Когато всичко е покупко-продажба

Яна Йорданова - вторник, 16-05-2017 - 17:30

Да си учител е призвание, не просто професия. Отговорност, която си поел за едно дете. Сякаш е твое, нищо, че не си го раждал. До голяма степен зависи от теб по какъв път ще поеме, какви ценности ще изповядва, каква личност ще бъде. Сякаш в твоите ръце е бъдещето на човек, който тепърва се впуска в дебрите на живота. И това е тежка задача. Малцина обаче поемат този товар на гърба си. Още повече че на днешния учител му се налага да се справя с едно различно поколение, израснало предимно във виртуална реалност. Млади хора, за които образованието съвсем не е инвестиция, изпитите се състоят предимно в това да измислят поредната шашма за преписване, просто за да изкласят, а влизането в университета е просто из между всичко останало, за да не се шляят цял ден по заведенията. Затова и свикнахме да си плащаме- за диплома, за изпит....В същото време преподаватели си искат рушвети. И това още повече обезценява самото образование и руши имиджа на съвестните учители в системата - тези, които наистина са приели работата си като мисия и искат да научат на нещо младия човек. Защото знания не се придобиват с пари под масата. Тъжно е, защото само преди два дни излезе поредната статистика, която показа, че оставаме без лекари и учители. Жалко е, защото може да дойде ден, в който всички съвестни преподаватели са решили да се спасят навън. Някъде, където са ценени, имат по-добри условия на труд и прилично заплащане. Това са тези, които години наред са стискали със зъби и нокти и са се борили със системата, за да оцелеят. Полагали са неимоверни усилия, за да накарат децата да влязат в клас, да отворят поне една книга.

За да не се случва всичко това, трябва да научим децата си, че образованието е най-голямата инвестиция във времето, в което живеем. Трябва да им покажем, че за него не се плаща, че е недопустимо да ти предлагат отсреща такава търговия. Трябва да ценим добрите и съвестните, за да не преобладават онези, които сриват системата. А те наистина я сриват. Принизяват я, защото я превръщат в търговия. В покупко-продажба, която носи със себе си последствия. И те са трайни, защото поколения наред ще израснат така. Ще свикнат с мисълта, че е лесно да си плащаш, за да получиш. Ще мислят, че знанието няма цена и че не е необходимо, за да успееш в живота. След това тези хора ще си мислят, че по този начин могат да си намерят и добре заплатена работа, отново ей така, без усилия. Тогава ще се чудим защо още едно поколение е било наречено „изгубено“. Та нали ние трябва да даваме пример на младите хора и благодарение на нас сами да знаят кое е добро и кое не. Иначе ще продължаваме да разчитаме на търговията и ще свикнем, че в живота нищо не се постига с труд, а с пари. И това е като бомба със закъснител, която все някога може да избухне.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.