Минало в съвременен епизод

Яна Йорданова - петък, 04-11-2016 - 17:36

Преди няколко дни познати ми разказаха интересна история за мой съгражданин - Йордан Вълчев. Мъжът бил потомък на именития български свещеник и революционер поп Минчо Кънчев. Затова решил да пресъздаде част от българската история в експозиция. И то забележете - от отпадъци. Това става, след като преди около година домът му изгорял. Въпреки това духът му не се сломил и се заел да изработва красиви шлемове, пресъздал боя в Клисура и дори измайсторил от дърво образа на поп Минчо. До него пък е наредил портретите на Левски, Любен Каравелов, Райна Княгиня. Минало, сякаш оживяло в един съвременен филмов епизод. Сега потомъкът на поп Минчо решил да направи и възстановка на битката между българска чета, предвождана от дядо му, и турските башибозуци.

За някои може би това звучи наивно, други пък сигурно ще го приемат за болезнен патриотизъм. Факт е обаче, че през последните години подобни възстановки набират все по-голяма популярност. А много от хората, които се занимават с това, изучават историята ни с педантизма на учени. И то напук на това, че липсва финансиране за подобни прояви. Оказва се, че от 2012 година досега у нас са направени 44 възстановки, благодарение на които оживяват събития от миналото ни. Няма обаче перо, по което подобни прояви могат да бъдат финансирани и организирането им се оказва ходене по мъките. В същото време историческите възстановки са атрактивен начин подрастващите да се принесат в различни епизоди от историята ни, но и чудесна възможност за развитието на културен туризъм у нас. Защото подобни прояви са си магнит за чужденците. Просто трябва да се научим да печелим от това. А последните няколко години наистина показаха, че културният туризъм се радва на все по-голяма популярност. Една ниша, която явно чакаше да бъде запълнена. Ако щете го наречете и глад за култура. Сигурно няма да е високопарно. Какво по-голямо доказателство за това и от факта, че в момента у нас са в производство 50 пълнометражни и късометражни игрални филма. Явно вълната след „Мисия Лондон“ наистина беше заразителна и ни даде основание да заговорим за възраждане на родното кино и актьорската професия. Затова за култура трябва да се говори. Както и за история. И това не е клише. Но няма как всичко да се крепи на желанието на група ентусиасти. Време е наистина да покажем как миналото ни оживява днес, но и започнем да печелим от това. Ако не друго, то поне имаме богата история. И с нея можем да се гордеем.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.