Офелия Кънева, председател на Държавна агенция за закрила на детето:

Нито една невръстна родилка не е изоставила детето си

Анна Ефтимова - неделя, 09-04-2017 - 18:01

Образователни консултации ще върнат невръстните майки в клас

Нужни са профилирани приемни родители

Безплатни психолози консултират училищните директори за агресивни деца

 

 

ВИЗИТКА:

Офелия Кънева е председател на Държавната агенция за закрила на детето от 25 май 2016 година

Магистър по трудови пазари и системи за заетост от Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Притежава бакалавърска степен по управление на социални организации и преквалификация и насочване на работната сила от Софийски университет „Св. Климент Охридски"

В периода 2009-2011 г. е заемала длъжността директор на дирекция

 

 

- Г-жо Кънева, над 230 приемни семейства са били заличени от регистъра през миналата години поради различни причини, в това число заради недобра грижа за децата. Нужна ли е според вас промяна в критериите за приемни родители или пък по-дълго обучение?

 

- Приемната грижа е сравнително нова социална услуга, която се развива в България малко повече от 10 години. За това време се натрупа достатъчно опит, за да можем да преразгледаме начина, по който общността се възползва от тази услуга и начина, по който системата за грижа може да разчита на нея.

В тази връзка е необходимо да се подкрепят по-активно приемните семейства, тези които работят адекватно, които са натрупали тежестта от професионалния ангажимент. Необходимо е също да се оптимизира системата за мониторинг, за да не е толкова административна, а да е по-адекватна, да се намесва точно и незабавно. Необходимо е да се затегнат и критериите за контрол. В първите години на развитие на приемната грижа беше много важно да разгърнем тази услуга на територията на цялата страна. Затова и критериите бяха занижени, а бяхме толерантни към всеки желаещ да предоставя приемна грижа. Сега вече разполагаме с много сериозна база данни от желаещи да бъдат приемни родители и можем да си позволим да регламентираме приемната грижа по един много по-категоричен начин. Мисля, че вече е дошло времето да говорим за профилиране на приемната грижа, за да можем да разчитаме на специално подготвени приемни родителите за деца с увреждания, за децата с хронични заболявания, за непридружени деца от чужд произход.

 

- А какво имате предвид под оптимизиране на системата за мониторинг?

 

- В момента наблюдаваме неща по принцип и те имат своето значение от статистическа гледна точка в макрорамката на социалната политика в България. Но един приемен родител няма нужда от тези макроидентификатори. Той има нужда да знае как работи колегата му в съседния град, за да се възползва от неговата практика. И ние имаме нуждата да знаем това, за да спестим времето, когато го съветваме как той може да се справи в определена ситуация например с дете на 7-годишна възраст, което е настанено на 5-ия ден при него, което е преместено от друг град, след като е преживяло някаква травма. Това са чисто човешки ситуации, в които приемните родители трябва да бъдат разглеждани като живи хора, а не като административни единици в социалната система. В момента мониторингът не отчита това.

 

 

- Знаете, че в много региони в страната приемната грижа е единственият вариант за препитание. Има хора, за които парите са водещ мотив да станат приемни родители. Нужна ли е промяна, която да отсее хората, които предоставят тази услуга заради парите?

 

- Приеманата грижа е социална услуга, а не форма на заетост. Това е услуга от най-съвременен тип в подкрепа на благосъстоянието на едно дете. Инвестирайки в качеството на приемната грижа, ние инвестираме в качеството на социална услуга. Не можем да принасяме в жертва съдбата на едно дете като залог за заетост на местно ниво. Говорим за бъдещето на България, за децата на България. Ние имаме дълг бъдещето на страната ни да бъде по-добро от настоящето. Една от формите това да се случи е да инвестираме качествено във възпитателен и социален процес към онези деца, които са в обхвата на приемната грижа. Затова са ни необходими мотивирани приемни семейства, които осъзнават своята родителска роля. Тези качествени приемни родители трябва да бъдат адекватно подкрепени.

