Певицата Камелия: Грешките са най-ценните ни уроци

НАДЕЖДА ПОПОВА ­ - събота, 10-02-2018 - 08:00

Цветин ме научи да обичам себе си и като артист, и като човек * Свързвам началото си в музиката с това, че нямах никакви страхове

- Камелия, от 18 февруари ще търсиш за втора поредна година "Гласът на България" по bTV. Казваш, че за теб е важен живецът в един изпълнител, първичната емоция. Какви други качества те накараха да обърнеш стола си на кастингите на тъмно?

- Специфичност на тембър, мощност, увереност на пеенето, добра подготовка, индивидуалност. Удивителен е напливът на чужденци тази година. Имаме хора от Русия, Армения, Испания, дори Америка...

- С какво си обясняваш тази инвазия на чужденци точно в българския формат?

- Харесал им е много предният сезон, който са гледали, хармонията между треньорите. Борим се за най-добрите гласове и в същото време имаме респект един към друг, а после вече и отговорно отношение към всеки от участниците в отборите ни.

- Миналата година беше запалила Поли, Графа и Лечев по здравословното хранене. Мисля, че пиеше един коктейл със звучното име "Зеленьош". Продължаваш ли да гладуваш по 32 часа седмично?

- Сега, като бях в Америка 45 дни, спрях с този режим. Много сериозно беше натоварването, много вътрешни полети и аз с моя страх от летене нямаше как и гладна да остана - съвсем щях да рухна! Като се прибрах през декември, започнах да карам на вода по 24 часа, защото програмата ми беше много натоварена по празниците. Иначе относно здравословното хранене - аз така живея, не спазвам някакви режими. Пия ги тия зеленьоши все още, имат вкус на люцерна. Те са съвкупност от треви, които ти набавят протеин - прахов, конопен, оризов. Била съм и веган, и вегетарианка и разбрах, че животът е индивидуално приключение и човек трябва да намери своя баланс и наслада от него, така че не изключвам напълно месото. Ям го обаче почти в празничен режим, максимум веднъж месечно. Организмът не разграничава пържолата от тревата, той търси съставката, която му помага да функционира нормално.

- Разкажи ми за твоя старт в музиката в периода, в който риалити форматите бяха мираж и народът слушаше „Огън момиче“ на аналогови касетки. С какво свързваш първите си стъпки в кариерата – като усилия, страхове, първи записи?

- Свързвам началото с това, че нямах страхове. Че касетофонът, който баща ми беше купил, въртеше до дупка първите ми записи. Опитвах се да си опознавам гласа отстрани и не се харесвах определено. Имах голямо желание да записвам, беше ми по-лесно и от гледна точка на текстовете, защото аз не бях пяла нищо още и всеки текст ми даваше нова тема, докато сега от позицията на опита вече започваш да търсиш, за да не се повтаряш. А търсейки, все повече си задаваш въпроси и се объркваш. Тогава аз не знаех какво е страх. Отивах в студио и гледах да изкарам емоция за дадената песен. Докато сега, когато хората изградят едни очаквания към теб, става по-трудно за мен.

- Спомням си едно твое гостуване в „Как ще ги стигнем“, смятай кога е било – Балканската война...

- Да, това беше ужасно предаване за мен, защото тогава се борех с моето притеснение. Имах две такива прословути появи в тв ефир, едното в „Как ще ги стигнем“, другото при Слави в „Хъшове“...

- Тодор Колев ти подари пожарогасител като закачка с името на първия ти голям хит.

- Да, тогава се състезаваха, за да има закачка – Годжи излезе с букет, Слави цвете в саксия...Тогава смятах появата си в тези предавания за огромна грешка, но после се научих да разглеждам грешките като ценни уроци. Тогава видях например, че когато съм притеснена, не мога да пея, трепери ми гласът. Зрителят мисли, че съм фалшива, а аз бях несигурна. Тръгнах на уроци при педагог, научих се да пея диафрагмено и нещата станаха толкова различни, че вече над 12 години пея само на живо по моите участия.

- Споменът ти от общуването с Тодор Колев какъв е?

- Когато човек е актьор и в душата си, някак те предразполага да се чувстваш уютно, спокойно. Аз бях толкова блокирана от притеснение, срам и напрежение, че това са ми само едни бегли спомени, но въпреки това ми е останал споменът за тази хубава енергия, за чувството му за хумор.

- Казваш, че Цветин те е научил на търпение. С какво друго те обогати връзката с него?

