По следите на изгубения вот

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 06-04-2017 - 16:41

В началото на миналия век френският писател Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст пише знаменития си многотомен роман „По следите на изгубеното време”, последните части на който излизат на бял свят след смъртта му. Така известният с нестандартната си сексуална ориентация французин полага основите на съвременния роман. И не само това. Пруст не може да обясни какво е това „време”, но ни кара да го почувстваме чрез т. нар. „поток на съзнанието”. Понятието за време, загубено или намерено, остава необяснено. Не само в романа, а изобщо.

Ние обаче ще тръгнем по следите на една друга загуба, особено характерна и видимо неизбежна от самото начало на новата българска демокрация. И вечна като необяснимото време. Става въпрос за изгубения български вот на цели девет парламентарни избора, шест президентски избора в два тура и три европейски избора от 1991 до 2017 година (местните избори за удобство ги пропускаме). И така, става въпрос за период от 26 години, за 24 национални избора и за над 75 милиона гласували! За разлика от изгубеното време, изгубеният вот може да се определи и измери съвсем точно. Накратко, това са

гласовете, които не са произвели изборен резултат.

Така например на изборите на 26 март тази година гласуваха 3 682 151 избиратели, а гласовете за петте партии, прескочили 4-процентовата бариера, бяха 2 882 908. Разликата 799 243 между тези две числа е именно броят на изгубените гласове. Те представляват 22% от всички гласове, което хич не е малко. А гласовете са изгубени, защото ако тези 799 243 избиратели си бяха останали вкъщи или бяха отишли за гъби, резултатът щеше да е абсолютно същият: ГЕРБ – 95, БСП – 80, ОП – 27, ДПС – 26 и „Воля” – 12 депутати. Или, както казва народът, и с тях, и без тях, все тая. В тези гласове влизат и онези 295 600 гласа, подадени за „градската десница”, която се провали за енти път и вкупом се оказа извън парламента, за да гледа оттам надписа „Съединението прави силата”. Сега остава, след толкова години гледане, поне малко да вдене какво означава този надпис.

 

Идеята за изгубения вот има и едно друго проявление,

 

свързано с въпроса: какъв е ефектът от гласуването в чужбина? Ще избързам малко с отговора, който е ... ами почти никакъв е този ефект! Да, никакъв и това се доказва елементарно по следния начин. Взимаме официалния резултат на ЦИК (при парламентарни избори това е броят мандати на отделните партии), после формално махаме гласовете от чужбина и смятаме отново. И какво се получава? За 12 гласувания за президент резултатът е точно кръгла нула. Това означава, че и без гласовете от чужбина избраният президент щеше да е същият. За трите гласувания за европейски парламент правим същото. Оказва се, че избраните български евродепутати са същите и без гласовете от чужбина.

Потретваме това упражнение с всичките 9 избора за обикновено Hародно събрание. Резултатът този път не е съвсем нулев, но е нещо подобно. Общо за всичките тези избори ДПС е спечелило цифром и словом 15 (петнадесет) мандата, или по 1,7 мандата средно на парламент. Това е доста по-малко от едно на сто. И това е целият резултат от 24 гласувания в чужбина, за които са похарчени десетки милиони левове и са били ангажирани хиляди хора! Разбира се,

 

моралният смисъл от гласуването в чужбина е неоспорим

 

Тук обаче говорим за изборен резултат. А такъв (почти) няма. И след като тръгнахме да разбиваме митове, ето още два.

Сериозни хора със сериозни физиономии говорят често по сериозни медии как в чужбина имало два, три, че и повече милиона български избиратели! Не, няма толкова избиратели. Избирателите в чужбина са един милион, плюс-минус няколко десетки хиляди. Това са именно фантомите в избирателните списъци, макар че сред фантомите има и имена на починали хора. Оттук можем да пресметнем и колко общо са българите в чужбина. Хората над 18 години в една нормална бяла популация са 75%. Това дава към 1 350 000 българи в чужбина. Ако даже приемем, че младежите под 18 години са не една четвърт, а една трета от българите в чужбина, пак получаваме, че извън България живеят максимум 1,5 милиона български граждани. Заедно с бебетата и децата. И край, това е числото, другото са глупости и спекулации.

