Проф. Снежана Мончева, директор на Института по океанология във Варна:

Заради затоплянето на водата вече има 60 нови вида в Черно море

Яна ЙОРДАНОВА - вторник, 27-06-2017 - 20:00

Тюркоазеният цвят се дължи на цъфтежа на фитопланктон, Явлението не е изненада, наблюдава се през май и юни

- Проф. Мончева, преди няколко дни се появиха публикации, че цветът на Черно море вече е тюркоазен, като това се дължи на фитопланктон. Как ще коментирате тези твърдения и опасно ли е това за хората и за организмите?

- Тюркоазеният цвят на Черно море в никакъв случай не е изненада. Той е характерен за това време на годината. Това явление се наблюдава още от 1990 година насам и се дължи на цъфтежа на т.нар. емилианиа хуксли. Това е фитопланктонен вид, който предизвиква създаването на много хипотези. Причината е особената му роля не само в екосистемата на Черно море, той е разпространен във всички морета и океани. Колкото до въпроса дали е опасен, бих казала, че не е, защото не е токсичен. Тъй като променя биооптичните свойства на водата, влияе върху развитието на останалите фитопланктонни видове. Както по време на всички цъфтежи, може да доведе и до изчерпване на кислорода в проблемните хоризонти. По-нататък това създава неблагоприятни условия за дънната фауна.

  • - Кога е открит този вид?

- Видът е открит още 1902 година и той е обичаен за Черно море. Но първите големи концентрации са установени през 1992 година, в края на юни и началото на юли. Миналата година също наблюдавахме цъфтежи в такива големи мащаби, така че това е обичайно явление за май и юни.

  • - Може ли обаче това да застраши някои от видовете, тъй като имаше и такива хипотези?

  • - Четох материалите и имаше дори мнения на рибари, че едва ли не изведнъж Черно море е останало без риба. Това обаче няма как да се свърже с развитието на този вид.

  • - Кажете кога за последно сте правили проучвания и за какво изобщо служи фитопланктонът?

- Институтът по океанология прави мониторинг ежегодно. Една част от тези изследвания са свързани точно със състоянието на фитопланктона. Каква всъщност е неговата роля? Фитопланктонът е аналог на зелените растения от сушата в морето. Както растенията на сушата свързват слънчевата светлина, въглеродния двуокис и създават органична материя, аналогично в морето тази е функцията на фитопланктона. Той дава т.нар. хранителна база, която служи за храна на зоопланктона. Той пък служи за храна на дребните риби, а те пък на по-едрите. Това е цяла хранителна верига.

  • - Забелязвате ли промени в самото море, нови тенденции, други видове?

  • - Изследванията на Черно море по българското крайбрежие датират от 50-те години на миналия век. Сравнителният анализ на качествения състав на фитопланктона от тези периоди наистина показват различия. Те се дължат на множество фактори - както на антропогенното въздействие чрез внасяне на допълнителни хранителни вещества в морето, така и на климатичните промени през последните години. Най-вече на постепенното покачване на температурата, включително и на морската вода. През последните години измерваме температура от порядъка на 30 градуса. Разбира се, по крайбрежието, но все пак е висока.

  • - С колко се е покачила температурата на морската вода?

- За последните 50 години изследванията показват, че температурата на морската вода се е покачила с 1 градус. Но имайте предвид, че това е огромен обем на енергия.

  • - Как влияе това на организмите?

- По различен начин. Един от отговорите на системата е чрез промяна на качествения състав на популациите, включително и на фитопланктона като хранителна база.

- На какво се дължи това покачване на температурата точно? Непрекъснато се говори за глобално затопляне, което обаче за някои е мит, а за други реалност.

- Вярно е, че научната общност е разделена на два лагера по въпроса. Едните представят доказателства за това, че човешката активност е факторът за покачване на температурата и за т.нар. парников ефект. Другите учени застъпват тезата, че това са естествени циклични промени, които ще се случат и без човешката намеса. Аз съм привърженик на хипотезата, която разработва първият лагер. Именно, че човешката дейност е основен източник за поява на парниковия ефект.

  • - Вие сте специалист по фитопланктон, но забелязват ли се нови видове в Черно море?

- Появата на нови видове е безспорна и Черно море е един от примерите за ролята на т.нар. инвазивни видове. Това не е свързано само с климатичните промени, а и с корабоплаването. Има научни доказателства, които говорят обаче, че заради покачване на температурата, има видове, които разширяват ареала си на разпространение. След като условията стават благоприятни за тяхното развитие, тези организми разширяват и територията си.

- И това се дължи на по-високата температура, така ли?

- Точно така.

  • - А може ли да дадете пример за такива видове?

- Не мога да цитирам конкретни изследвания.

  • - Знаете ли през последните години колко такива инвазивни видове се наблюдават в Черно море?

- По отношение на фитопланктона проблемът е доста дискусионен, тъй като самата методология предполага в известен смисъл някои от видовете да не бъдат уловени, макар и да присъстват в средата. В този смисъл появата на нов вид не означава, че той е такъв за системата, защото може просто да не е бил засечен досега. Това може да се дължи на промени в средата или на климата. Но така или иначе около 60 вида от цялата система са включени в списъка на т.нар. инвазивни видове. Но говорим за един доста дълъг период - от 60-те години до сега.

  • - Тоест за около половин век?

- Да. Разбира се, тази цифра е относителна и тук говорим за всички звена на системата.

  • - Можем ли все пак да успокоим туристите и да кажем, че няма нищо токсично в тюркоазения цвят на Черно море, че няма опасност за хората?

- Разбира се. Този вид фитопланктон не е токсичен за разлика от други, които могат да предизвикват дори амнезия. Този вид не е опасен, той променя биоптичните свойства на водата. Това е много дребен вид, невидим за просто око. Този специално е с размери 5-7 микрона. За да ви стане ясно - това означава осем пъти по-малко от диаметъра на човешки косъм. След като тези видове попаднат във водата като самостоятелни образования, те действат на принципа на огледалото. Така водата е среда, в която има милиони или милиарди такива малки стъкълца, които отразяват светлината и на това се дължи този зелен изумруден цвят на средата.

Визитка:

Проф. Мончева работи в научното звено от 1976 г.
Завършила е СУ ”Св. Климент Охридски” и още от началото на кариерата си, която започва в Института по рибни ресурси, има възможността да работи с най-добрите ни изследователи на морето
От 1989 г. преминава в Института по океанология, секция „Биология и екология на морето”, като от 2001 г. до 2015 г. е негов заместник- директор

От януари т.г. е директор на Института по Океанология във Варна

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.