Подкрепа или аборт?

Анна Ефтимова - понеделник, 27-11-2017 - 08:00

Нацията ни се топи. Според някои експерти с по 8 човека на час. Статистиката е категорична – населението намалява. От една страна заради емиграцията, от друга заради ниската раждаемост. Само миналата година над 16 000 деца не са родили, защото майките са пожелали да прекъснат бременността си.

Причините за аборт могат да са различни, така както са различни самите хора. Но сред хилядите българки, решили да прекъснат бременността си, има и такива, които просто не искат да имат повече деца. Всъщност всяка трета жена, пожелала да абортира, е реализирала се майка.

Сухата статистика показва, че българките отказват да бъдат многодетни майки въпреки желанието на държавата да насърчава тридетния модел, предлагайки повече помощи за третото дете. Това означава само едно – социалната политика или не е достатъчна, или не е насочена в правилната посока. Сега за да получава едно семейство финансова помощ от държавата за отглеждане на дете, то трябва да е социално слабо. Останалите трябва да се оправят сами, кой както може, докато се пишат стратегия след стратегия за борба с демографската криза. А отглеждането на дете е не само трудно, но и скъпо. Много скъпо. Затова ако държавата ще насърчава раждаемостта, трябва да започне с финансовата част. Преди всичко обаче управляващите трябва да си дадат сметка, че насърчаването на раждаемостта трябва да изисква нова философия. Ако моделът с подкрепа на най-бедните семейства продължи, то това ще накара българките да поискат да бъдат многодетни майки. Ако обаче към този подход се въведат и данъчни облекчения, сигурно място в яслата, подкрепа при образованието, то със сигурност броят на семействата с три деца ще нарасне. Така част от онези жени, които са в дилема дали да родят второ или трето дете, ще бъде далеч по-малка.

Аборти ще продължат да се правят. Дали поради медицински причини или защото жената не е готова да стане майка, защото самата тя все още е дете. И ако пред първата причина сме безвластни, то върху втората като общество сме способни да реагираме.

За деветте месеца на тази година 24 момичета под 15 г. са направили аборт. Може би на тези момичета са им липсвали часове по сексуално здраве, може би им е липсвала дори подкрепа в семейството. Не родителски контрол, а подкрепа чрез общуване. Тези деца не отиват сами в лекарския кабинет. Водени са от майките си, които пък са водени от срама и страха, че детето им ще става майка. И докато страхът е оправдан, то срамът от това „какво ще кажат хората“ е лишен от всякаква рационалност. Проблемът в тези случаи е, че абортът не е въпрос на личен избор, а действие, наложено отвън.

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.