Всичко на тезгяха

СИЛВИЯ НИКОЛОВА - вторник, 03-04-2018 - 20:00

Държавните болници вече сложиха куп неща на тезгяха. Една продава старата си морга само и само за да се сдобие с пари, за да си плати данък сгради и таксата битови отпадъци, която надхвърля 1,5 млн. лева. Друго лечебно заведение се опитва да изтъргува старото родилно отделение, което, макар и 4-етажна сграда, далеч не може да се мери с функционалността на модерния Акушеро-гинекологичен комплекс.

Масово в лечебните заведения се дават терени за частни дейности. Тук в сметките не влизат само частните аптеки, дрогерии и санитарни магазини, но и частните хосписи на тяхна територия. По смисъла на нормативната уредба такава дейност е напълно разрешена. С промяна в Закона за лечебните заведения от 2010 година се забранява само даване под наем на терен от болница на друга болница със същия обект на дейност.

Дотук нищо противозаконно. Болниците, макар и лечебни заведения, са търговски дружества и като такива носят всички активи и пасиви, които могат да им се стоварят в резултат на недостатъчно финансиране или лош мениджмънт.

Въпрос обаче буди фактът как така някои техни мениджъри, каквито на практика се явяват директорите им, дават с лека ръка терени на частници, вместо самото лечебно заведение да положи усилия да развие дейност, каквато липсва към момента, и от това да печели, при това твърде добре. Например хосписните грижи в България са истински лукс. Малцина могат да си позволят да плащат за тях в съответните частни структури, а държавните такива се броят на пръсти. Държавните болници просто нямат желание да развиват хосписни грижи, макар и в последните години Националната здравноосигурителна каса да поема и тази услуга. Наистина средствата, получавани от нея, не са като тези от наемите на частните хосписи. Те обаче могат да бъдат увеличени с финансиране по различни проекти. От тези възможности се възползват твърде малко лечебни заведения. Едно от тях е Многопрофилната болница в Кърджали, която преди години създаде свой хоспис.

Както се вижда, лечебните заведения в страната имат твърде много неоползотворени терени и неизползвани сгради. Те вместо да бъдат продавани или отдавани под наем на външни лица, могат да се използват рационално с малко средства за места, предоставящи собствени услуги. Защо например въпросното старо родилно отделение в Русе да не бъде превърнато в детски център за малки пациенти с неинфекциозни заболявания, които по време на престоя си в клиниката да има къде да се забавляват? Такива центрове има във всяка болница с детска клиника в Европа. Там има и болнични училища. Наистина те не са досущ като истинските, но боледуващите ученици получават в тях помощ от преподавател, за да не изостават с учебния материал, докато са на лечение. Да не говорим за улеснения като спортни зали за медицинския и немедицинския персонал, както и такива с уреди за болни, които са в състояние да упражняват физическа активност.

Възможностите за преосмисляне на старите терени и сграден болничен фонд са неограничени. Колкото до финансирането им, има достатъчно програми за финансиране. Необходима е обаче воля от страна на директорите и малко повече усилия, отколкото да продадеш поредния терен или неизползваема сграда. Защото както е тръгнало, като нищо някои могат да сложат скоро на тезгяха и действащи отделения.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.