Доц. Костадин Нушев, богослов и преподавател в СУ „Климент Охридски“:

Семейството не може да е корпорация за временно ползване

Яна ЙОРДАНОВА - вторник, 21-11-2017 - 08:00

Няма да запълним духовния вакуум със съмнителни окултни учения * Писмото на македонската църква е историческо събитие, трябва да намерим решение

- Доц. Нушев, днес честваме Въведение Богородично. Кажете доколко успяваме в днешно време да съхраним семейството като институция? Темата често поражда дебат.

- Църквата винаги е посочвала основната роля на семейството като институция, като свещен съюз между мъжа и жената. Разбира се, в съвременното общество семейството е подложено на сериозна криза. Прагматичното отношение към съпружеството днес води до сериозно разколебаване и разклащане на устоите му. Но от християнска гледна точка семейството остава незаменима институция и свещен съюз между мъжа и жената, който не може да бъде заменян с никаква друга форма на съжителство или друг тип взаимоотношенията. Това е много важно и в отношенията между родители и деца, за ролята на майката и бащата не само при отглеждането, но и при възпитанието на детето - изграждането на ценностната му система, израстването на личността. Всички изследователи посочват, че при разстроени семейни отношения или разделени родители, духовните поражения са върху психиката на децата. Те преживяват дефицита на любовта в семейството, празнината във взаимоотношенията между родителите. Така че в съвременното ни общество трябва да разглеждаме ролята на семейството като незаменима институция.

- Кои обаче са най-големите изпитания пред семейството в консуматорското време, в което живеем?

- Най-голямата опасност пред семейството днес е то да се разглежда като организация за икономическо оцеляване или форма на партньорство, която дава просто временно съжителство. Като корпорация, от която имаме нужда в определен етап от нашия живот. По този начин ще се загуби разбирането за изначалните отношения между мъжа и жената като личности. Тенденцията на индивидуализъм се засилва в съвременната епоха. Това е тенденция и на отчуждаване в духовното общуване, която за съжаление се прокрадва и вътре в семейното огнище и води до духовни кризи, до неблагоприятни последици.

- Какво трябва да знаем като християни за този празник?

- Това е църковният празник Въведение Богородично. На този ден честваме въвеждането на света Дева Мария в храма от нейните праведни родители. Това е много важно събитие в свещената история. Дева Мария се посвещава на служение на Бога, за да се подготви за своята мисия и да стане майка на Сина Божий. През 20-те години на нашия век църквата е виждала дълбокия упадък на морала. Проблемите след националната катастрофа се отразяват и върху отделния човек, затова БПЦ обяви този църковен празник като Ден на християнското семейство. Целта е да видим примера за родителството. А в 3-годишната Мария виждаме образа за децата и младежите, които също трябва да се изкачат по стълбите на християнските добродетели. Те трябва да познават Божия закон, да израстват като пълноценни личности. Това е връзката между днешния празник и християнското семейство. Затова църквата акцентира върху богослужението, на възраждането на нравственото възпитание и религиозното образование на децата.

- Какви са наблюденията ви - обръща ли се обществото към църквата, или влизаме в храма предимно на празници?

- Преди около седмица бе оповестено прочуване, според което има тенденция на духовно завръщане към вярата, към духовните ценности и църквата. Това обръщане към традицията обаче трябва да бъде съчетано с религиозно образование, с духовна просвета, за да може ценностите на християнската нравственост да бъдат осмислени и прилагани в условията на днешния динамичен живот, така че всеки да намери упование за себе си. Само така ще запълним духовния вакуум, характерен за днешния свят. Не бива да се увличаме по различни екзотични и съмнителни окултни учения, за да задоволим своята духовна потребност.

- Не ви ли се струва, че българинът е по-скоро суеверен, отколкото вярващ?

- Има различни равнища на религиозност и вяра. Често хората са суеверни, но дълбоката духовна нагласа на българите е към една здрава религиозност, която може би не е съвсем в нормите на каноничния живот, но все пак е свързана по някакъв смисъл с църквата и вярата. В критични моменти от живота виждаме, че има значение при взимането на важни решения и определянето на духовни ориентации.

- Във времето на рождественския пост осъзнахме ли смисъла му? Научихме ли, че постите са не са просто диета, а по-скоро вглъбяване в себе си и смирение?

- Постът е специално време, в което църквата ни напомня за нашите духовни нужди и нравствени задължения. Тогава трябва да се обръщаме към въпросите на вярата. Всеки човек израства духовно чрез връзката с църквата. Така че колкото по-често изпитваме ползата и духовната благодат на поста, толкова повече се убеждаваме в нейната значимост. Останалите хора пък го разбират по не толкова задълбочен начин. Важно е да се ръководим от предписанията, които църквата ни е дала, и да ги изпълняваме според собствените си сили.

- Не мога да не засегна друга важна тема - писмото на македонската църква, в което се изразява готовност да признае нашата за църква-майка. Какъв знак е това към нас?

- Това е изключително важен знак, историческо събитие, което очевидно е провокирано от подписването на Договора за добросъседство между България и Македония. Всеки, който познава нашата църковна история и богословска позиция по темата, знае, че трябва да се намери разрешение на този въпрос. Патриархът пък с неговия дипломатичен подход досега е показал посоката, в която трябва да се върви, както и перспективата, в която трябва да се търси решение. Разбира се, Светият синод като върховна църковна управа знае, че трябва да изработи отговор на това писмо. Така че може би в навечерието на празника на св. Климент Охридски ще видим и каква ще бъде реакцията на българската патриаршия.

- Едно положително решение обаче няма ли да накърни отношенията ни с други страни?

- Не мисля. И другите православни църкви си дават сметка, че българската патриаршия е най-близо до македонската църква и от нея трябва да излезе решението за македонския църковен въпрос. Стига да има благоразумие и да се спазват каноничните норми, решение може да се намери.

 

Визитка:

Костадин Нушев е роден през 1973 г.

Завършил е богословие и културология в СУ "Св. Климент Охридски" Асистент е по нравствено богословие и етически системи във Философския факултет

Един от основателите на Центъра за проучване на нови религиозни движения

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.