 

- Какво включва адекватното подпомагане на приемните родители освен добро заплащане?

 

- Най-малкото включва финансовото обезпечаване на реформата. Приемният родител често има нужда просто да се съветва с експерт, който да знае какъв е типажът на детето, което предстои да бъде прието. Специалист, който да разпознава хипотезите на детското развитие и да може да подготви с тези хипотези приемния родител, така че той да бъде подготвен за следващите етапи, които му предстоят от развитието на детето.

 

- В края на миналата година приключиха проверките за това как социалните служители работят по случаите с ранни бракове и раждания. Какви са резултатите и какви са препоръките на ДАЗД?

 

- Проверките обхванаха период от последните 3 години. Проследихме работата с над 800 семейства. От всички тези ранни съжителства има родени 405 бебета, като нито едно от тях не е изоставено. Те са желани и гледани деца. Т.е. тази тематична проверка по категоричен начин доказа, че системата за закрила на детето не среща предизвикателство с изоставяне на деца от младите родители. Проблемът ни е, че тези млади родители прекъсват образованието си. Едва в 30 от случаите младите майки са се върнали в училище. Затова трябва да инвестираме в този тип подкрепа – от една страна да засилим родителския им капацитет, защото те нямат житейски опит за отглеждане на дете. От друга страна трябва да инвестираме в продължаващото образование на младите родители.

 

- Как трябва да се мотивират тези млади майки и бащи да се върнат в училище?

 

- От една страна трябва много да се работи с общността, която да подкрепи връщането на майката в училище. От друга страна има нужда да се направят промени в образованието, така че то да може да отговори на нуждите на една млада майка от образование. Младите майки трудно биха се върнали в регулярен образователен процес. Трябва да предложим на тези майки различен тип образователна форма.

 

- Т.е. да им се предложи индивидуално обучение?

 

- Да, но не само. Нужно е да им се окаже и подкрепа, а не само административно да бъдат включени в индивидуална форма за обучение. Нужна е и образователна подкрепа - например консултации във време, в което майката може да остави детето на грижите на бабата.

 

 

- Друг сериозен проблем е насилието в училище. Преди време имаше инцидент, който завърши с фатален край. Увеличават ли се сигналите за насилие в училище и какви мерки трябва да се предприемат според вас?

 

- Регистрирането на сигнали е значително по-високо през последната година – с 89%. Но това категорично не се дължи на фактически ръст на насилието, а на една добра административна стиковка между всички институции, които работим по феномена насилие в детска възраст. Едно от постиженията ни през последната година е, че в 80% от случаите, в които сме идентифицирали агресия в училищна среда, се работи и със семейния кръг на децата. За сравнение през 2015 г. този процент е бил между 7 и 13. Това не означава, че сме се справили с проблема агресия в училище, но доказва, че сме в правилната посока. Изработихме пакет от мерки срещу агресията в училище съвместно с министерствата на образованието, на социалната политика, на правосъдието, на вътрешните и на външните работи, кметове на общини, администрацията на омбудсмана. Мерките ще са два вида – незабавни, които влизат веднага в сила и такива, които ще са факт през новата учебна година.

 

- Кои мерки ще влязат в сила сега и кои през септември?

 

- Ангажираме по-големите ученици с част от дейностите, които са свързани с превенция на насилието в училище. Даваме възможност самите деца да участват в решаването на проблема с насилието. Второ, предвиждаме насочване на средства към активни мерки, които да са интересни за децата. Сериозна част от средствата за извънкласни дейности ще бъдат насочени към спортни дейности. С помощта на Агенцията за социално подпомагане ще дадем възможност на учителите да използват ресурса на доставчиците на социални услуги на местно ниво. Това означава, че при нужда за овладяване на дадена ситуация директорите на училища ще имат списък с данни на конкретни специалисти, на които могат да разчитат за конкретния казус. Така напълно безплатно ще имат на терен нужните им експерти.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.