Бил Гейтс, например, смята да отдели достатъчно пари за най-доброто възможно образование на децата си. И толкова. Защото всеки трябва сам да успее, или сам да се провали в живота си. А многото пари накуп и по наследство са един от най-сигурните пътища към провала. Но нека не ги мислим толкова световните милиардери, а и българските им аналози също. Още повече, че много скоро с нулите в банковите сметки и на богатите, и на бедните, може да се случи сериозна случка.

 

Великите Съединени Американски Щати дължат на останалата част от света

 

скромната сума от 20 трилиона долара, което пък се записва като 20 000 000 000 000. Това е една двойка, следвана от 13 нули. Толкова приблизително е и брутният вътрешен продукт на САЩ. Отделно вътрешният дълг на американците е към 60 трилиона. Заедно с някои и друг скрит трилион, това прави някъде между 90 и 100 трилиона общо, или 4-5 американски брутни вътрешни продукта. Това са малко абстрактни числа, затова нека видим какво се пада на средния американец. Простата сметка показва, че при 320 милиона население (през 1920 г. са били 100 милиона) това прави по 300 хиляди долара на глава от населението. Ще повторя за затвърждаване на тази малко особена информация. Всеки американец, от бебетата до бабите и дядовците, дължи по 300 000 долара! И на кого ги дължи? Това е следващата, не по-малко поучителна тема, която ще развием в серия публикации в близко бъдеще. Разбира се, не са само американците, които са толкова безнадеждно задлъжнели. Трудно е да се пресметне точно, но вероятно всеки жител на Земята дължи по около 200 000 долара. Включително тези, които живеят с по 1-2 долара на ден и могат да смятат в кръга на 10, или максимум на 100. И те, горките, средно ги дължат тези невъзможни суми.

 

Къде сме ние в тази абсурдна схема?

 

 

Парадоксално, но българският дълг е 10 и повече пъти по-нисък от средния световен дълг на глава от населението. Което, според някои прогресивни икономисти, е голям минус. И защо е голям минусът според тях, а и според мен също, без да съм икономист? Ами защото никой няма да връща нищо, естествено. Нито средният американец ще върне някога 300 хиляди долара, дето ги дължи, нито средният световен жител ще върне 200 хиляди. И не 300 000, а и 30 000 няма да върне американецът. Няма да върне също така 3 000. Няма да върне 300, няма да върне 30, няма да върне даже 3 долара, не че има някакво значение. Няма да ги върне по една проста причина, а именно, защото ще вземе още дълг. И тук е големият въпрос. Колко още ще може да вземе средният жител на света и в частност американецът, преди да рухне чудовищната кула на фалшивите пари, в която всички сме набутани? Защото няма нормален (и даже частично луд) човек на този свят, който да си мисли, че това може да продължава до момента t, равен на плюс безкрайност.

 

И, разбира се, изобщо не става въпрос за фалшивата шума,

 

която във вид на хартия, или на нули и единици в паметта на банковите компютри, ни е заляла като цунами след 10-бално земетресение в световния океан. Става въпрос единствено и само за ресурси. И по-точно за системата, когато едни хора печатат финансова шума, а други се гърбят от работа и снабдяват първите с ресурс. Система, изпробвана през героичните средни векове, когато смели мореплаватели раздавали мъниста и дрънкулки на туземците, а те им носели всичко, което там им се намирало. Включително роби, с които и днес се търгува по земите, които наскоро бяха насила надемократизирани, при това по няколко пъти.

Според една стара българска поговорка „Ахмак лозе гледа, юнак вино пие”. Което също не може да трае вечно, както наскоро се убедил в това един не особено умен (и направо дебилен, по правилата на българския политически новоговор) български юнак. След като споделил тази поговорка с тъста си, който именно гледал лозето, на юнака му се случили две неща. А именно, първо го набили го и после му спрели виното. Към подобна неприятна за някои, но иначе справедлива развръзка, се е устремило целокупното човечество. Във финансов план развръзката ще бъде средството, което ще занули броячите и ще реши парадокса с нулите, които някои смятат за богатство.

Остават важните въпроси кога именно ще се дойде развръзката и като как ще изглежда тя? Въпросите са важни, но точно не може да им се отговори. Може, обаче, да се разсъждава по аналогия. Когато противоречията в обществото не могат да се разрешат по мирен път, те се разрешават по друг начин. Например, власт се сменя по два начина: или с бюлетини, или с калашници, като въпросът е да се направи добрият избор. Английската революция (1642), Американската революция (1775), Френската революция (1789) и Руската революция (1917) са сред емблематичните примери в това отношение. Това са кървави събития, довели до кардинални промени в съответните държави в частност и по света като цяло.

