Резолюцията на ЕП за признаване на малцинството ни в Албания е историческа

Доц. д-р Ана Кочева, Институт за български език при БАН: Глобализацията ни накара да се взрем по-дълбоко в корените си

Яна Йорданова - сряда, 22-02-2017 - 18:56

Българинът, колкото и да роптае срещу страната си, не къса пъпната връв с нея

- Доц. Кочева, Европейският парламент прие резолюция за Албания с текст, в който се настоява да се признае официално българското малцинство в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. Вие отдавна изследвате езика там, какво означава това за вас?

- Аз наричам тази резолюция историческа и това не е просто клише. Става дума за проблем, който е известен (за съжаление, не на обществото, а на учени, историци, дай боже и на политици) от много десетилетия. Историците знаят, но това, уви, не се чете и преподава достатъчно, за да е общоизвестен факт, че днешна Албания през Средновековието е била част от Българската държава. В Драч например е роден Йоан Кукузел, знаменит музикант на средновековна Европа. Между двете световни войни България е развивала много активна дипломатическа дейност за признаване на сънародниците ни в Албания за национално малцинство, но след това българската позиция се обръща, нашите там са буквално изоставени и направо са „подарени“, като са обявени за приоритет на Скопие. Затова днес македонистичните сили в Албания са особено агресивни и напористи, което не бива да ни изненадва. По-скоро трябва да се притесняваме от това, че българската страна беше толкова пасивна и незаинтересована. Което в последно време, за щастие, се промени и резолюцията на ЕП, прокарана с усилието на евродепутатите ни Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, го доказва. Що се отнася до диалектите на сънародниците ни в Албания, те безапелационно споделят най-характерните особености на българския език. Аз съм изследвала езиковите особености на народните песни от с. Брод в областта Гора, която териториално се отнася към Косово, но лингвистично се свързва с българския език. Това са крайните югозападни български говори, които могат ясно да се видят и на издадената от ИБЕ „Карта на диалектната делитба на българския език“. В най-ново време тези проучвания продължават, в това число и на място, колкото и трудно да е това, и констатациите не се променят. Освен това не само наши, но и чужди учени са отчитали тези факти, като големия руски учен А. Селишчев, френския А. Мазон и мн. др., т.е. нито източната, нито западната наука не се е колебала по тези въпроси.

- Колко българи живеят в Албания?

- В Албания живеят между 50 000 и 100 000 българоезични. Казвам това, защото те са както християни, така и мюсюлмани, но религията не се е превърнала в бариера по отношение на самоопределението, на езика, на фолклора и на желанието на тези хора да пазят връзките с България, а на младите – да учат тук. Това е много важна база за работа от страна на българската държава, която сега също е на ход.

- Вие сте се срещали с тези хора, как се самоопределят те?

- Срещала съм се с албански граждани от български произход, тук в София, както и в Югозападния университет в Благоевград, където има студенти и докторанти от нашето все още непризнато от страна на Албания малцинство. Имам колеги, които са били преподаватели в Тиранския университет. Българският език, впрочем, се изучава като втори или трети свободно избираем език в университетите на Тирана и Корча. Нашите лектори почти без изключение са посещавали Корчанско, Гора, Голо бърдо, Преспанско, правили са проучвания на говорите. Впрочем, настоящият лектор по български език в Тирана е с български произход, родом в Албания, завършил в ЮЗУ, преподавал във ВТУ. Голяма част от тези хора, особено интелигенцията, нямат проблеми със самоопределението, те пазят родовата си памет и знаят какви са. Но не само те. В Тирана, Корча, Елбасан се организират курсове за кандидат-студенти, които искат да следват в България. Това не е случайно. При това родителите им ги водят на курс с думите: „Дèтето си знàит йòзик от тàтка и от мàйка.“ От друга страна обаче, Македония всячески извършва опити да манипулира самосъзнанието им и да ги прави „македонци“, което отчасти се получава, включително и защото македонската държава ги залива с всевъзможни телевизионни и радиопрограми.

- Очаквате ли реакция от македонистите в Албания?

