Независимо дали ще има тунел или не, по аутобана през Кресна скоростта ще е ограничена до 80 км/ч.
СНИМКА МОНИТОР
Екрани ще пазят животинките от фаровете на колите

Мостове за мечки оскъпяват аутобана през Кресна

ВАСИЛ НАНЧЕВ - четвъртък, 04-02-2016 - 10:00

Дългият тунел на „Струма” крие екологични рискове, твърдят експерти

Мостове и тунелчета за мечки и други животинки ще бъдат изградени на определени места по трасето на „Струма” през Кресна. Това предвижда алтернативен вариант на проекта за преминаване през дефилето, който е без дългия 15-километров тунел.

Отделно за защита на местната фауна ще бъдат монтирани мрежи за птици и защитни екрани, непозволяващи животинките да бъдат заслепявани нощем от преминаващите по бъдещия аутобан автомобили. Има идеи и за изграждане на площадки за отдих на пътуващите и наблюдение на околната флора и фауна.

Според инж. Иван Бойков, изп. директор на Камарата на строителите в България (КСБ), въпреки оскъпяването заради предвидената максимална екозащита, вариантът без голям тунел през дефилето

 

ще е значително по-евтин.

 

Ген. Румен Миланов от катедра „Пътища” в УАСГ смята, че дългият тунел ще бъде не само много скъп за строителството, но и за експлоатация. „За подобно огромно съоръжение трябва да се поддържат аварийни екипи с техника по 24 часа в денонощието”, обясни той

Проф. Николай Добрев от Геологическия институт на БАН смята, че скалните масиви в района са много опасни за строителство на големи тунели. По думите му в зоната има множество разломи, които са в непрекъснато движение. Големи рискове носи и силната сеизмичност на дефилето. Според него в такава зона мерките за обезопасяване на дълъг тунел ще са много скъпи и

 

няма да могат да гарантират сигурност

 

както по време на изграждането, така и при експлоатацията му.

„Разломите по трасето са 65 и са както успоредни, така и перпендикулярни на него”, обясни доц. Стефчо Стойчев от Минно-геоложкия университет. „Масивът е в много лошо състояние. Високо е и нивото на подпочвените води. Голям проблем при дълъг тунел би било депонирането на огромните количества от земна маса, която стане излишна след прокопаването му”, обясни доцентът.

Специалистът по редки метали Илия Божков от Българското геологическо дружество пък каза, че скалите в района са с голямо съдържание на уран. По думите му при изхвърлянето им в района под въздействието на атмосферата има риск от повишаване на радиационния фон и замърсяване на околната среда. Според него съдържанието на уран в тези гранити е 6,5 грама на тон, при нормално 1 грам.

Резултатите от последните проучвания на екологичните рискове на двата варианта за преминаване на АМ „Струма” през Кресненското дефиле са

 

с обем около 1000 страници

 

и в реализацията им са били ангажирани десетки от най-добрите български експерти, съобщиха вчера от КСБ. Независимо от избрания начин за преминаване на АМ „Струма” през Кресна максимално разрешената скорост на движение на автомобилите ще е 80 км/ч. При голям тунел ограничението е заради дължината на тунела. Във варианта с множество мостове и по-къси тунели по-ниската скорост се изисква от екологични съображения.

Според изп. директор на камарата инж. Бойков време е да се вземе решение за изграждането на най-тежката част от последния недостроен лот от аутобана към Солун. Не бива да се бавим, за да не загубим еврофинансирането по проекта. В специална декларация от БАН, УАСГ и още 6 браншови организации са изразили мнението си срещу изграждането на голям тунел под дефилето.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.