Евтиното винаги излиза скъпо

ИВАН ПЪРВАНОВ - вторник, 14-03-2017 - 17:43

За вярване или не, но бизнесдами и представителки на различни престижни професии се редят на опашки в магазините за дрехи втора употреба. Някои дори прекарвали по цели часове в трескаво ровене из панерите с вече носени от други дрехи. И като се замислим, едва ли причината тези жени да влизат в магазините със стоки „втора ръка“ е липсата на финансови средства. За някои водеща е тръпката от ровенето с надеждата да открият някой ценен „експонат” ала „Версаче” или „Долче и Габана”, който да си отнесат вкъщи за смешната сума от 20-ина лева. За други обаче на първо място е да си напазаруват на сметка. Нали българинът е устроен така. Все не можем да загърбим стремежа към келепира. Важното е все да сме на далавера. Не случайно имаме дори поговорка: „Шамар да е, ама на аванта да е.” Ама че една дреха може да не е чак токова красива и да е излязла от модната тенденция или пък тук-там да има я липсващо копче, я накриво зашит джоб или ревер, важното е да е евтина. А пък ако е и маркова, изобщо няма никакво значение, че може да е носена преди това или дори да има петна. Нали може да се изперат. А и да не се махнат, какво пък, кой може да се похвали с дънки „Версаче” на цената на един джин с тоник в някоя нощна дискотека.

Стремежът на българина към далаверата и евтинджоса не е от днес. Още преди сто години героят на писателя Алеко Константинов - Бай Ганьо, превърнал се в емблема на нацията ни, издига на пиедестал келепира като водещ в живота на тогавашния българин. Излиза, че цял век по-късно нещата никак не са се променили. Българинът продължава да гледа да изкяри и да преметне търговците, в резултат на което купува най-евтините и в повечето случаи най-некачествените стоки и вещи. И дори не се замисляме за качеството. И не напразно хората са казали, че евтиното винаги излиза скъпо. В този ред на мисли има и една мъдрост, която някои приписват на британския лорд Уинстън Чърчил, а други на пътешественика Марко Поло: „Не съм толкова богат, та да мога да си позволя да си купувам евтини неща.” Българинът обаче изобщо никога не би се замислил върху смисъла на тази поговорка. Той е като истинска хала, когато трябва да посети магазин с разпродажби и промоции, и си умира от кеф, когато се сдобие с кисело мляко по 10 ст. кофичката и кебапчета по 15 ст. бройката, от които се запасява с дузини. И после се чуди защо след консумацията им се е озовал в болницата. Ами отговорът е много прост – защото евтиното накрая винаги излиза скъпо.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.