 

Но има и други събития, не по-малко важни и страшни,

 

които, поне в началото не започнали толкова страховито. По своето значение, обаче, те също могат да се нарекат революции. Фашистката революция в Италия (1921) и нацистката революция в Германия (1933) докарват на власт чрез избори тоталитарни режими. Германските нацисти, руските болшевици и италианските фашисти, не без помощта на бездарните демократични правителства на Великобритания и Франция след края на Първата световна война, докарват Европа и света до невиждан крах. Днес германската политическа класа прави невероятни усилия и еквилибристики да излезе от блатото, в което набута страната си през последните 2-3 години. Ако беше стандартна държава, днес Федералната република щеше да отиде на предсрочни избори, даже можеше и да ги повтори. Но днешна Германия не е стандартна държава. И ако Германия е фактически приемник (не по дух и устройство, разбира се) на Третия Райх, то Третият Райх е приемник на Ваймарска Германия. Една много демократична, много несправедлива и много нестабилна държава. Какво впрочем е Ваймарска Германия?

 

С това наименование е известна германската държава през периода 1919–1933

 

След унизителното поражение в Първата световна война и падането на монархията, във Ваймар, Тюрингия, заседава Националното събрание, което приема новата конституция на Германия. Тази конституция е синтез на най-доброто в световната практика, но резултатът е нов, още по ужасен крах на германската държава. Много са причините това да се случи, а историята още не е казала окончателната си дума. Не на последно място и поради това, че историческите изследвания на тази тема не са много популярни на Запад.

Накратко, Ваймарска Германия е бременна с Третия Райх, който по замисъла на фюрера Адолф Хитлер е трябвало да трае 1000 години. Е, оказаха се 12 и половина, но пък какви години само! Германия възкръсва от пепелищата на Ньойския договор, става икономическа и военна суперсила, а Вермахтът се превръща в най-съвършената военна машина на всички времена. Предизвестеният край на суперсилата настъпва след 6-годишна война, в която Германия и Япония се бият срещу останалия свят. Толкова ли обаче е бил предизвестен краят? Години след Втората световна война политически коректното говорене и обикновеното лъготене внушаваха именно това. Едва наскоро западни историци открехнаха част от паравана, зад който са били скрити ужасни истини. Оказва се, че на няколко пъти съюзниците (САЩ, Англия и СССР) са били на крачка от фатално военно поражение на конвенционалния фронт. А тепърва ще се разбере истината и за ракетно-ядреното и компютърно състезание, което Германия също е можела да спечели. След което, например, световният език нямаше да е английският.

Но тук целта ни не е анализ на поуките от най-страшната от всички войни. А на причините, направили възможно падането на Ваймарската република и възхода на нацисткия режим. Световната криза от 1929–1933, родена в САЩ и разпространила се по целия свят, разрушава демократичната, но слаба и унизена Германия. Само за сравнение, една нова криза според повечето оценки ще надхвърли по мащаб кризата отпреди 85 години. И тогава може би ще видим как историята се повтаря. Но не само като фарс, за съжаление.

Коато се анализират кризите и техните последствия, се забравя най-важното нещо – отражението им в главите на хората. И погрешно се смята, че революциите ги правят най-бедните и онеправданите. Тоест онези, които според Маркс и Енгелс няма какво да губят, освен веригите си. В действителност революциите ги правят, или поне ги ръководят, загубилите общественото си положение и престиж, правят ги обеднелите и потиснати бюргери. Нацистката революция, помела Ваймарска Германия, я направиха именно бюргерите.

 

Възможна ли е нова революция?

 

Възможно ли е съвременният свят да бъде унищожен от нова революция, както десетки революции в историята пометоха мощни царства и държави? От общи съображения трябва да признаем, че не е невъзможно. Защото невъзможно е само това, което противоречи на законите на физиката. А опасността, мнима или реална, от многото нули, които лекомислено записахме в сметките на света, не може да се спре с шаманското възклицание на Козма Прутков, че „Това не може да се случи, защото то никога не може да се случи!”. Може, дами и господа, много даже може. И нека Бог да пази България!

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.