БГНЕС

Феноменът Тръмп

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 01-06-2017 - 17:03

Политическите оракули оценяват шансовете на 45-ия президент на САЩ Доналд Тръмп да изкара мандата си като 50 на 50. Това е глупава и слабо информативна прогноза. Защото Тръмп наистина или ще си изкара мандата, или няма. Засега той вече държи американския рекорд по късно встъпване в длъжност - на 70-годишна възраст, следван от легендарния Роналд Рейгън, който започна втория си мандат на 69 години. Със сигурност обаче Тръмп е най-скандалният досега президент. Скандалите почнаха още преди избирането му, когато неговите опоненти от Демократическата партия положиха всички възможни и невъзможни усилия, за да загубят изборите. И катастрофално успяха. Като подло отстраниха силния кандидат Бърни Сандърс и заложиха на възможно най-неизбираемата кандидатка. След което писнаха, че им били хакнали компютрите. А би трябвало, ако наистина е така, просто да умрат от срам. Или поне да се извинят за глупостта си и за липсата на професионализъм. Днес мнозина в САЩ и по света се опитват да пренапишат историята, но не им се отдава. Защото е много рано да се пише за несъстоялата се още история на президента Тръмп.

Освен с възрастта си, Тръмп постави и някои други рекорди

Той е президентът, избран с най-голямо изоставане в „народния вот” от близо 3 милиона гласа в сравнение със загубилия кандидат, в случая Хилари Клинтън. Той е и кандидатът победител с най-лоши прогнози в навечерието на изборите. И съответно кандидатът, за когото американските социолози най-много се издъниха.

 

Уникалната американска изборна система, стартирала на 30 април 1789 година

 

с избора на Бащата на нацията Джордж Уошингтън за първи американски президент, има някои особености. Всеки американски щат излъчва определен брой т.нар. електори, а те всичките на свой ред (с малки изключения) гласуват за кандидата, спечелил в техния щат. Електорите са 538 общо и за избор на президента са необходими поне 270. Най-много електори - 55, има щатът Калифорния и тук е заровена тайната на последните американски избори.

Известно беше, че гласуващата напоследък за демократите Калифорния, на 8 ноември 2016 година ще потвърди избора си. И че 55 електорални гласа са в кърпа вързани на първата жена, кандидат за президент на САЩ. Така истинската битка беше за останалите 483 електорални гласа. С допълнението, че Тексас е републикански, а Ню Йорк е за демократите и там нещата също са ясни. В Калифорния демократите спечелиха с разлика 4,5 милиона гласа, което е разгромна и напълно излишна победа. И с малко да бяха спечелили, 55-те електорални гласа отиваха у тях. Но 4,5 милиона минус 3 милиона дава 1,5 милиона гласа повече... за Тръмп, разбира се. Защото в 49 щата и в окръг Колумбия, с общо 483 електори, Тръмп лидираше с 1,5 милиона повече народни гласа. И що тогава да не спечели изборите? Правилно, няма що. И Тръмп закономерно ги спечели, за изненада на тези, които


 

не разбират изборната математика


 

За чест на демократите и на президента Обама те още в изборната нощ признаха поражението си. Е, имаше опити за оспорване в някои щати, но повторното преброяване на гласовете само увеличи народните гласове за Тръмп, и желаещите да оспорват спешно се отказаха. После се оказа, че някои хора са забравили добрите стари джентълменски обноски и не знаят да губят. И едва ли ще се научат. Днес мнозина в САЩ не обичат новия си президент, съпротивата срещу него в средите на „дълбоката държава” е без прецедент и процедурно не е много трудно той да бъде бутнат. Но за разлика от Никсън и Клинтън през миналия век, днешният президент не се чувства виновен, а обратното. Той е убеден, че е прав и че срещу него има перманентен заговор. Един ден историята ще установи дали това е така.

В България се хвалим с пословичната стабилност на държавата, макар че според някои това е стабилност в бедността и неравенството. А дали ще се подобри положението с бедността и неравенството, ако стабилността се загуби? Бунтовете срещу комунистическото управление през 1996 и 1997 година, а и опитите за дестабилизация по-късно, още се помнят добре. В основата на всеки обществен договор, обикновено неписан, стои разбирането, че народът има право да се бунтува, когато потисничеството на властта стане непоносимо. А кога става така, решава... народът.

В момента борсовите индекси в САЩ и другаде


 

са рекордно високи. Съответно рекордно високо е богатството на света. За съжаление хартиеното богатство. То включва 100 трилиона ли, 1000 трилиона ли, долари или евро, които не знаем какво да ги правим.

