БГНЕС
Последния път на Арена ди Верона отново усетих, че съществува невероятна връзка на обич между мен и публиката

Оперната дива Райна Кабаиванска: Трудно е днес да си изкарваш хляба с изкуство

Ирина Гигова - сряда, 13-09-2017 - 20:00

Сега най-добри гласове идват от Южна Америка, България остана малко на заден план

Райна Кабаиванска – това сякаш е достатъчно като представяне. Преди години прочутата българска оперна дива беше споделила, че в началото на нейната кариера са й предлагали да смени фамилното си име с по-звучно, италианско. Тя обаче усеща, че така ще загуби идентичността си и отказва: „Ако не съм Кабаиванска, значи вече не съм и Райна“, казва тя. Така я познават най-големите оперни сцени в света: „Ла Скала“ в Милано и „Ла Фениче“ във Венеция, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Парижката „Гран опера“, Театро „Реал“ в Мадрид, „Метрополитън“ и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк,Театро „Колон“ в Буенос Айрес, Щатсопер в Хамбург, Дойче Опер в Берлин, Большой театър в Москва и, разбира се – Софийската опера... От началото на 60-те години Кабаиванска се налага като сопрано с международна кариера и глобална слава, ценена от критиката и обичана от публиката. Елегантното й поведение на подиума и извън него я превръща в истинска кралица. Велика героиня на модерната мелодрама, каквото е оперното изкуство днес, тя пее по цял свят – най-вече творби на Верди, Пучини, Белини и другите видни представители на италианското белканто.

Кабаиванска определя характера си като горд и независим и признава, че не е болезнено амбициозна и не съжалява за нищо – сторено или несторено, тъй като животът й е дал привилегията да се занимава с онова, което обича. „Не може да не съм благодарна на съдбата за цялостната си реализация в изкуството. Всичко дотук бих направила отначало по същия начин, включително и грешките - признава тя пред пресата на Ботуша. - Ето защо от чувство за благодарност за онова, което животът ми е дал, трябва и аз да давам на хората“.

Райна Кабаиванска се посвещава на мисията си на педагог още преди да сложи край на активната си певческа кариера. Казва, че основният й недостатък в тази дейност е липсата на толерантност към глупостта, защото „никъде не е казано, че един не особено интелигентен човек не може да има прекрасен глас“. Тя избира будни ученици, с отворени рефлекси, бонусира у тях добротата и възпитанието, не понася нахалството и егоцентризма. От 17 години организира съвместно с Нов български университет майсторски класове у нас за талантливи млади оперни певци. Поредният випуск възпитаници на тази нейна школа на 24 септември ще изнесе галаконцерт в Софийската опера и балет, а на 13, 14 и 15 октомври най-изявените от „децата“ на Кабаиванска, избрани сред кандидати от 22 страни, ще пеят в „Норма“ от Белини – спектакъл под режисурата на световноизвестния аржентинец Уго де Ана.

 

-Г-жо Кабаиванска, от 17 години правите майсторски класове у нас и работите с млади хора, но как убедихте прочутия режисьор Уго де Ана да поставя оперен спектакъл с ученици?

- Не беше трудно, да ви кажа. Защото той и хората като него ме познават от сцената и вярват на моята дума. Аз съм била винаги много коректна в професионалните си отношения и смятам, че това ми дава изключително силни козове. Колегите се доверяват на моята преценка. Например в този момент в цяла Италия стават големи чествания за 10-годишнината от смъртта на Лучано Павароти и трябва да ви кажа, че почти всички музикални изяви по този повод са на моите певци, на моите ученици. Децата се представят много добре и вървят напред, макар че днес е прекалено трудно да вземеш хляба си в ръце с пеене. Изобщо смятам, че с всички изкуства сега е много трудно да се издържаш и по целия свят е така. Радвам се, че моите деца си намериха хляба с пеенето.

- Как се променя с годините нивото на дебютантите, желаещи да се усъвършенстват в оперното изкуство – идват ли при вас все по-способни кандидати или с всеки нов випуск стандартът пада?

- Зависи. Нивото понякога е много високо, друг път – много ниско. Тази година беше около средното. Трябва да си призная, че на българските кандидати нивото беше доста ниско. Това ме тревожи много, защото ние всъщност започнахме да правим български майсторски клас, за да могат нашите деца да излязат на световната сцена. А аз виждам, че те не са добре подготвени, основната музикална култура им липсва. И това много ме безпокои. Но ето, тази година имам ново откритие, изключително талантливата Александрина Михайлова, на която предстои да учи при мен в Италия.

- Мит ли е тогава, че в България се раждат изключителни оперни гласове? Продължава ли тази слава да ни следва по света? Чувала съм, че когато някой неизвестен певец направи силно впечатление, за него се предполага, че е „или италианец, или българин“...

- Какво да ви кажа, това беше по мое време... Сега като че ли има много добри певци от Южна Америка, специално тенори. От САЩ също идват отлично подготвени. Големи гласове дават и страните от бившия източен блок. Има едно такова международно разпределение, в което България остава малко на заден план...

- В Италия и в някои други страни оперните певци се радват на голяма почит и популярността им конкурира тази на рокзвездите. Имали ли сте скоро случай да се почувствате обожавана?

- Ха-ха, нямам никакви намерения да се сравнявам с рокпевците, това е съвсем друга музика. Вижте, аз съм пяла 55 години, това не е малко и може би съм се набила в паметта на публиката. Най-трогателното ми преживяване като че ли беше моето сбогуване с ролята на Мадам Бътерфлай на Арена ди Верона. Преди колко години - не си спомням, аз не помня дати. Но не беше отдавна. Беше на четиристотното ми представление. И тогава почувствах обичта на хората към мене, стана ми ясно, че съществува невероятна връзка на обич между мене и публиката. Защото видях тези 20 000 души на крак заедно с оркестъра и с всички техници от театъра, заедно с моите колеги да ме аплодират дълго време...

или сте големи приятели с Лучано Павароти, живеехте в един и същи град – Модена. Какви спомени нахлуват в съзнанието ви тези дни, когато светът отбелязва 10-годишнината от кончината му?

- Имам много хубави спомени от спектаклите с него. Ние сме пели заедно само в „Тоска“, това беше единствената опера в нашия общ репертоар. Но най-силният спомен, едновременно страшен и прекрасен, беше когато пях на погребението му (Кабаиванска открива траурната церемония за Павароти в катедралата в Модена с изпълнение на „Аве Мария“ от „Отело“ на Верди – б.а.). Никак не ми беше лесно. Но като че ли отнякъде свише ми дойде сила да пея – от небето, или пък от гроба, не знам... Това е един спомен за нещо свръхестествено...


 

ВИЗИТКА:

* Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 г. в семейството на ветеринарен лекар-писател и учителка по физика

* През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „П. Владигеров“ в София, след което специализира в Италия

* От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ - Милано, и в Софийската опера

* Само за няколко години се налага на световната сцена, като репертоарът й е с изключително широк обхват – Росини, Верди, Пучини, Вагнер, Глук, Доницети, Чайковски, Масне, Бритън...

* Сред коронните й роли са големите драматични героини Тоска, Мадам Бътерфлай, Адриана Лекуврьор, Франческа да Римини, Манон Леско

* Партнирала си е на сцената с няколко поколения велики тенори – Франко Корели, Марио дел Монако, Карло Бергонци, Алфредо Краус, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти

* Обича зеления цвят, червеното вино и сладкишите

* Предпочитан сезон - есента

* Любим писател - Чехов

* След толкова гастроли по света не обича да пътува, има фобия от куфарите и казва, че никога не е имала ваканция


 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.