ГРИМАСИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 08-02-2018 - 17:25

Великият британец Уинстън Чърчил е казал и написал много неща, а за някои от тях даже е получил Нобелова награда за литература. Други неща Чърчил може би не ги е измислил и не ги е казал, но въпреки това те му се водят. Някои от афоризмите, които му се приписват, са посветени на демокрацията. Защото Чърчил освен политик, военен стратег и герой на Великобритания е бил и голям демократ - каквото и да значи това. Един политически некоректен афоризъм, приписван на великия британец, гласи „Най-добрият аргумент срещу демокрацията е един петминутен разговор с някой среден избирател”. Както правилно отбеляза наскоро един мой приятел, Чърчил е казал „петминутен разговор”, защото е имал предвид разговор с някой среден британски избирател. Ако обаче средният избирател е не британски, а балкански, разговорът може да е едноминутен. Че и по-къс.

Друг афоризъм, на който му се губи авторът гласи, че власт се сменя по два начина: или с калашници, или с бюлетини. На английски даже има нещо като рима, защото е bullets or ballots. Разбира се, вторият начин е за предпочитане, но пък първият е доста популярен. Някои читатели тук ще се досетят, че има и трети начин, а именно властта да се предава по наследство. Това обаче е опция с ограничен обхват, която накрая преминава в първия начин, при това в доста интензивно изпълнение.

Щом властта се сменя само по тези два начина, то става очевиден смисълът на изборите, които са основният механизъм на демокрацията. Та смисълът се крие единствено и само в това, трансферът на властта да стане по мирен начин и съответно с минимален брой жертви. На пръв поглед звучи странно, защото мнозина по инерция си мислят, че с помощта на избори на власт идват ако не най-добрите, то поне не най-лошите. Макар че, ако се замислим, каква е разликата между едните и другите? Ако продължим да мислим и да си припомняме разни неща, по естествен начин стигаме до извода, че с избори на власт изобщо не идват най-добрите (то такива обикновено и няма). И даже много често на власт чрез избори идват разни хора, които, ако ги категоризираме и назовем, веднага ще ни дадат под съд. Че и други лошотии може да ни направят.

 

Изборите са сериозно и увлекателно занимание

 

Предполага се, че ако даден избирател е десен, той гласува за десни партии, защото именно те провеждат дясна политика. Ако дясната партия на десния избирател спечели изборите и дойде на власт (сама или в коалиция с други десни партии), той може да се върне към обичайните си занимания и спокойно да чака следващите избори. Огледално на това, левият избирател гласува за леви партии, защото смята, че те именно провеждат лявата политика, на която той е привърженик. И ако лявата партия спечели изборите и дойде на власт (сама или в коалиция с други леви партии), левият избирател може да се върне към стандартните си занимания и с чувство на изпълнен граждански дълг да чака следващите избори. „Да, но не!”, както казваше покойният голям наш журналист Петко Бочаров. То и германците понякога казват подобното „Я, абер найн”, особено пък след като загубят някоя и друга война. И напоследък все повече им се налага да го казват.

През 2005 г. в Германия се произведоха поредните редовни парламентарни избори. То там предсрочни избори няма, щото

 

германците отлично помнят поредицата от осем

 

(главно предсрочни) избори във Ваймарска Германия през 1919-1932 г. И още по-добре помнят кой взе властта след това и каква случка им се случи. Ако трябва да сме съвсем точни, от 19 на брой парламентарни избори във Федералната република през периода 1949-2017 г., само един път (през 1972 г.) изборите са предсрочни и то след тригодишна работа на парламента, т.е. само една година преди редовното му разпускане. Както пише по-късно в спомените си генералът от ЩАЗИ Маркус Волф, тогава се наложило да се купят някои от депутатите в западногерманския Бундестаг. Това именно е първата от трите степени на убеждаване, практикувани от комунистическите (а и от западните) тайни служби, които включват подкуп, заплаха и физическо отстраняване.

Но да се върнем към федералните избори през 2005 г., когато изгрява звездата на канцлерината (Kanzlerin) Ангела Меркел (р. 1954 г). На тези избори десните германски избиратели гласуват за двете десни партии ХДС и ХСС, а левите германски избиратели гласуват за лявата социалистическа партия ГСДП. В резултат получават коалиционно правителство на упоменатите три партии. Това е малко като в ресторант на абсурда, където месоядците си поръчват свинско, а вегетарианците – зеле. После всички клиенти получават свинско със зеле, в което двете неща са добре накълцани и омесени.