Тези лирични отклонения за борси и върхове са много важни. Никой не знае какъв е пътят навън от дълговия капан, в който щастливо се набутаха интелигентните уж жители на „златния милиард”, т.е. народите на Северна Америка, Европа и част от Азия. Но е добре да се излезе оттам внимателно, доколкото е възможно, а не да се чака вратите на капана да щракнат за последно. Ако свалят Тръмп насила и борсите се занулят, може някои негови избиратели да превъртят и да се разбунят. И това няма да са розовите походи на сексуални многокултурни малцинства, които се забавляват с псувни и закачки, че и с макет на отрязаната глава на омразния си Тръмп.

Ураганът Тръмп вече събужда спящата старица

с красивото име Европа. Която доскоро бореше терора с плюшени играчки. И с други, кощунствено обидни за жертвите, напълно безполезни и будещи смях у врага, ритуали от типа „Аз съм еди си какво си...” и „Нас не ни е страх...”. Старицата се събужда и разбира, че не е важно дали я е страх, а е важно дали ще остави гена си в бъдещето. И пътем да спаси каквото е останало от цивилизацията. От християнската. Но май вече няма как. След като в Германия 30% от германските жени нямат деца, а за просто възпроизводство всяка трябва да роди по две, че и малко отгоре, защото за съжаление не всички деца оцеляват. Но ако 30% не го правят, останалите германски жени в Германия ще трябва да родят по три само за едното просто възпроизводство. Иначе Германия отива в небитието с цялата си 2000-годишна история. За тази цел има един начин - след война децата сами се раждат. Следвоенните германки би трябвало това добре да го помнят.

Тръмп не е сам в събуждането на Европа, като я бута, мести и дразни от западна посока. И си иска парите за военни разходи, но не защото му трябват – може да си напечата колкото си иска. От изток и по съвсем друг начин лидерът на Русия вади старицата от блажената й летаргия.

Анексията на Крим и мощното връщане на страната


в Близкия изток вече подействаха. Свободата е основна европейска ценност, но бяхме забравили какво ни завеща един велик испанец: че тя е на върха на копието. Е, Тръмп и Путин ни напомниха.


Идеята за европейска армия, немислима доскоро


отново е на масата. Дори политическото джудже и икономически колос Германия тропна на масата и заедно с дълбоко заспалата Франция констатира особеностите на политическата реалност. Поиска самостоятелност, тоест. Което означава връщане на силата по оста Берлин-Париж. С идеята от Франция да е ядреният чадър, ако още не са й ръждясали съвсем ракетите, а от Германия - традиционната армия, нищо че в момента е смехотворно малка. Иначе Германия е толкова силна (още Рим навремето го разбра), че ако само повярва отново в силата си, ще стане страшно. И за нея, и за останалите близки и далечни съседи. Защото спомените са живи, а и всички сме били в този филм. За пълнота в световното уравнение на силите и на оцеляването все по-важни са явната роля на Китай и скритата роля на Япония. Която, ако също повярва в силата си (а тя спирала ли е да вярва?), ще стане и там страшно, както е било. Наблизо един диктатор на разделения Корейски полустров си играе с бомбата, която си е направил, но още не е решил какво иска и как. Три американски самолетоносача (прецедент!) са го наобиколили и чакат да видят какво и как. А по Станиславски, ако в първо действие на пиесата в морето има много ракети, все една ще гръмне до края на представлението. За радост на режисьора и на публиката. И понеже всички са забравили за тях, може по ирония на съдбата голямата бомба да гръмне не в Корея, а във водната война между Индия и Пакистан. Която война след още една сушава година и след изчезването на река Инд в Индия ще бъде неизбежна. Защото великата Инд извира на 5000 метра в Китай, минава през Индия и свършва в Пакистан, където друга вода много няма. След завършване на новите хидросъоръжения на индийска територия, Пакистан може да загуби водата, без която не може. А Пакистан има 100 ядрени заряда, колкото и Индия.

 

Комбиниран ефект

Комбинираният ефект Тръмп-Путин ще промени не само големите държави в Европа. Той ще промени и нас, по-малките. Трябва да забравим член 5 от Договора на НАТО, дето щял бил да ни пази. Колкото опази Кипър навремето. Трябва да помним, че на всеки човек и на всяка държава съдбата е в собствените им ръце. Така е било от пещерите до днес, така ще е винаги, до края. Затова да благодарим на тези двама лидери на двете суперсили, защото те показаха, че Европа още е жива. И ще бъде, ако се събуди от розовия сън, в който се вкара от леност и глупост.


 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.