До мущурака по навънка

Красимир Крумов - вторник, 18-04-2017 - 18:53

Знаете ли какво е мущурак? За българите от втората половина на XIX век понятието било толкова разпространено, колкото за потомците им век и половина по-късно мол или бистро. Просто защото мущуракът е бил част от ежедневието на хората, а малки или големи нужди принуждавали и обикновения човек, и големеца по няколко пъти на ден да прескочат до мущурака. През 1895, когато издава първия си "Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски" Найден Геров описва "термина" по следния начин: "Мущурак - място, където ходят по вън, дето ходя по себе; заход, стобор, серник, коц, хале, кенеф; отхожее място, отход, нужное място, нуждник." Етимологията не е много за пред гнусливи хора – името й идвало от мухите, мушиците, които кацали по изпражненията в тези срамни и вонящи санитарни помещения.

Във второто десетилетие на XXI век думичката може да бъде срещната най-вече в Родопите, но самият обект "мущурука" си е разпространен от Петрич до Дуранкулак, само дето е с различни думички - кенеф, клозет, а някъде даже му викат "тоалетна" по градски тертип. Ако се върнем обаче на определението на Найден Геров ключовото понятие е заключено в рамките на израза "ходят по вън". И сега може да чуете стари хора да казват "отивам по навънка".

В XIX век изграждането на съоръжение за задоволяване на естествените нужди далеч от къщата, но в рамките на двора, може да мине дори за висока битова култура, при положение че на много места в Европа човешките отпадъци са били изхвърляни директно на улицата или край селото. Нямаше да правим и историческа ретроспекция на удовлетворяването на малки и големи нужди, ако практиката на "мущурака" и ходенето по навънка не бяха продължили и до ден днешен.

Селските кенефи, както и външните клозети край градски къщи може да изглеждат дребен и срамен проблем, но би следвало в него, с риск да мирише неприятно, да се рови често, ако не постоянно, докато не бъде разрешен. Въпросът има няколко аспекта. Единият е в това, че хора, които карат коли за 10 бона, нямат поне половината сума да си направят една нормална тоалетна с баня на село. Или пък баби и дядовци, готови да дадат 6-7 хиляди лева на първия измамник, се стискат зиме и им мръзнат задните части, докато притичват по навънка. Това обаче е половината от проблема. Другата половина е в отговорностите на държавата, на централната и местната власт. И най-модерният WC (идва от water closet, с основна съставка вода) е като мост без река, при положение че няма къде да се изсипят нечистотиите. Не знаем каква е точната статистика на населените места без канализация в България, но със сигурност по-лесно ще е да се изброят селата, които имат канал.

Изгражданeто на канализация и съвременни тоалетни не е въпрос просто на комфорт, нито на пожелателна инициатива, а на задължение, произтичащо от европейското законодателство и установено с евродиректива от 1991 година. Много по-остро стои въпросът с подобни външни тоалетни в села без канализации в района на вододайни зони. Пример за това са селата около чашата на язовир "Тича", който захранва с питейна вода Шумен, Търговище и Велики Преслав. Септичните ями, изграждани като трап в двора с дупка отгоре, са напълно недопустими, а изискванията към новите са толкова сериозни, че ако трябва да бъдат подменени с "европейски", според специалисти едно семейство трябва да похарчи средно между 5 и 10 хиляди лева. За да се случи "завръщането от понавънка" и европеизацията на мущурака на българските селяни и гражданите от малките едноетажни градчета, ще им трябва партньор. Дали това ще бъде община, държава, банка или европейски донор - близките години са времето, в което България би трябвало да се раздели с мущураците.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.