Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ:

Отделянето на Каталуния не е реалистичен сценарий

Яна Йорданова - вторник, 10-10-2017 - 08:00

Мълчаливото мнозинство там иска да е част от Испания * Прекрояването на границите ще ни върне десетилетия назад * Няма да се примирим с дискриминацията срещу българското малцинство в Албания

- Г-н Ковачев, като че ли събитията в Каталуния може да се превърнат в доста сложен въпрос за Европейския съюз. Как ще коментирате резултатите от референдума и какво следва оттук насетне?

  • - Всъщност референдум нямаше. За да се избегнат обаче аналогии, най-напред трябва да отбележим, че Испания е демократична и правова държава. Там се зачитат правата на всички испански граждани. Страната е пример за толерантност, за зачитане на свободите и отстояване на европейските ценности. Испания е притегателна страна за стотици хиляди българи, както и за десетки милиони туристи от целия свят. Така че Испания и Каталуния привличат точно защото там се изповядват ценности като свобода и демокрация. Това е много важно да се каже като въведение по тази тема, за да се избегнат недобросъвестни аналогии с други страни по света и прецеденти, на които сме били свидетели. Спорът с Каталуния обаче трябва да се реши в рамките на конституцията, приета в Испания през 70-те години.

  • - Но в същото време се оказа, че няма праг за валидност на референдума. Как си го обяснявате?

  • - Парламентът на Каталуния е гласувал закон да няма праг точно защото е бил наясно, че много хора няма да излязат да дадат вота си. Това обаче няма значение, защото самият референдум е незаконен - независимо дали има праг или не. Мълчаливото мнозинство от каталунците са за оставане в кралство Испания.

  • - Има ли обаче път назад, особено след събитията, които наблюдавахме там, насилието, на което станахме свидетели?

- Не бива да се прави генерален извод за събития от един-единствен ден. Това не трябва да е решаващо за това дали Каталуния ще се отдели. На толкова много места по света има протести и сблъсъци. По никакъв начин това не отнема лигитимността на съответната държава. Разбира се, че полицейското насилие е недопустимо. Но това не предрешава какво ще се случи в Каталуния. Политическият диалог в рамките на Испания ще намери това решение. Тепърва ще се реши дали Каталуния ще има по-голяма автономия, дали там ще остават по-голямата част от местните данъци и такси. Това са все варианти, които тепърва ще се обсъждат. Но не мисля, че въпросът е решен.

  • - Какво означава обаче всичко това за Европейския съюз? Ще бъде ли Каталуния още по-голямо предизвикателство и от Брекзит?

- Това не е въпрос, който трябва да решава Европейският съюз, а Испания.

- Така е, но ако все пак Каталуния се отдели?

- Засега това не е факт, но ако все пак се случи, Каталуния ще остане извън ЕС, за съжаление и трябва да кандидатства за членство наново, колкото и иронично да звучи това. Все пак Каталуния е най-богатият регион на Испания и със сигурност покрива критериите за членство, но ще се наложи да започне процедура по приемане. Но така или иначе засега няма отделяне и според мен няма да се случи. И в историята е имало революции, когато се е потъпквала конституцията и се извършвала промяна. Така че ако наистина има нарушаване на конституционния ред, Испания е в правото си да го възстанови. Но не бива да се използва насилие от нито една от двете страни.

  • - Притеснявате ли се все пак от верижна реакция?

- Ситуацията има три варианта - или статуквото не се променя, или на Каталуния се дава по-голяма автономия, или ще се отдели, което за мен не е реалистичен вариант. Но не е възможно да има верижна реакция, когато стигаме до насилие и противоконституционни действия. Това ще ни върне десетилетия назад, ако прекроим всички граници. В почти всяка държава живеят определен брой хора с етнически произход от друга страна. Типичен пример са и Босилеград, и Цариброд, които са изцяло български градове. Нали затова има ЕС - за да няма граници.

  • - Наскоро отново повдигнахте темата за българското малцинство в Албания. Ще бъде ли признато?

- Българското малцинство в Албания е историческа общност, която живее на тази територия от десетилетия. За наличието й има много документи. Според данните става дума за 11 000 души. След налагането на комунизма там са целели да се заличи всичко, свързано с България и тези хора да са с нова етническа принадлежност. Сега, когато Албания се стреми да се присъедини към Европейския съюз, трябва да се възстанови справедливостта. За това има и резолюция на Европарламента и Албания трябва да зачита българската общност. Не бива да се допуска тази крещяща дискриминация, защото тук не става дума за наш каприз. Албанското правителство самоинициативно е решило в нов закон за малцинствата да избори всички общности там. Изключени са само тези, които се определят като българи. Няма как да приемем това. Затова апелираме към колегите си от албанския парламент да добавят и българското малцинство. Очаква се на 18 октомври да бъде гласуван този проектозакон. Имаше изслушване миналия понеделник на наши представители. Имало е и агресивни представители на т.нар. македонско малцинство.

  • - А оптимист ли сте за приемането ни в Шенген, след като бе гласуван пасивният достъп до системата?

  • - Европейските институции свършиха своята работа. Остава страните членки да вземат решение. Призовах и по време на заседанието на Съвета на ЕС да има точка в дневния ред за приемането на България и Румъния в Шенген. Но никой не може да прогнозира конкретна дата за това. Не съм голям оптимист обаче, че това ще се случи на този Съвет.

 

Визитка:

Роден е на 13 декември 1967 г. в София

Завършил е Университета в Саарланд, Германия, доктор на природните науки

Член на Комисията по външни работи и Подкомисията по правата на човека

Член на делегацията за връзки със Съединените американски щати

Заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Заместник-член на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Бивша югославска република Македония

Бил е търговски директор за България на шведската фирма „Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешънъл”

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.