Севар Иванов като Алън Странг. Актьорите направиха специална фотосесия за „Еквус“.
Снимка Гергана Дамянова
Нов спектакълът по пиесата на Шафър дълбае болката да си различен

Съдебен процес над „Еквус“ в Младежкия театър

Ирина Гигова - понеделник, 20-02-2017 - 17:15

Младежкият театър осъществи успешно втора стъпка от обявената преди време програма RE, предвиждаща знакови заглавия от неговия репертоар в миналото да бъдат поставени отново на сцената му. След „Кухнята“ на Арнолд Уескър – хит от 70-те, реализиран от проф. Николай Люцканов, а близо 4 десетилетия по-късно възсъздаден от неговия син Влади Люцканов, какво по-емблематично заглавие от „Еквус“ на Питър Шафър?! През 1981 г. спектакълът с големия Николай Бинев и току-що изгрелите Аня Пенчева и Никола Стефанов/Георги Кадурин бе същинско откровение в интерпретацията на проф. Гриша Островски. Той бе един от първите, заговорили за психичните патологии като по-вярната и истинска същност на човека. Сега режисьорът Стайко Мурджев е направил различна, визуално пестелива, но силно въздействаща модерна версия по текста на Шафър, решена като съдебен процес в черно-бяло – сякаш контрапункт на криминално-психологическия казус, който е далеч от черно-бялото тълкуване. В черно и бяло са само страничните оценки за престъплението, което е в центъра на сюжета. Персонажите излизат пред публиката като свидетели, а понякога и обвинители на главния герой, докато д-р Мартин Дайзърт (Малин Кръстев) се опитва чрез техните показания да достигне до дълбоко скритата причина, накарала младия му пациент Алън Странг (в ролята се редуват Александър Хаджиангелов и Севар Иванов) да ослепи шест коня. Почти като в медицински експеримент под студените светлини в операционна, на дисекцията на режисьора и на съда на зрителите са поставени и Алън Странг - необикновеното, различно момче с болезнено объркан вътрешен живот, но и психиатърът д-р Дайзърт, привлечен и всмукан от неговия свят.

В света на Алън конете са и религия, Бог, и повод за търсене на себе си, и самообожествяване, и еротично предизвикателство. В образа на коня той проектира Христос, поел греховете на човечеството, както и себе си. Подобно на първите конкистадори в очите на индианците, Алън иска да се превърне в едно цяло с коня, да го освободи от страдания и да се самообжестви в свободата на това усещане, но и да продължи да е верен на своя Бог. Защото в света на хората, разпънат между възпитанието на религиозна учителка и баща буржоазен лицемер (Станка Калчева и Светльо Добрев), и неподправеното ухажване на простоватата Джил (Ния Кръстева), той не се усеща на място. Хореографията на Станислав Генадиев (студенти на Стефан Данаилов в колективния образ на конете) внася чувственост в този суров свят на неприемане и фрустрация, а великолепното изпълнение на Малин Кръстев му дава душа. С поредна роля актьорът се доказва като един от най-добрите у нас в изследването на болезнените колебания на личността в смисъла на съществуването.

В бродуейския спектакъл на „Еквус“, който има над 1200 представления, в годините д-р Дайзърт са били колоси като Антъни Хопкинс, Ричард Бъртън, Тони Пъркинс, а Алън – Питър Фърт, Том Хълси (Амадеус от филма на Милош Форман), както и Даниел Радклиф в Лондонския Уест Енд.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.