Седмичен мониtоринг (27 февруари – 3 март)

Кристи Петрова - петък, 03-03-2017 - 17:05

Когато умните и успешните тръгнат да просят пари, нещата май вървят на изуй-гащи. Колко пък да са умни и колко успешни? Дали и те си вярват, когато ги приказват тези неща? И още: как да предпазим чиновника от травми на работното място. Дали да не го накараме да поработи, за да не му плащаме и контузиите, когато заспи на бюрото и падне от стола?

 

27 февруари, понеделник

Девиз на деня: Лошо, другарю Панкин, лошо!

Режисьорът Борис Панкин обърка сцените и обърна Народния театър „Иван Вазов” на място за политагитация. Смели ще да са мечтите на артиста с шалчето, щом като си представя Танчето Дончева като премиер. По същия начин може да си представи, че тя дава уроци по цигулка на Васко Василев. Преди време маститият режисьор бе споделил, че най-големия комплимент в живота му била рецензията, че „карал касичките на театрите весело да звънтят”. Май и други неща звънтят в главата му.

 

Специален поздрав за режисьора Панкин с добре познатия диалог от филма „Опасен чар”:

- Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.

- Старомодно.

- Имаме модерно - зарче-касичка, шлем-касичка.

- Икономията е майка на мизерията.

- Тъй вярно, другарю капитан.

- Това куче защо е зелено?

- То е крокодилче.

- Защо не пише?

- Заяжда. От влагата.

- Лошо другарю…

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо.

 

Космическият „канибализъм” бил разпространено явление. По-разпространено, отколкото сме си мислели. Когато две галактики се сблъскат, звезди са разкъсвани и поглъщани от супермасивни черни дупки 100 пъти по-често, отколкото се смяташе досега, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес. Никой още не е изследвал политическия канибализъм. Що десни партии се разкъсаха и самоизядоха… Апетитът на кукловодите им е завиден.

 

 

28 февруари, вторник

Девиз на деня: Пу, ти гониш с палачинката!

Хит на деня е шантаво надбягване в Лондон. Точно днес е Деня на палачинките. Щури ентусиасти, облечени като готвачи, супергерои и злодеи, се гонят, подхвърляйки си палачинки в тигани. Номерът бил първо да подхвърлиш палачинката, после да тичаш. Ако объркаш тази последователност, палачинката ще се пльосне върху главата на следващия участник. Това всъщност не е чак толкова лошо като идея. И без друго предизборните дебати нещо не се получават. Дали да не накараме водещите си политици да поиграят на гоненица. Чиято палачинка оцелее, той е победител.

 

Двама туристи ще се разходят с тежки куфари до Луната. Може би са си мислели, че там ще отседнат в петзвезден хотел и малки зелени човечета ще им поднасят коктейли. Лошата новина е, че ще видят Луната през крив макарон. Ще пътуват дотам, но няма да кацат, обяви американската компания „Спейс Екс”.

 

Пернишки музикален поздрав: „Винкел от Луната тиии, ако желаеш, ще отрежа аз за тееб...”

 

 

1 март, сряда

Девиз на деня: Горе ръцете, мяу!

Бруклински полицаи прибрали в участъка котарак, кръстили го Мартин и започнали да се грижат за него, наричайки го колега. Сред ангажиментите на Мартин влиза арестуването на мишки и облизването на чиниите, след като полицаите са се наобядвали. Ако бруклинските полицаи знаеха колко такива хрантутници има в родните управления, щяха да осиновят поне една дузина служители, които отчитат работа, седейки зад бюро.

 

Като стана въпрос за това, неотдавна излезе статистика, че контузените по време на работа чиновници държали първенството. Не строителите, не миньорите, не шивачките, не служителите в частния сектор, които не знаят ден и нощ и получават заплатите си от ден до пладне. Всеки може да даде примери за груби, нагли и безцеремонни чиновници, които са особено стриктни в спазването на почивките си, но претупват ангажиментите си или се държат така, сякаш всички са им виновни и длъжни. Дали да не предприемем инициатива: „Да спасим чиновника от контузии, да го накараме да поработи!” Иначе това, че чиновниците си гледат интересите, всички го знаем.

