Ясен Тодоров, член на Висшия съдебен съвет и председател на Етичната комисия:

Не трябва магистратски организации да получават външно финансиране

МАРИЯ КАДИЙСКА - четвъртък, 17-12-2015 - 21:20

Когато някой ти плаща, няма как да говорим за независимост. Мястото на тогите е във съдебните зали, а не на тротоарите и на протестите. Има видимо съвпадение между действията на Христо Иванов, Радан Кънев и Лозан Панов.

ВИЗИТКА:

 

Завършил „Висш институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност на МВР”, със специалност „Право”

Бил е следовател и ръководител на отделение в Столична следствена служба

Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет

Следовател в следствения отдел към Софийската градска прокуратура

От 2012 г. член на ВСС

 

- Г-н Тодоров, по време на обсъждането на кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд вие изложихте аргументи, в които обяснихте, че тя не е фигура, която би могла да бъде обединител на магистратите? Какво ви кара да смятате така?

- Първо да направя едно уточнение. Неправилно бях цитиран, че съм казвал, че тя е политически обвързана. Такова нещо не съм споменавал. Казах единствено, че ме притеснява фактът, че през последната година и половина поради различни причини, не само в цялото българско общество, но по-конкретно в съдебната власт, има много тежко разделение. Това за мен е много притеснително. Разделението от една страна е на съдии срещу прокурори, от друга страна – между самите съдии. В публичното пространство, от най-различни субекти, в различни телевизионни студия и други медии, от месеци насам се прокарва тезата, че прокуратурата е най-голямото зло за държавата. Прокурорите са лоши изначално, а съдиите са бели и добри. Дебело подчертавам, че нямам нищо против съдиите. Познавам хиляди съдии, със стотици от тях съм работил и съм приятел. Но когато дадена политическа сила лансира тази теза, тя си гони определени политически интереси. За мен е притеснително, когато едно магистратско сдружение се доближава до говоренето на определени политически сили и техните действия или виждания започват да се движат паралелно, да не кажа – започват напълно да съвпадат. По този начин допринасят за разделението, което ме притеснява. Определено считам, че българските магистрати – съдии, прокурори и следователи, имат нужда от спокойствие. Да бъдат оставени на мира, да не се коментира тяхната работа всеки ден в медиите, а да си гледат делата спокойно.

- Прави обаче впечатление, че такива организации, част от които е и Нели Куцкова, стоят в основата на т.нар дни на отворените врати на съдиите, при които те излизат с тоги вечер пред съдебните палати. Това повлия ли при обсъждането на кандидатурата на Куцкова?

- Казвам личното си мнение, с което не искам да ангажирам никого. Лично аз не възприемам съдиите да излизат на своеобразни протести с тогите. Мисля, че мястото на тогите е във съдебните зали, а не на тротоарите и на протестите. От една страна съдиите освен магистрати са и граждани, но към тях изискванията са по-завишени и те нямат право на никаква политическа дейност и не мисля, че трябва да изразяват публично свои политически пристрастия. Естествено, че всеки магистрат притежава активно избирателно право и право да гласува на всички избори в страната. Също така в закона за съдебната власт са изброени всички случаи, в които магистратите могат да бъдат избирани за депутати или да са част от изпълнителната власт. В тези случаи обаче те прекъсват работата си като магистрати, като след това мястото им в съдебната власт се пази. Днес двама от бившите зам.-министри на правосъдието се върнаха като съдии. Мисля, че освен излизането със самите тоги, за мен по-неприемливо в тези протести е друго – магистрати да критикуват работата на законодателния орган по вече приети и гласувани нормативни актове. Магистратите имат право, както и ВСС, да изразяват свои становища по проекти на закони. Но след като един проект е станал закон, задължението на магистратите е да го прилагат. Аз също имах критики към законопроекта за изменение и допълнение на конституцията, но след като той беше приет, аз съм длъжен да работя по прилагането му.

- Преди няколко дни от членове на ДСБ обявиха,че са доволни от синхрона между действията на министъра в оставка Христо Иванов, председателя на партията и народен представител Радан Кънев и председателя на ВКС Лозан Панов. Притеснява ли ви този синхрон и това пряко обвързване на трите власти ли е?

- Не мога да кажа дали е пряко обвързване, но със сигурност има видимо съвпадение.

- Това притеснително ли е?

- Ще се въздържа от отговор, за да не бъда обвинен в нещо после.

- Какво е вашето мнение за промените в конституцията?

