По време на европейската конференция Наталия подари на проф. Клепетко реплика на съд за вино от българско златно съкровище.
След като претърпява трансплантация в Австрия

Българка дари болния си бял дроб за изследване

Мила Мишева - вторник, 12-07-2016 - 17:55

Наталия казва, че вече се чувства с 15 години по-млада, пише сценарий за документален филм

Чувствам се на около 30 години, явно донорът е бил млад човек. Думите са на 45-годишната Наталия Маева, която преди малко повече от четири месеца е претърпяла трансплантация на бял дроб в Австрия. Тя участва във Втората европейска конференция по трансплантации и физическа активност, която се проведе миналия уикенд в Правец.

Наталия, която е и журналист, е дарила своя бял дроб за научни изследвания в Германия. По този начин тя се надява да има по-голяма яснота за заболяването й – пулмонална хипертония и да допринесе за напредъка в лечението му. Болестта е рядко срещана. Статистиката сочи, че на 1 млн. души, тя засяга седем.

За тежката си диагноза, която е предшествана от силен задух и невъзможност да измине дори 100 м, жената разбира през 2009 година във Военномедицинска академия.

„Когато чух пулмонална хипертония, това не ми говореше нищо. Естествено намерих някаква безумна информация в интернет, според която животът ти приключва. Лекарите обясниха на семейството ми, че

ако нямам адекватна терапия, съм пътник,

след което, като се върнах вкъщи, започнах да чета на английски и се успокоих“, разказа Наталия.

Идеята за белодробна трансплантация узрява през 2012 година. Тогава тя споделила плановете си със своето семейството, а те решили, че това е поредната „фантазия“ на Наталия. „Взех решението, че искам трансплантация на своя глава. Тук ме проследяваха чисто документално в болница „Света Анна“, разказа тя. След провеждането на купища изследвания и документи, през ноември 2014 година Наталия получила покана за предварителен преглед във Виена, на който лекарите преценяват, че тя е в състояние да подлежи на трансплантация. „И тогава започна борбата. Аз бях първият пациент, който получи пълното финансиране от 120 хил. евро“, допълни още тя.

През април 2015 година Наталия вече е включена в активната листа на Евротрансплант. На осми март тази година тя получава обаждане,че след два часа

от Австрия изпращат медицински самолет за нея

„В момента, в който седнах, бях абсолютно спокойна, че нещата ще се случат“, допълни Наталия, която на 9 март вече постъпила в Клиниката по гръдна хирургия в Медицинския университет във Виена, чийто ръководител е проф. Валтер Клепетко. Трансплантацията продължила девет часа и била извършена от екип под ръководството на проф. Тагави. Наталия се събудила след 48 часа и видяла майка си, близка приятелка и плакат на проф. Клепетко.

 

 

Наталия заедно с проф. Тагави след трансплантацията

 

На деветия ден след операцията тя била изправена на крака и останала в клиниката общо 35 дни. Точно след трансплантацията тя тежи едва 37 кг, захранването й започнало с протеини и сега е 48 кг.

Така вече малко повече от 4 месеца Наталия живее с присаден бял дроб. Тя започнала да усеща, че се връща към нормалния си начин на живот през май. Забранено е да се знае кой е донорът, но предполага, че не е бил пушач, защото преди самата тя е пушила, а вече изпитва непоносимост  към дима. „Може би станах малко по-добра, преди бях по-крайна, сега благодаря на всички за всичко“, разказа Наталия. В момента терапията й включва имуносупресори плюс лекарства за сърце и стомах, и антибиотик.

Сега Наталия пише сценарий за документален филм, защото е дала обет, че след трансплантацията ще го направи. Нейна приятелка пък прави филм за нея. „Сама си намерих пътя“, споделя Наталия, която се оценява като инат, прекалено смела и вярваща в Бога...

 

1024 евро за ден престой в чуждата болница

1024 лв. на ден струва престоят в австрийската болница, в която е била настанена Наталия. Операцията й плюс престоят и лекарствата за първите три месеца след трансплантацията са били финансирани от Kомисията за лечение в чужбина. Наемът в Австрия и други разходи стрували на Наталия и близките й 6300 евро, за които вече нямало осигурени средства. „Много хора помогнаха, благодаря на всички“, сподели Наталия. Сега всеки месец тя трябва да ходи на контролен преглед в болницата във Виена, защото в България няма център за следтрансплантационно проследяване. Престоят в Австрия отново е за нейна сметка. В съвместно писмо от Наталия и председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев до здравния министър д-р Петър Москов, те заявяват, че не е приемливо пациентите да бъдат принуждавани да заплащат сами разходите за пътни и настаняване в Австрия, при положение, че това не може да бъде направено в България. „Припомняме ви, че това са хора, чиито единствен доход са пенсии за инвалидност. Месечните разходи за пътни и настаняване в Виена възлизат на 450 евро или за една година те са 7400 евро. Неприемливо е пациентите да организират постоянно дарителски кампании, за да могат да се явят на поредния контролен преглед. Надяваме се на адекватна реакция от ваша страна във възможно най-кратки срокове“, пише още в писмото.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.