Героите на Съединението

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 07-09-2017 - 16:03

Стотици са знайните и незнайни герои на Българското Съединение на 6 септември 1885 година. Някои завинаги остават в Пантеона на българското Възраждане, съдбата на други е противоречива и трагична. Но всички ние, гражданите на съвременна България, която е резултат и на тяхното дело, им дължим почит и уважение. По-долу съвсем накратко съм разгледал съдбите на някои от героите на Съединението.

Ще започна с княз Александър Батенберг (1857-1893), управлявал Княжество България в продължение на седем години от 1879 до 1886 година, когато абдикира. Храбър участник в Руско-турската война (1878-1879) в отряд под командването на генерал Йосиф Гурко и после в Българо-сръбската война (1885), вече като върховен командир на българската войска. Награден с руския Георгиевски кръст.

 

Прокламира и поддържа Съединението

 

Умира само на 36 години в резултат на неуспешна операция, след като под натиск, включително от руския император, напуска българския престол. Неговият наследник на българския трон княз Фердинанд Сакскобургготски (1861-1948) няма отношение пряко към Съединението, но участва активно в обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година във Велико Търново. Тези две събития: Съединението и Обявяването на независимостта на България, са неразривно свързани.

Майор Данаил Николаев (1852-1942) е роден в Русия, където през 1875 година завършва като юнкер военното училище в Одеса. Отличава се в Руско-турската война (1878-1879) в боевете при Шипка и Шейново. Ръководи милицията на Източна Румелия по време на Съединението на 5 и 6 септември 1885 година и осигурява почти безкръвното му протичане. Той е участник също в Сръбско-турската (1875-1877) и Българо-сръбската (1885) войни. Военен министър на България и строител на българската армия, известен с прозвището „Патриарх на българската войска”. Носител на най-високото българско военно звание „Генерал от пехотата”, връчено му от цар Фердинанд през 1909 година. През 1936 година е награден с най-високото българско военно отличие „Св. Равноапостоли Кирил и Методий”. През 1937 година става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски, станал впоследствие премиер на Република България (2001-2005). Лична трагедия го спохожда през 1925 година, когато при комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя” загива единственият му син подполковник Никола Николаев. Генералът от пехотата Данаил Николаев доживява до дълбока старост, като за малко не достига 90-годишна възраст. Днес един от големите столични булеварди носи неговото име.

Петко Каравелов (1843-1903) е четири пъти премиер и регент на Царство България през периода от 1880 до 1902 година, включително от 1884 до 1886 година, когато се извършва Съединението. В началото

 

Каравелов се колебае по отношение на Съединението

 

защото от своята камбанария добре вижда възможните трудности и проблеми пред България. Скоро обаче възторжено подкрепя народното дело. През 1892 година е осъден на пет години затвор за участие в опит за убийство на министър-председателя Стефан Стамболов, но след две години е амнистиран. За него се твърди, че не е взел и една стотинка народна пара по нечестен начин през целия си живот.

Стефан Стамболов (1854-1895) е министър-председател от 1887 до 1894 година. Стамболов е забележителен български революционер, държавник, журналист и поет. По време на Съединението е председател на Народното събрание на княжество България. Участва в подготовката на Съединението и след обявяването му възторжено го подкрепя. Съставя прокламацията, с която на 8 септември 1885 година княз Александър Батенберг приема Съединението и го подкрепя. Докато управлява България, осуетява редица опити за преврат, както и опити за нарушаване на държавната граница от подкрепяни от Русия чети.

 

Безкомпромисното му управление

 

включва и безспорни нарушения на човешките права, разбирани дори в тогавашния доста по-тесен формат. След падането му от власт и заговор срещу живота му Стефан Стамболов е убит през 1895 година насред София.

Захари Стоянов (1850-1889) живее само 39 години, но се утвърждава като един от най-известните български революционери, публицисти и политици. Участва в Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания, като през последното е член на Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Оглавява Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), който организира Съединението. Председател е на Народното събрание на княжество България от 1888 година до смъртта си. Автор на библията на Българската революция „Записки по българските въстания”.

Капитан Райчо Николов (1840-1885) е български опълченец (командир на рота от Опълчението) и военен деец. Участва също в Сръбско-турската война (1876-1878). По време на Кримската война (1853-1856), макар и дете, работи за руснаците, за което е награден с медал. Произведен е дворянин. Автор на първия български Военен устав (1877). На 6 септември 1885 година е застрелян по нелеп начин от един пощенски началник и така става най-известната жертва по време на тези събития. Освен него има данни за още петима загинали участници от Чирпан по време на Съединението.

Майор Коста Паница (1857-1890) има трагична съдба. Той е участник в Сръбско-турската (1976-1878), Руско-турската (1878-1879) и Българо-сръбската (1885) войни, опълченец и съратник на Стефан Стамболов и Захари Стоянов от периода на Съединението. Паница е деец на Македоно-одринското революционно движение и един от строителите на новата българска войска. През бурните времена на 1885-1887 година е заедно с княз Александър Батенберг и Стефан Стамболов срещу опитите властта да бъде свалена чрез военен преврат от проруски настроени български офицери. Така през 1886 година той - заедно със Стамболов, участва в потушаването на бунта на група офицери срещу властта и в репресиите срещу политици като Петко Каравелов. Обаче скоро след абдикацията на Батенберг се опълчва на новия управляващ тандем в лицето на княз Фердинанд Сакскобурготски и на премиера Стефан Стамболов. Двамата със Стамболов, някога близки приятели, стават смъртни врагове. През 1890 година Паница организира

 

заговор за сваляне и убийство на княза и на премиера

 

 

 

 

Заговорниците са разкрити и осъдени, като на смърт чрез разстрел е осъден единствено Паница. След неуспешно обжалване присъдата му е изпълнена в София на 16 юни 1890 година, когато той е само на 33 години.

Днес, 132 години след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, след шест войни, стотици хиляди загинали, още толкова български бежанци и милион останали сираци, можем с гордост да кажем, че делото на Героите на Съединението победи. България е член на НАТО, най-мощния военен съюз в историята на света, и на Европейския съюз, който при всички бури и кризи, които го връхлитат, остава най-големият политически и икономически съюз на всички времена.

Но историята никога не свършва, колкото и да им се иска това на някои касандри. Бъдещето на тези съюзи, и най-важното - бъдещето на България, зависи от нашата воля, от нашите усилия и от нашите действия и бездействия. Както винаги е било през 13-те века история на нова България.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.