- Становището си, което изпратих писмено в министерството на правосъдието и съм запознал с него и народните представители, е, че с разделянето на колегии, като на всяка колегия се дават правомощия поотделно, които конституцията е вменила на ВСС, се създават три административни органа, а това е в правомощията на Велико народно събрание. Но законодателят прецени друго и оттук нататък нямам право на коментар. Ще изпълняваме това, което е записано в конституцията. Вече въпрос на доста по-сложна уредба ще бъде технически разпоредбите на конституцията да бъдат доразвити в Закона за съдебната власт. Възникват доста въпроси как ще бъде организирана работа на отделните колегии, ще има ли към тях отделни комисии или ще бъдат общо. Същевременно част от функциите на съвета ще бъдат иззети и прехвърлени към Инспектората на ВСС – като съблюдаването на спазването на етичните правила, проверки за конфликт на интереси и т.н. Има внесени три законопроекта за промени в ЗСВ, така че не се почва жаргонно казано от „гола поляна“. Надявам се народните представители с ускорени темпове и с помощта на ВСС, всички магистратски организации и новия правосъден министър, независимо кой ще той, да успеят да спазят сроковете, разписани в преходните и заключителните разпоредби на конституцията.

 

- Какви са според вас най-важните промени, които трябва да залегнат в новия ЗСВ?

- Според мен не трябва магистратски организации да получават външно финансиране и това трябва да бъде разписано в закона. Така ще се избегне залитането им към политиката. В крайна сметка когато някой ти плаща, няма как да говорим за независимост и е много трудно да не изпаднеш в зависимост от него. И сега в закона има забрана отделният магистрат да получава възнаграждение извън трудовото му такова, с изключение на случаите, в които тези пари идват от научна или изследователска дейност. Няма обаче забрана организациите на магистрати да получават външно финансиране. Мисля, че ако се въведе такава забрана, ще има много недоволни от това нещо, но магистратите ще се съсредоточат върху пряката си дейност и техните сдружавания наистина ще имат за цел решаването на конкретни проблеми в работата и няма да им се доближават толкова вижданията до отделни политически сили. Тази промяна ще доведе до повече независимост на магистратите и отдалечаването им от политиката.

- Защо в обществото се налага мнението за прокуратурата като „обществено зло“, както сам се изразихте?

- Налага се тезата, че прокуратурата кадрува при съдиите и затова трябва да ги разделим и да се ограничи властта на главния прокурор, за да се увеличи независимостта на съдиите в настоящия състав на ВСС. Искам да ви обърна внимание на факта, че в момента съставът на съвета се състои от 24 души, тъй като един от членовете му беше дисциплинарно освободен от длъжност. Така от тези 24 човека 7 идват от прокуратурата и следствието, включително и главният прокурор. 14 от тях са били съдии, преди да станат членове на съвета, в която бройка влизат и председателите на ВКС и ВАС. Останалите трима са адвокати. Тоест в общия случай, когато решенията на съвета се вземат с 13 гласа „за“ - такива са основните решения за назначаване, за кариерно израстване и наказание на магистратите, както и за избор на административен ръководител, няма как 7 души да решат съдбата на който и да е магистрат, независимо дали е прокурор, следовател или съдия. Това може да стане с гласовете на съдиите, които в настоящия състав на съвета са точно два пъти повече. Така че тази теза е абсолютно несъстоятелна. Ако може да се говори за влияние на някого в съвета, това няма как да бъде главният прокурор. Реално само на шестима души от съвета кариерното развитие извън ВСС би зависило пряко от него, като двама от тях са на върховно ниво в момента. Същата е ситуацията и с ВАС, откъдето в съвета има трима съдии и председателят на съда. Докато на председателя на ВКС подчинени йерархично ще бъдат девет от членовете на ВСС, ако се върнат на старите си позиции в съдебната власт след разпускането на този състав на съвета. Така че силно преувеличена и популистка е според мен тезата, че главният прокурор има най-голямата власт във ВСС.

- Смятате ли, че ВСС ще успее сам да се раздели на квоти, както предвиждат промените в конституцията или ще трябва да му се помага?

- По мое мнение в прокурорската колегия в момента могат да влязат освен петимата, избрани от магистратите, и трима души, избрани от парламента, които са били следователи или прокурори. При всички случаи обаче колегията ще трябва да бъде допълнена с поне двама членове от парламентарната квота на ВСС, които са били състав. Така че може да се каже, че предстои в този състав на съвета прокурорската колегия да бъде под съдийски надзор. Докато в съдийската – прокурорски няма как да има.

- Вашето име изплува и в т.нар. скандал „Яневагейт“, докъде стигна проверката там?

- Аз съм си направил отвод по тази проверка, но винаги съм на разположение на колегите за проверки на моята дейност. Както и винаги съм бил. Дал съм обяснения пред комисията. Още веднъж заявявам - с премиера Борисов съм се виждал само два пъти, в качеството му на главен секретар, като последният път беше през 2004 г.

- Защо се появиха тези записи според вас?

-Със сигурност това не е случайно, но докато не завърши проверката, не искам да коментирам случая. Мисля, че бяха изслушани повечето от поканените от ВСС лица. Предполагам, че през януари колегите може да са готови със своето заключение.