От играчка лесно става плачка

Иван Първанов - четвъртък, 07-12-2017 - 08:00

Празниците наближиха и търговците се чудят какво да ни предложат, само и само да изкарат някой лев. Пък дори да е за сметка на безопасността на децата. Защото как по друг начин да наречеш това, че продаваш бенгалски огън на хлапета. При това не къде да е, а в самата училищна книжарница. Сигурно според някои това е добър търговски нюх. Както се казва, днес бенгалски огън, а утре защо не и пиратки. Или направо търговците може да преминат към тежката артилерия - газови пищови. Така всеки ученик, който си има проблем с някоя от омразните госпожи, или пък има зъб на другарчето по чин, лесно може да го разреши. Разбира се, това е шега и дано някой не го приеме за сериозно. Всъщност за някои бенгалският огън може да не е нещо опасно, но все пак нали целта е да се грижим за сигурността на децата си.

Случката ме върна в моето детство, в което подобни забавления нямаше. Модата обаче беше друга - саморъчно направените бомбички, които бяха изключително опасни. Ние обаче не съзнавахме това. Приемахме го за детска игра. И както си играехме, мои приятели загубиха пръсти на ръката си. Нелепо, нали! Миналата зима пък гръмна новината, че второкласник пуснал запалена пиратка в раницата на другарчето си в час. Просто от любопитство, искал да види какво ще се случи. Детето беше наказано от учителката си, за да осъзнае, че това не е забавление. Спомних си и една случка. Преди време млад баща се разхождаше със сина си покрай пазара във Велико Търново. Изведнъж го хвана за ръката и го накара да спре. Извади от джоба си пиратка и я я подаде на отрочето си, за да я запали. Хвърлиха я по едно бездомно куче, свито до една от търговските маси. За щастие мерникът на келеша не беше достатъчно точен и пиратката не уцели животинчето. Това обаче ядоса родителят и той поиска да „поправи“ сина си. Разбира се, как може да си позволи да го изложи на публично място. Нали трябва да се прояви като „герой“, като изплаши хора и животинки.

Има една поговорка, че рибата се вмирисва от към главата. Така че не са виновни децата ни, а примера, който им дават възрастните. А стремежът до лесно печалбарство може да е опасен. Така че нека и търговците да знаят, че от играчка много лесно става плачка. А децата - умната, за да не посрещате дядо Коледа в болница, с превързани ръце и липсващи пръсти по тях. Минута безразсъдство коства много. И понякога може да е непоправимо.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.