Ивайло Цветков

Къде води „млечният“ път?

Яна Йорданова - понеделник, 21-03-2016 - 20:00

Сигурно всеки един от нас като потребител се е питал какъв е пътят на млякото от обора до хипермаркета. И има ли изобщо истинско мляко в сиренето или е предимно от палмово масло. Все по-често се замисляме и като посягаме към жълтата буца в магазина, защото изпитваме съмнение, че е истински кашкавал. Същото се отнася и за маслото. Всъщност който помни истинския вкус на млечните продукти, измайсторени в нашето детство от ръцете на баба, могат да направят разлика и да разпознаят истинското мляко. Аз съм от късметлиите и помня вкуса на домашното сирене и кисело мляко, но знам и колко труд и майсторлък се иска за това. За мнозина това е непосилна задача за съвременната домакиня, затова и за най-лесно тичаме до близкия магазин. Признавам обаче, че лично аз все по-стриктно гледам етикетите и цените на хранителните продукти, изложени на витрините. Наистина трябва да сме внимателни, защото търговците свикнаха да ни предлагат храни с цялата Менделеева таблица. Едва ли не трябва да се радваме, ако намерим наистина кайма без соя или пък салам без кожи и оцветители. Ами какво да кажем за палмовото масло? Та доскоро някои „експерти“ дори ни убеждаваха, че не е вредно. Сега се оказва, че 60% от млечните продукти, които ни предлагат, са менте. Мисия възможна ли е тогава да водим здравословен начин на живот в забързаното ежедневие, в което живеем? Наистина е трудно, не не и непосилно.

Не случайно има една известна максима, която гласи: “кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си”. Интелигентният съвременен човек наистина трябва да подбира внимателно менюто си, защото вредните навици имат тежки последствия. Това за съжаление се предава и на децата ни. Затова още от малки трябва да ги възпитаме в тази посока и самите те да имат потребност да водят здравословен начин на живот. И като че ли много българи наистина вече искат да са по-близо до природата. Не случайно биопродуктите навлизат все повече в нашето ежедневие. Предпочитаме да се бръкнем по-дълбоко в джоба, но да сме сигурни, че даваме на детето си истинско краве мляко и масълце. Въпросът е обаче колко от българите могат да си го позволят? Другият проблем е ниската изкупна цена на млякото. Само хората, които отглеждат животни, знаят колко грижи полагат за тях, а накрая трудът им се обезценява. Познавам такива, някои от тях са принудени да продават литър мляко за левче на съселяните си. Докато това не се промени, „млечният“ път ще продължава да води до ментетата в магазините. А малцина ще са донкихотовците, които въпреки кризата в бранша не се отказват - в името на доброто минало и старите български традиции.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.