Руините и градът

Красимир Крумов - петък, 16-06-2017 - 16:34

Един милион лева инвестира държавата в археологическо лято 2017. Парите за археология са двойно повече в сравнение с отпусканите през последните няколко години и е нормално да има очаквания "инвестицията" да се изплати. Още повече, че преките инвестиции в разкопките не са единственият източник на финансиране на археологическите забележителности. Голяма част от тях са включени и в различни проекти с еврофинансиране.

"Ровичкането" в пръстта има два аспекта. Финансирането на разкопки дава кислород на научните работници и подпомага техните изследвания, които много често остават скрити зад стените на музейните хранилища и университетските катедри. От друга страна общественият интерес към разкрития, връщащи въображението назад във времето, е все по-голям и археологията се превръща във фактор за развитие на туристическата индустрия и на регионите като цяло. Достатъчно е да дадем за пример Перперикон или Голямата базилика в Плиска, които се превърнаха в разпознаваем туристически продукт, като "цената" на Перперикон в билетчета за една година е ок. 1 милион лева. Нараства интересът към София и Пловдив, които съчетават възможностите за градски уикенд туризъм с лесен нискотарифен достъп по въздух, евтини хотели, добра храна и интересни места, от които човек може да се отбележи, пътувайки в миналото и смесвайки се със съвремието на европейски градове с история.

София и Пловдив са два добри примера за това как може да съжителстват руините и градът. С подобни дадености има десетки селища в страната, но не всички имат шанса да разгърнат потенциала на историята и местната култура. Преди дни в крепостта Калиакра се засякох с чужди туристи, които си бяха отбелязали с кръгчета Балчик, Мадара, Шумен и Свещари. Проблемът им обаче беше, че пътуваха с обществен транспорт. От Каварна до Шумен има автобус, но ако турист без лична или наета кола реши да стигне до Мадара, Плиска или гробницата в Свещари, ще заседне в Шумен с дни. Атрактивните ни туристически обекти много често са откъснати от транспорните схеми. Ако все пак туристът се добере, например до популярната през последните две години Голяма базилика в Плиска, ще се окаже, че няма къде да нощува, а няма как да се върне нито до Шумен, нито до Варна.

Развитието на културния и историческия туризъм върви в посоката на възстановяване и популяризиране на забележителности, но липсва комплексно развиване на транспортни схеми и осигуряване на места за настаняване. В Шумен по европейския проект "Оттука започва България" бяха инвестирани 3.2 милиона лева, но с приключването на работата по този проект местната общност не почувства никакви финансови ползи, а градската икономика не трепна. Местната администрация дори пропусна да се похвали с инвестицията на националната туристическа борса. На практика единствените доволни от усвояване на средствата се оказаха не бенефициентът, в лицето на община Шумен, а ръководителят на проекта, възнаграден с хонорар и изпълнителят, реализирал печалба. 

Въпреки че археологическите възстановки и изграждането на исторически атракции са атрактивни за общините и най-вече изпълнителите на строителните работи, финансирането по европейски проекти и със средства от националния бюджет би трябвало да се ограничи само за такива обекти, за които има изготвен прецизен икономически план, предвиждащ възвращаемост на средствата. В противен случай руините в градовете и покрай тях ще бъдат само средство за превъртане на едни пари, които не носят никакви приходи за местната икономика и не допринасят за финансовото благополучие на локалното население.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.