Подривни действия

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 23-02-2017 - 15:39

Победените от Тръмп още не искат, а и не могат да повярват в загубата си

Доналд Тръмп без всякакво съмнение е един от най-интересните президенти в историята на САЩ от създаването на президентската институция там, та до днес. След като съвсем закономерно и логично спечели президентските избори на 8 ноември 2016 година (изненадани бяха само твърдо повярвалите в собствените си митове неолиберали и неокони), новият американски президент скочи с двата крака в дълбокото и започна безкомпромисно да изпълнява предизборните си обещания. И предизвика мощни ответно-подривни действия от страна на победените, които още не искат, а и не могат да повярват в загубата си. Много от големите американски градове си спретнаха и поддържат по един Майдан (за щастие далеч не толкова кървав, колкото беше Киевският през 2014 година), а мозъчните тръстове на победените неолиби и неокони трескаво затърсиха начини да премахнат законно избрания си президент.

Нямаме честта и удоволствието да знаем какво точно се случва в главите на членовете на мозъчните тръстове, но можем да се досетим. Не че тръстовете много го крият, де. С различни модификации, вариантите за сваляне на президента са три: остър, твърд и мек. Както се вижда, нищо ново няма под Слънцето и в частност в политиката и в сексологията. Острият вариант е нещо като „крайното решение” на германското политическо ръководство по еврейския въпрос в началото на 1942 година. Както е известно, крайното решение тогава се изпълнява само отчасти, а упоменатото ръководство след малко повече от четири години е заловено и осъдено на смърт, или на дълги срокове затвор. Някои от екзекутираните впоследствие са оправдани от германски съдилища, но това си е като в българските поговорки „След дъжд – качулка” и „Битият – бит” (тук обикновено следва едно не съвсем цензурно продължение).

 

Острото решение беше приложено към президента Джон Кенеди

 

на 22 ноември 1963 година. Кенеди се оказа четвъртият и засега последен убит американски президент. Тогава заподозреният за убийството Лий Осуалд беше застрелян спешно само след два дни, а убиецът му Джак Руби беше осъден на смърт и почина в затвора, официално от рак. Починаха също набързо и над 50 души, оказали се на лошо място и в лошо време около убийството на президента Кенеди. По случая се изказаха маса лъжи и догадки, написаха се десетки книги и се направиха няколко филма. В резултат на всичко това мъглата около убийството на Кенеди така се сгъсти, че ако някога някой разкрие истината и я публикува, никой няма да му повярва. Което е и целта на занятието.

При средния, твърд вариант за премахване на президента, се предвижда задействане на процедурата по „импийчмънт”, описана в Американската конституция. Тя съдържа нещо като съдебен процес с последващо произнасяне на присъда от страна на законодателния орган на САЩ в лицето на Конгреса и Сената (в този ред). Малко хора знаят, но подобна процедура се прилага в САЩ и спрямо други висши длъжности – съдии, членове на кабинета и сенатори. Като цяло, след 1789 година процедурата е задействана 62 пъти, като само в 16 случая се е стигало до окончателната фаза: произнасяне на Сената. Две от тези процедури са били срещу президенти на САЩ: Ендрю Джонсън през 1868 година и Бил Клинтън (съпруг на загубилата изборите през 2016 година кандидатка и бивша държавна секретарка Хилари Роднъм Клинтън) през 1998-1999 година. Известен е и случаят с президента Ричард Никсън, който обаче подава оставка през 1974 година и затова процедурата по импийчмънт срещу него е прекратена.

 

Подобни процедури има в много демократични държави

 

по света, включително и в Република България. Така, през 21 век има четирима свалени президенти – в Южна Корея, Литва, Вануату и Бразилия. В последния случай има даже „българска следа” предвид на българските корени на свалената през 2016 година президентка Вилма Русев. В България за първи път за импийчмънт се заговори през втория мандат на президента Георги Първанов. Процедурата даже започна през 2010 година, по време на първото управление на Бойко Борисов, но впоследствие беше прекратена при гласуване в парламента поради недостигане на необходимия брой гласове.

Ако трябва да обобщим за САЩ, за цялата им 240 годишна история е имало само две процедури по импийчмънт на президента, но и двете са били неуспешни и президентите са запазвали постовете си. Наистина, в първия случай президентът Джонсън оцелява само с един глас повече в негова полза в Сената, но все пак оцелява. Във втория случай президентът Клинтън губи в Конгреса, но е оправдан, макар и порицан, в Сената. Това става след напрегнати совалки, сделки, извинения от страна на виновния и уточняване на думите „правя секс с жена”. Така президентът Клинтън се измъква от аферата „Люински”, макар и не без някои щети. Освен моралните шамари, които отнася, му е отнета адвокатската правоспособност. Естествено, не заради секса в Овалния кабинет, а заради първоначалните му лъжи и шикалкавения. Освен това е глобен с 25 хиляди долара в полза на хазната, които явно не са му били проблем. Малко по-солена му излиза аферата с девойката Пола Джоунс в миналото, а именно парична компенсация от 850 000 долара за афера, подобна на вече описаната със стажантката Моника Люински. Междувременно се появяват и други кандидатки да приберат малко пари от семейство Клинтън, но няколкото нещастни случая (очевидно, съвпадения) около аферите ги отказват.