- Той ме научи да заобичам себе си. Да се приемам такава, каквато съм - със своята уникалност и недостатъци. Макар че според мен човек няма недостатъци, просто всички сме различни. Ние се стремим винаги да подобрим себе си, но какво значи това - ние сме такива, каквито сме. Хармонията между нас е процес с натрупване, резултат от справянето с десетки ситуации и много говорене. Преди да срещна Цветин, разбирах любовта през това да получавам, а той ме научи да опозная любовта чрез даване. Относно търпението – да, той е моят учител и там. Аз бях страшно сприхава и нетърпелива, може би защото отраснах само дете. Но той ме научи да съм по-бавна, дори на интервюта да съм по-бавна, за да мога да се чувам какво говоря. Да бъда винаги в момента, а не да изхождам от стари реакции от миналото.

- В самото начало, когато това по-малко от теб момче е било в казармата, а ти си го чакала, усещала ли си на интуитивно ниво, че той е твоят човек? Че тази любов е голямата?

- Знаеш ли, когато човек е наистина влюбен, той не мисли. Този период е розов, красив, щастлив. Никога не съм се замисляла, че няма да сме заедно. Имала съм такива притеснения, когато той отиде в казармата, тогава тъкмо бяхме решили да се гаджосаме сериозно, ако така мога да се изразя, защото той е по-малък от мен. А нагласата в семейството ми бе, че мъжът трябва да е по-големият, за да се грижи за жената. Но ето, понякога човек не трябва да се съобразява с клишетата, а да слуша сърцето си. С него се почувствах завършена, спокойна. Оставих се на интуицията си, тя не подведе и така 20 години.

- Ти си хамелеон – винаги успяваш да изненадаш с оригинална визия и във видеата, и в стайлинга си. Коя метаморфоза досега ти е била най-трудна? Идеята за това как да изглеждаш и какво да се случва, било то в сценично шоу или клип, твоя ли е на 100 процента?

- Да, аз много обичам да се променям. Нямам трудна метаморфоза, имам моменти, в които изразявам състоянието си по различен визуален начин. Когато реших да си боядисам косата червена, фризьорът ми се хвана за главата, казах му: “Така се усещам, прави го“. После заснех клипа към „Еротика“ с гола глава, естествено, не се подстригах, беше театрален грим. Бях по лепенки на гърдите и когато се появих пред Цветин в пълния ми блясък с тоалета и късата руса перука, няма да забравя изражението му. Пита ме: “Ние не прекалихме ли? Как се чувстваш?“, казах му „Убийствено добре!“, и той „Добре, върви да се забавляваш тогава.“ И отидох на концерта в София, който беше част от турне. За мен е важно аз да се чувствам добре и да изразя себе си и на това ме научи Цветин през годините – като искаш това, направи го, без да мислиш за реакциите на другите. Пълно щастие или хейт с това, което правиш, никога няма да има, така че постави себе си на първо място.

- Огромна ли е разликата между провокатора Камелия и човека Камелия?

- Щастлива съм от факта, че нямам псевдоним, който някак си да ме раздвои. Името ми е Камелия и на сцената съм артист, който уважава публиката си с пеене на живо и послание в това, което прави. В ежедневието ходя с вързана коса, много неглиже, не слагам грим. Не изгубих човека Камелия през годините и това е може би най-голямото ми постижение.

- Разкажи ми за срещата си с Лепа Брена, която е твой кумир от дете. Какво си казахте след концерта, на който я подгрява?

- Аз не бях в състояние да говоря, защото същия ден погребах баща си. След като на човек му се случват такива изпитания, значи е готов да ги преживее. Буквално от погребението минах през София да ме гримират, за да ми скрият подутите очи от цялата болка, която през деня преживявах. От там тръгнахме за Пловдив, директно се облякох и излязох на сцената. После я срещнах, пожелахме си успех. Колеги са й казали какво ми се е случило и тя е заявила, че иска на следващия път да седнем да си поговорим, защото също е изгубила баща си. Казала е „Това момиче е много силен човек“. Срещала съм Лепа Брена още в Швейцария, преди да стана популярна тук и да подпиша с фирмата, с която работех дълги години, и мечтата ми бе да пея на една сцена с нея.

- Какво си взела като черти от характера на баща си и какво от майка си?

- Аз и визуално нося неговия ген, сините очи. Като характер съм по-мека, по-споделяща, докато майка ми е по-обрана, по вълк единак. Като малка все ме обвиняваше „Ти приличаш на баща си“ (смее се), но аз смятам, че това е плюс. Нося и качества от нейните като упоритост, решителност.

 

ВИЗИТКА:
 

  • Камелия Вескова е родена на 10 януари 1971 година в Чипровци.

  • Кръстена е на баба си Петкана. Викали й Кана и от това умалително дошла първата буква на името й

  • Дебютира на сцена на 11-годишна възраст като солист на училищния хор, с който изпълнява руска песен

  • Издала е пет студийни албума

  • Бързият й рефлекс към събеседника, чувство за хумор и емпатия я превърнаха в идеален водещ за социалното токшоу „Споделено със“ и студиото към един от сезоните на „ВИП Брадър“ „Голямата уста“

 

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.