След изборите през 2009 г. коалицията в Германия не е толкова безпринципна, защото тогава ХДС/ХСС правят коалиция с центристката партия СДП. На изборите през 2013 г. нещата си идват на мястото, като десните партии ХДС и ХСС отново се прегръщат с лявата ГСДП и започват да управляват дружно германската държава. Свинското със зеле отново е раздадено на гражданите, пък те, ако искат, да го ядат.

Майтапът обаче е най-голям след изборите през септември 2017 г. След почти половин година преговори тройната коалиция ХДС + ХСС + ГДСП отново е на път да поеме властта в името и за добруването на германския народ. Остават дребни подробности, като вътрешно-партийният референдум в ГСДП на старата Шекспирова тема „Да я бъде, или да не я бъде (широката коалиция)”. Така една група от 400 хиляди членове на ГСДП ще реши съдбата на 83-милионна Германия.

Но това е дребна гримаса на демокрацията. На времето едни 400 (без всякакви хиляди) гласа решиха съдбата на САЩ и на света, когато Джордж Буш младши с толкова спечели Флорида, където губернатор беше брат му, а оттам спечели и президентските избори. И не че толкова ги спечели, колкото Върховният съд му ги присъди. Щото, след 39 дни броене на гласове, нещата сериозно бяха тръгнали от бюлетини към калашници. Или каквото там използват в САЩ.

Но, както е казал народът, нека не плачем над чужди гроб, а да си гледаме своя. Германия е просперираща държава и икономически лидер на Европа. В Германия даже се наблюдават проблясъци на политическа самостоятелност, което си е успех след последните две загубени войни. И особено след втората. През 2010 г. бундесканцлерината заяви, че мултикултурният модел се е провалил и който иска да живее в Германия, трябва да спазва германските закони и традиции. После се оказа, че големите германски автомобилни производители нещо послъгват с данните за изгорелите газове на германските автомобили и г-жа Меркел леко си промени мнението за културните модели. И даже каза „Елате всички” на едни хора, които взеха, че наистина дойдоха.

На тези, които искат „всички да дойдат”, е добре да им се напомнят демографските параметри на Африка. Там днес живеят 1 милиард души, а догодина ще живеят 1 милиард и 50 милиона. По-догодина пък ще са 1 милиард и 102 милиона, просто защото такъв им е прирастът, около 5% годишно. Трудно е да си представим как всички те идват. Но пък те май вече не ни и питат. В европейските държави, където африканците отиват, без да питат, са много популярни един модел женски гащи с подсилена конструкция (какво ли значи това?), катинар и аларма. Що ли пак се сетих за Ваймарската република?

Има много случаи на модела „един народ – две държави”, например Турция и Азербайджан. Или България и Македония. Или Китай и Тайван. Или Германия и Австрия. За двете Кореи пък да не говорим. Тук е мястото да се напомни, че номерът с големите коалиции в Европа не е германски патент, а австрийски. Там повече от 30 години управляваха ляво-десни коалиции и политическата манджа „свинско със зеле” стана обичайна храна за австрийците. До миналата година, когато едни малко по-други хора взеха властта там. Изобщо, добре е да се наблюдава внимателно какво става в Австрия. Според един стар виц най-великата дипломация е австрийската. Защото е успяла да убеди света, че Бетовен е австриец, а Хитлер – германец. А то е леко наобратно.

Големи ляво-десни коалиции имаше и в Чехия, а у нас редовно се заговаря за тях, особено когато във въздуха замирише на политическа криза. И тези коалиции не са непременно нещо лошо. Най-малкото, защото те много лесно потушават мераците на по-дребните политически субекти, на които любимото им занимание е да изнудват по-големите. В Чехия случаят беше именно такъв. А и първият рунд политически преговори в Германия след изборите миналата година, беше още една илюстрация на този феномен.

 

Рекордьори

 

Поучително е да помним афоризмите на героя на Великобритания и Нобелов лауреат на тема демокрацията и нейните гримаси. И нека да пожелаем успех на Германия, с която за добро или за зло сме свързани, и на нейния бъдещ нов/стар канцлер г-жа Меркел. През 2021 г. тя, ако Господ й даде живот и здраве, може да изравни следвоенния германски рекорд от 16 години на власт, който нейният велик предшественик и създател на нова Европа Хелмут Кол (1930-2017) постави през периода 1982-1998 г. Иначе абсолютен рекордьор в това отношение е Ото фон Бисмарк (1815-1898) с цели 19 години на поста канцлер на Германия. През този именно период той изиграва важна роля при създаването на Третото българско царство.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.