Често ги набеждават, че са хиперактивни, диагнозата може да се постави най-рано в 1-ви клас

Дислексията е скрито затруднение, а не болест

Яна Йорданова - сряда, 11-10-2017 - 18:29

Децата имат проблем при работата със символи и ноти

През последните няколко години все по-често започва да се говори за дислексия. Смисълът на този термин обаче за мнозина е доста мъглив. Родителите смятат, че става дума за тежка диагноза при децата им. Всъщност трябва да се знае, че дислексията не е заболяване. Няма и лекарства, които да коригират този проблем. Дислексия означава затруднения с думите или езика. Понятието е въведено от немския офталмолог Р. Берлин през 1884 година, а терминът цели да бъдат назовани най-различни затруднения в учебния процес. Симптомите могат да се проявят в доста ранна възраст, но тогава никой не може да каже дали това е дислексия. Това може да се установи едва, когато тръгнат на училище-най-вече в края на първи и втори клас.

„Това е състояние, което засяга умението за работа със символи-за четене, писане, смятане. Децата имат проблем и с овладяване на нотите. Дори, когато са много музикални, когато трябва да научат солфежа, се затрудняват с нотите, защото и те са символи“, разказа пред „Монитор“ Даниела Бонева от Асоциация Дислексия България.

Тя обясни и че много често малчугани с дислексия са набеждавани, че са хиперактивни. А при дислексията това не е задължително. Всъщност, когато децата са затрупани от информация, поднесена под формата на символи, изключват. Изпадат в състояние на объркване, като по този начин се предпазват от дезориентация.

„Спират да слушат или започват да се занимават с нещо друго, което да ги извади от това състояние. Например щракат с химикала в час, рисуват по тетрадките. Затова много учители казват, че детето е разсеяно и не внимава. И тъй като това са характеристики и на хиперактивността, хората смятат, че тези деца са такива“, коментира Даниела Бонева. Когато обаче се коригира проблемът за работа със символите, се оказва, че тези деца спокойно могат да работят по-дълго време в час. Важно е родителите да знаят и че малчуганите с дислексия нямат проблем с очите. То просто изпълнява сигналите на мозъка, предадени под формата на оптическа илюзия, която го кара да чете грешно онова, което вижда написано.
„До около 5-6-годишна възраст голяма част от децата пишат буквите обратно. Това е често срещано. Но ако това продължава и след 1-ви клас и те не правят зрителна разлика между две букви, вече е притеснително“, обясни Бонева.

В такива случаи родителите търсели помощ предимно от логопед и психолог, които наистина могат да разберат проблема. За по-прецизна работа обаче са нужни други специалисти. Обикновено с такива деца се работи по т.нар. метод на Дейвис.

Става дума за Рон Дейвис, който през 1980 година прави откритие за собствената си дислексия. Американската методология е лицензирана по света и се смята за една от най-успешните. Характерното за нея е, че развива силните страни на малчуганите с такива затруднения. Причината е, че те имат много добро развито образно мислене.

„От друга страна се виждат бързо и резултатите. Детето има напредък само в рамките на 5 дни, научава се как да преодолява това чувство на дезориентация, което му пречи да мисли. За да бъде добро четенето и писането, то трябва да има добра слухова памет. Проверяваме обема на вниманието, работната памет, зрителните възприятия“, уточни Даниела Бонева. За да има по-голям ефект този интензивен курс обаче, специалистите обучават и родителите как да продължат работа с детето в къщи. Целта е символите да придобият смисъл за него. Всичко обаче зависи от индивидуалния потенциал.

 

 

„Работили сме с деца, които във втори и трети клас са били обявявани дори за необучаеми, а след това завършват университети в Европа. Имаме и момче, което вече учи докторантура“, сподели Бонева.

За съжаление няма официална статистика за броя на хората с дислексия. Според Европейската асоциация са около 10-12%. У нас е правено изследване още през 80-те години на миналия век, според което са 18%. С всяка изминала година обаче, броят на децата с такива затруднения расте. Това го отчитат и учители.

 

Различава се от аутизма

Децата с дислексия рядко имат ясно изразените характеристики на тези с аутизъм, които са с нарушени социални умения. Обикновено те са комуникативни. Затова и дислексията често се нарича скрито затруднение, тъй като малчуганите са много енергични, интелигентни, общителни, имат много идеи. Но когато се сблъскват със символите, се отдръпват от околните.

„Тогава вече се наблюдава два вида реакция. Едната група деца се затваря в себе си заради проблема, а другата започва да проявява агресия“, коментира Даниела Бонева.


 

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.