Радина Кърджилова, Александър Тонев и Александър Караколев в „Идиот“.
Снимки Яна Лозева
Изгонване на бесовете в „Сфумато“

Радина Кърджилова – черен лебед на Достоевски

Ирина Гигова - вторник, 14-11-2017 - 14:51

Актрисата е екстатична Настася Филиповна в „Идиот“

Сгъстен мрак и концентрирано страдание е премиерният спектакъл „Идиот“ на проф. Маргарита Младенова от Програмата Достоевски „Изгонването на бесовете“ на Театрална работилница „Сфумато“. Сценичната версия също е на Маргарита Младенова и тя е повече от достойна за този велик роман, в чиито философски дълбини е по-лесно да навлизаш четейки, нежели да го асимилираш в мимолетността на изричането от сцената. Но дори и романът на моменти отпуска хватката около душата с внезапни проблясъци на хумор, за разлика от драматизацията, която започва с оня монолог за

смъртното наказание върху гилотината

(отзвук от личния опит на самия Достоевски - осъден и в последния миг помилван) с пронизващото прозрение, че главата поне още секунда съзнава, че е отхвръкнала, и що за понятия ще има тя... Абсолютното добро, олицетворявано от княз Мишкин – житейска проекция на Христос, е обречено на провал в този свят, в който състрадаването и помощта за духовното спасение на ближния – като естествен импулс, а не като морална доктрина, са отхвърлени и подиграни. Убедителен в ролята на княза е съвсем младият Александър Тонев. А в българския театър едва ли е имало по-изразителна Настася Филиповна – фатална жена, страдалка и предтеча на феминизма, от Радина Кърджилова чието изпълнение се приближава до онова мрачно руско дуенде, до онова изстъпление на ръба на припадъка, така характерно за героите и героините на Достоевски. Екстатична и изпита, тя използва ниския регистър на гласа си, като го форсира до истерия, за да влезе в саморазрушителния вихър на героинята, да предаде импулса й към смъртта. В общество, което я е превърнало в обект на покупко-продажба и ловен трофей, тя търси любовта-унижение, любовта-жертва и бяга от любовта-дух, за която се смята недостойна. Тя е Черният лебед на Достоевски. Белият – олицетворение на чистота, невинност и доброта, е Аглая Епанчина на Виттория Николова, но в спектакъла и тя използва интонациите на фурия. Сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Михаела Добрева, музиката – на Асен Аврамов.

Бесове - сцена от спектакъла на проф. Иван Добчев.

Вторият спектакъл от програмата „Изгонването на бесовете“ под режисурата на проф. Иван Добчев е по самия роман „Бесове“, раздираща философско-политическа сатира. Там властва Ставрогин – абсолютното зло и цинизъм,

интелектуалното чудовище, потънало в разврат

Постановката е изградена около главата „Тихон“ за озлочестяването на 14-годишно момиченце, която навремето потриса издателя на Достоевски и той пуска романа без нея. „Страшно е да четеш такова нещо, камо ли да го поставяш“, казва режисьорът, извървял този разтърсващ път с част от своите студенти. Парадоксално е, че обществото гледа на Ставрогин като на бог и иска да е като него, а се надсмива над Мишкин, коментира той.

В днешната пустиня на всепозволеност интелектът и знанието явно не променят нещата към добро, смятат идеолозите на „Сфумато“, затова те търсят като Диоген с фенера оня безхитростен човек, способен спонтанно да спаси ближния си, когато се свлича надолу. Заради поголовното сриване на ценностите те са предприели точно сега чрез творчеството на Достоевски този „невъзможен за понасяне поглед към човека като свят в света“.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.