Накрая го отнасят сърбите. През март 1999 година НАТО начело със САЩ започва войната за Косово и Сърбия губи провинцията. Слабата тогава Русия се опитва да протестира по най-беззъб начин, но скоро се отказва. Разбира се, там въпросът не е приключил и даже тепърва заплашва да разпали нов пожар на Балканите. Петнадесет години след Косово Русия анексира Крим, че даже и референдум за целта произведе. В Косово подобен референдум нямаше, но беше явно, че албанците щяха да го спечелят. Естествено, случаят „Косово” не оправдава случая „Крим”. Но пък и вторият случай щеше да е невъзможен без първия. Виждаме, как отгласът от втория (и засега последен) опит за импийчмънт на американски президент продължава да генерира тревожни вълни във винаги бурния поток на историческото време. А пък импийчмънтът тръгна от едни палави забавления през работно време в Белия дом. А бе, ефектът на пеперудата в най-чист вид. Която се превръща в Черен лебед. Ще видим ли първия в американската история успешен импийчмънт на президент? Не знаем отговора на този въпрос, но можем със сигурност да кажем, че няма да им е лесно на хората, които ще се заемат с решаването на тази подличка задачка. Първо, досега Тръмп нищо особено и в частност противозаконно не е направил. Ама искал да строи стени, да връща нелегални имигранти и да ограничава визите за чуждестранни граждани? Първо, всеки има право да си огради къщата и държавата, а и стената се започна по времето на президента Барак Хюсеин Обама, за което политкоректно се мълчи.

 

Така че тук президентът Тръмп само надгражда вече сътвореното,

 

както е модно напоследък да се казва. Второ, самото явление „нелегален имигрант” е недопустимо в една правова държава, каквато САЩ претендират да са. Такива хора, следователно, трябва да се връщат обратно там, откъдето незаконно са дошли. Ако, разбира се, не са извършили и други престъпления, за които първо трябва да полежат в затвора. А това не е приятно прекарване, особено пък в САЩ. Трето, що се отнася до визите, не само право, но и дълг на властите на всяка държава е да дават визи само на хора, за които няма съмнения за връзки с терора. Как именно ще преценява това, е суверенно право на държавата. За съжаление, България е лош пример в това отношение. Какъвто лош пример са и повечето европейски държави. На тях прочие, включително даже на самата Германия, акълът май почна да им се връща след дълго и непонятно отсъствие. Ще почакаме да видим дали ще продължи да им се връща и докъде, или всичко ще затихне с изборите. А в Европа тази година ще има доста избори, кои от кои по-интересни.

В заключение, импийчмънт на Доналд Тръмп, хеле пък успешен, скоро едва ли ще видим, още повече, че той и екипът му от ден на ден надобряват и популярността им расте. А и всеки опит за такова действие срещу президента може да изкара на улиците и площадите не просто досегашните представители на расови и сексуални малцинства, а разгневените бели, черни и жълти мъже на Америка. Които, на всичкото отгоре, не само имат оръжие, но и умение и воля да го използват. И най-големият глупак би трябвало да е наясно, че срещу такава сила е нездравословно да се изправиш. Крайно нездравословно даже, и това е деликатен изказ на това, което ще се случи. Значи, с импийчмънт няма да стане и тръстовете ще трябва да търсят мекия вариант. Но, както е известно, с мек вариант нещата стават по-трудно. Ако изобщо станат, де. Какъв впрочем е мекият вариант?

Тук има цял арсенал от действия. Като се започне от 24-часов натиск 7 дни в седмицата от страна на свободните (и не толкова свободни) и лъжливи („фейкови”) неолиберални и неоконсервативни вестници, радиа и телевизии и съответните сайтове, и се завърши с откровени саботажи на държавни служители, разузнавателни институции и всички други агенти на конспиративното подземие, известно като “deep state”. Мекият вариант може и да успее. Ако нервите на президента не издържат, ако съратниците му се стреснат и го изоставят. Ако бързо не разобличи и не разгони безмилостно саботьорите.

 

Чест и достойнство

 

Около Тръмп, прочие, има доста генерали (като и у нас, какво съвпадение!), а те, без да са много умни, имат чест и достойнство и са научени да печелят битки. Цял живот това са учили, за това са се готвили и това са правили. Сега историята им предоставя и следващата, по-висока цел за всеки патриот – да спечелят войната с вътрешния враг. А с външния трябва да опитат да се разберат. В крайна сметка никой не иска да умира, при това заедно с децата си. Предполагам, че даже и севернокорейското политическо и военно ръководство също не иска. Следователно има шанс да оставим някакъв свят на тези след нас. А пък те, ако искат и ако могат, нека се опитат да го подобрят. Но дано поне го опазят!

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.