ПЪТЕШЕСТВИЕ

На гости на Града на вината в скалите

Гергана Николова - събота, 07-10-2017 - 10:00

С население от малко над 3000 души Сетенил де Лас Бодегас е съкровище за всеки турист

Размерът няма значение, когато става дума за природната прелест, съчетана на едно място с исторически диаманти. Като доказателство за това ни служи разпростиращото се на 82 квадратни километра райско кътче Сетенил де Лас Бодегас.

Опреснете испанския си, защото потегляме към страната на Сервантес! Позиционираме се на около 157 километра от Кадис – също живописен град, служещ като административен център на едноименната провинция в автономния регион Андалусия. И макар в него да можете да откриете доста по-голямо разнообразие от хотели, в които да отседнете, нашият съвет е да

отпиете максимално от културата на Сетенил де Лас Бодегас

и да пуснете временни корени там. Не се смущавайте от малката му площ – населението на града според данни от 2016 г. наброява едва около 2809 души. Затова отсега гарантираме вашето спокойствие. Макар да не е типичният туристически център с високи и луксозни сгради, архитектурата все пак ще ви остави без думи. Малки и уютни,

къщичките буквално са сгушени измежду скалите.

Нещо повече, доста често ще виждате природните образования да служат като покриви и навеси на немалко от тях. Оказва се, че много от собствениците им са готови да дадат и стаи под наем за ентусиазираните търсачи на туристически съкровища, които не държат на сауна и басейн по време на пътешествието си. Такива местенца за престой можете да намерите дори срещу 30 или 50 долара на вечер.

Междувременно разходките измежду тесните павирани улички на Сетенил де Лас Бодегас си е изключително преживяване само по себе си. Въпреки че не е очевидният избор на отпускарите, градчето е развило в завидно добра степен нюха си към угаждане на посетителите и почти на всяка улица ще можете да намерите пристан в някое кафене, бар или ресторант. Впрочем, ако вечерите ви са свободни, задължително посетете някое заведение, в което да опитате от местната кухня.

Селището е известно с месните си продукти

като свински наденички (чурисо), които ще ви накарат да си оближете пръстите. Животинчетата всъщност се отглеждат в планинските покрайнини на Сетенил де Лас Бодегас, прочути до преди няколко десетки години с лозята си. От тях впрочем градчето взима и името си (bodega означава от испански изба). Смята се, че населилите се тук през 15 в. християни запознали местните с тънкостите в отглеждането на хубаво грозде. Заедно с това въвели като „мода“ и отглеждането на маслинови и бадемови дървета. Въпреки славата на селището като

своеобразен винен център

в околността през 1860 г. лозовата филоксера води отрасъла до голяма криза не само в испанския град, но и в по-голямата част на Европа. След като се изкореняват растенията, Сетенил де Лас Бодегас така и не успява да възкреси репутацията си на опияняващо съкровище за туриста.

Идете там и заради историята! Сред най-важните опорни точки ще ви кажат и местните обитатели е падането на мястото под християнско влияние. Официално крепостта на града, чиито руини можете да видите и днес, е превзета през 1484 г. след 15-дневна обсада. Заради стратегическото си позициониране победата, както повеляват легендите, е полята подобаващо от завоевателите. Според фолклорните сказвания именно тогава

умира нероденото дете на кралица Исабела II Кастилска

Повелите разказват, че параклисът „Сан Себастиан“ е кръстен на въпросното дете, което щяло да носи името Себастиан. Друг интересен момент от историята на испанското градче е и дискусията на тема от кога датира то. Според някои учени първите белези от пребиваващо население на територията му ни връщат към 12 в. Друга версия на археолозите обаче гласи, че в пещерните жилища в скалите хора са живели от преди поне 25 хиляди години.

Ако се абстрахираме от историята, Сетенил де Лас Бодегас е особено приятно местенце и заради допира си до река Ронда, наричана още „душата на Андалусия“. Именно тя е отговорна за интересните фигури, обрисувани от скалите наоколо, с помощта на които след пещерния период на местните се построяват новите жилища - такива, каквито ще ги видите днес. Това е и причината да ви посъветваме още при пристигането си в Сетенил да си

спретнете разходка по течението на реката.

Ще намерите и чудесни местенца за пикник.

Несъмнено се разходете и по центъра на града, макар че както се предполага – той не е особено голям. На високо в хълмовете пък ще попаднете на малък параклис, който също си заслужава да разгледате.

 

В КИТАЙ

Път с прозорци в планината свързва село Гуолян със света

Ако си мислите, че населението в Сетенил де Лас Бодегас е малко, то отправете се към Китай, където в село Гуолян ще ви посрещнат едва около 350 души. И те имат афинитет към скалите по природна неволя, но вместо да построят къщите си върху тях, те вграждат в тях своеобразната си магистрала. Не ни разбирайте погрешно, пътят е далеч от представите ни за висококласен такъв. Той е единственият обаче, който свързва местността с останалата част от държавата, а и от света. Направата на тунела отнема само пет години, като в реализацията участие не взимат най-добрите строителни гении на Китай, той е дело на... самите жители. Те се заемат с него, след като правителството през 70-те години многократно отказва да изпълни молбите им и да им подсигури подходящ за придвижване път. Преди наливането на основите му през 1972 г. до Гуолян се стигало само чрез стълба, поставена отново на скалите. Селяните се възползвали от същия този хълм, за да вградят в него тунела. Най-голямата атракция пък несъмнено са изградените в него прозорци – така наистина селяните осъществяват по-добрата си връзка с „външния“ свят. За сложната архитектурна постройка те използвали единствено подръчни материали. Тунелът е дълъг малко над 1 километър и е широк 4 метра. Неслучайно се смята, че е сред най-екстремните пътища, с които може да се сблъска някой шофьор. Днес местността Гуолян е и сред най-оборотните туристически атракции на Китай, като ежегодно привлича и режисьори от цялото земно кълбо, които използват терена, за да заснемат сцени към своите филми.

 

 

НЯКЪДЕ ИЗ АЛЯСКА

Всеки съгражданин е и комшия в Уитиър

Тук определено ви съветваме да дойдете само за няколко часа, ако любопитството ви подтикне към разузнаване на най-странните градове по света. Намираме се в град Уитиър, Аляска, така че не забравяйте зимните дрехи, независимо по кое време на годината пристигате, пригответе се и за корабното пътешествие – единствения начин да се достигне околността.

Бъдете изключително внимателни и имайте наум, че местните избягват да излизат от вкъщи заради суровите условия. Въпреки това Уитиър е уникален и изключително интересен град заради това, че абсолютно всички (около 200 – б.а.) граждани живеят в една сграда. Наричат я Begich Towers, първоначално трябвало да служи като казарма, простира се на 14 етажа, а освен с апартаменти, разполага с всичко необходимо, лишаващо местните от нуждата да излизат навън. В това число - поща, полицейски участък, пералня, магазин за хранителни стоки, здравна клиника, общината, църква и дори видеотека. Вие също можете да отседнете тук – построеният през 1956 г. панелен блок разполага и с хотел на последните си два етажа. Всъщност единствено училището се намира извън сградата. То обаче е свързано с нея чрез подземен тунел и така най-малките също могат да избегнат допира до суровите метеорологични условия навън.

 

 

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.