Спомняте ли си за протестите на „умните и красивите”, които обясняваха, че са ултрабогати и затова имат предостатъчно пари и време да се шляят по улиците, докато будалите работят. Много хора осъзнаха, че онези с най-големите вувузели доста послъгват. Ето го и поредния пример, че совите не са това, което са. Партията на грантаджийския елит пак призовава феновете си за дарения. А „дайяджиите” ще споделят ли грантовете си с някого? Или тяхното си е тяхно.


 

2 март, четвъртък

Девиз на деня: Името прави човека.

Родителите да внимават как наричат децата си, защото хората напасвали външния си вид по името, твърдят учени от Еврейския университет в Ерусалим.

 

- Добър ден, дошъл съм при вас с една голяма молба. Искам да си сменя името.

- Ама защо, какъв е проблемът?

- Казвам се Иван Гъзибаров.

- Е да, прав сте. Как искате да се казвате?

- Нека да е Петър Гъзибаров.

 

Каквото за човеците, това и за животните. Представете си, че си вземете куче и го кръстите Дюнер или Хотдог. Вървите по улицата и се провиквате:

- Дюнер, тук! Хотдог, ела!

Все някой милозлив човек ще откликне и ще ви даде, каквото искате.

 

Стават и грешки понякога. Ето, влиза един крадец посреднощ в луксозен дом. Започва да пълни сака с пари и бижута. По някое време чува глас:

- И аз те гледам, и Исус те гледа!

Заозъртал се крадецът, не вижда никой. Продължава да си върши работата. По някое време пак чува:

- И аз те гледам, и Исус те гледа.

Светва той с фенерчето по посока на гласа и какво да види – папагал в клетка.

- Ти кой си, бе?

- Аз съм Кънчо – казва папагалът.

- Егати тъпото име за папагал! – подхилва се крадецът.

- Бе то и Исус не е много умно име за доберман, ама виж го как те гледа!

 

З март, петък

Девиз на деня: Не така, а онака!

Третомартенски: не си ти, ако не си простреш знамето на Фейсбук простора!

 

От това това тежко противопоставяне в последните години, което някои хора умело използваха в свой интерес, сме стигнали дотам да си мерим и родолюбието. А това вече не е в ничий интерес.

 

Анджелина и Брад се уточниха сравнително лесно за подробностите, свързани с децата при развода. Какво ли щеше да е обаче, ако трябваше да делят и домашните любимци? Дали щеше да има – на теб децата, на мен кучето и котката?

 

Законодателка от щата Роуд айлънд предлага проектозакон, според който съдиите трябва да вземат предвид и щастието на домашните любимци при развод на стопаните им, предаде Асошиейтед прес. Републиканката Шарлийн Лима настоява любимците да отиват при този от двамата „родители”, който може да им осигури по-голям кокал (по-охолен живот). Според местните закони сега домашните любимци се третират като собственост и се поделят наравно с останалото имущество, без да се отчитат чувствата и емоциите на животните.

 

Киро и Мара се развеждат. При него остава единият домашен любимец – мишле, за нея е котката. Всяка вечер Киро води мишока в кварталната кръчма - да му прави компания, докато си пие ракийката. Една вечер се нафиркал и решил, че ще каже на Мара всичко, което го е напъвало отвътре, докато са били женени. Клатушкайки се стига до нейния дом, тресва се в една кофа, събаря я, чува се оглушителен шум, по прозорците започват да надничат хора.

- Излез ма, Маро, излез, да ти видя сметката най-после! Излез да ти кажа какво мисля за теб!

Мишлето, порядъчно овъртяно и то от алкохолните изпарения, се подава от джоба му:

- И доведи ш*бания котак да му кажа аз пък на него какво си мисля!

 

Не така, а онака. Винаги можеш да излезеш от ситуация, ако не ти изнася. Правило, което някои въртеливи политици у нас са усъвършенствали. Но върши работа и в ежедневието.

 

Жена на мъжа си:

Писна ми да ме третираш като домашна прислужничка! Край, напускам те, отивам си при мама!

- Тая пък?! Не си тръгваш сама, уволнена си!

 

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.