- О, тя не закъсня! Първо писнаха медиите в Македония, „Сител”, скопска телевизия, силно се разтревожи от решението на ЕП, разтръби, че то отваряло вратата за признаване на българско малцинство в Албания. В. „Нова Македония” настойчиво напомни, че сега албанската държава признавала единствено наличието на „македонско малцинство”. С една дума, в РМакедония ужасно се притесниха, че „македонците“ в Албания ще бъдат обявени за българи. Следя медиите в БЮРМ и забелязах, че почти нямаше такава, която да пропусне новината, при това със съответните конотации. В Албания македонистите също реагираха като ужилени, но те са скачени съдове на скопските си ментори. Но пък, от друга страна, Дружеството за българо-албанско приятелство и българите от Корчанско изпратиха благодарност до ЕП и не скриха радостта си от решението. Ще повторя – наред е българската държава.

- Наскоро стана факт Атласът на българските диалекти, който всъщност е плод на многогодишни усилия. Кажете до колко едно такова издание може да помогне за съхраняване на родните диалекти в една съвременна България? Можем ли да опазим автентичните говори?

- Въпросът ви е по-скоро реторичен. Разбира се, че на този етап диалектите ни са живи и за това говорят резултатите от теренните проучвания, а и присъствието им вече дори и в интернет. Що се отнася до поредния том на БДА. Обобщаващ том. Морфология, той представя гръбнакът на българския език на диалектно равнище, структурата му, или с други думи - морфологичните особености, някои от които отличават българския език от целия останал славянски свят. При това върху цялата езикова територия във и извън държавните граници. В български няма падежи, има членна форма, има аналитично образуване на бъдеще време и степени за сравнение и това е така и в Мизия, и в Тракия, и в Македония, и в българските диалекти в Албания, и в Западните покрайнини, днес в Сърбия, и т.н. А конструирането на измислени езици като „помашки“, „шопски“ и какво ли още не, не е в състояние да накърни една многовековна езикова, а и културна традиция.

- Можем ли всъщност да кажем, че езикът ни е по-застрашен от изчезване в родината ни, отколкото навън, след като се оказа, че има 15 милиона българоезични по света?

- В 15-те милиона влизат и българоезичните тук, на старо място, и онези, които са по света. Почти по всички континенти. На този етап няма основания за притеснение, щом езикът ни е оцелял от времето на Кирил и Методий до наши дни, независимо от сложните исторически катаклизми, през които е минавал българският етнос. Да изчезне българският език, значи, че е изчезнал и последният българин на тази земя. Не съм такъв песимист.

- Трудно ли е да съхраним езика и ценностите навън във време на глобализация?

- Глобализацията се оказа, че има и обратна тяга – накара ни да се взрем по-дълбоко в корените си, подтикна ни да изпитваме потребност от повече досег с родното. Добрата й страна е, че където и да сме по света, по всяко време можем да прочетем българска преса в интернет, да си поговорим по скайп, вайбър, фейсбук с роднини и приятели в България, да сме активни в социалните мрежи. Българинът, колкото и да роптае срещу страната си, винаги иска да знае какво се случва в нея и не къса пъпната връв. Съответно не се разделя лесно и с езика си. В кръга на шегата ще кажа, че българи са ми разказвали как, когато им е най-тежко, понаругават на роден език, та никой да не ги разбере, и по-лесно им минава…

- Къде има най-много българи по света в момента, наблюдавате ли нови тенденции?

- Където е текло, пак ще тече. Накъдето са били най-големи мигрантски потоци, особено след 1989 г., натам и ще продължават – Европа, САЩ… Но локациите търпят някои промени. От началото на 21-ви век се засили българският мигрантски интерес към Испания и Португалия, цели наши села компактно се изселват натам и се заселват отново заедно. И си пазят езика, че и диалекта дори. Не е много добре, че живеят капсулирани, защото така се самоизолират, но това е характерно най вече за първата генерация. Втората, тръгне ли на детска градина, на училище, бързо става билингвална и картината се променя.

- Да очакваме ли нови карти?

- Разбира се, това е най-смисленият, атрактивен и достъпен начин науката да стигне до по-широки кръгове от обществото, да влезе в училище, да заинтригува хората от всяко кътче на българската езикова територия, да ги направи съпричастни. Та нали част от тези хора са били наши информанти, от тях сме записвали диалектни думи, изрази, истории. Поставяйки на карта синтезирана информация, ние я връщаме към онези, от които сме я събрали, даваме им възможност да открият прилики и отлики с други българи и да разберат, че колкото и да сме различни, в крайна сметка сме един и същи род.

 

Визитка:

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание

Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и РМакедония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”

Автор е на две монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси

 

Снимка личен архив

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.