 

Вторият мит е за гигантското население на София

 

Често хора със сериозен вид говорят по сериозен начин за два, три, че даже и повече милиона граждани на София. Пълна глупост, каквато е и тази за аналогичен брой избиратели в чужбина. В действителност в София живеят 1,3 милиона (максимум 1,4 милиона) граждани. Точно колкото са и всички български граждани в чужбина.

Вече казахме, че на последните парламентарни избори бяха загубени близо 22% от гласовете, включително и заради малоумното квадратче „Не подкрепям никого” (макар че то утрепа „само” 2,5% от гласовете). Началото на тази лоша традиция се постави още на парламентарните избори през 1991 година, когато загубеният вот достигна рекордните близо 27%. В него бяха и едни почти 14% на четири малки десни формации, които вкупом отпаднаха от парламента поради високомерие и инатливост на лидерите си. Точно както се случи и тази година, само дето сега процентите и броят на отпадналите беше по-малък.

Тогава в парламента влязоха само СДС със 110 депутати, БСП със 106 и ДПС с 24. Ако обаче бяха влезли малките десни, десницата щеше да има абсолютно мнозинство. Не знам каква би била историята на България тогава, но със сигурност щеше да е различна.

На следващите избори за Народно събрание през 1994 година

 

дясното отново игра разделено, но влезе в парламента

 

във вид на две формации (СДС и „Народен съюз”). Тогава за пръв и последен път БСП спечели абсолютно мнозинство от 125 депутати, но скоро катастрофира, като предварително докара страната на ръба на гражданска война. Българският избирател обаче се оказа леко поумнял и ограмотен по отношение на ефективността на гласуването си – на тези избори загубеният вот се сведе до 17%, а недействителните гласове бяха малко над 1%. По този показател направо размазахме демократичния свят, където дори 5% недействителен вот се приема за нормален. Е, то и у нас са по-малко хората с имиграционна история.

На изборите през 1997 година махалото се люшна вдясно на макс и десницата спечели с рекордните за прехода 137 мандата. За учудване на наблюдателите, българският народ продължи да поумнява и загубеният вот спадна до 12% при нисък процент недействителни гласове. Тенденцията за трайно поумняване леко се наруши през 2001 година, когато загубеният вот стана 16%. Но през 2005 година делът на тези гласове падна до 11%, а през 2009 година беше даже 10%. И тъкмо когато изглеждаше, че българският народ гласува ефективно и според най-високите европейски стандарти, дойде 2013 година и загубеният вот скочи на неприятните 26%, почти колкото през 1991 година.

И що така скочи? Ами заради високомерие и глупост. В парламента през 2013 година влязоха 4 партии: ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”. Да виждате тук десница някаква (традиционна, автентична, градска, селска, планинска, или друга)? Извън парламента останаха ДСБ с под 3%, което пропуска и субсидията поради ненужна коалиция, някакво СДС с малко над 1% и също без субсидия и ДБГ с малко над 3%, но със субсидия, щото игра умно без глупави коалиции. Последва крах на кабинета „Орешарски” и избори през 2014 година. Тук изгубеният вот отново падна на 12%, а в парламента влязоха рекордните 8 формации, на половината от които вече не им помня имената. За последните избори през 2017 година вече говорихме, тук загубените гласове скочиха на 22%.

В резюме, ето ги причините за изгубен вот: гласове за партии под бариерата, недействителни гласове и гласове „не подкрепям никого”. С известна условност тук биха могли да бъдат включени и гласовете, които, ако бъдат формално премахнати, не променят изборния резултат. А ето я и кратката история на изгубения парламентарен вот в проценти на девет парламентарни избора през периода 1991—2017 година

27—17—12—16—11—10—26—12—22.

Това дава средно по 17% загубен вот при гласуването за парламент или всеки шести избирател обикновено остава непредставен, което не е чак толкова страшно. Е, при чисто мажоритарен вот всеки втори избирател може да бъде в това незавидно положение, но това е тема за друг разговор.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.