Иво Прокопиев: Присъдружни медии и сайтове (V глава от книгата "Хищникът от "Капитал")

Агенция Монитор - неделя, 12-11-2017 - 07:00

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата, разказваща с доказателства как Иво Прокопиев и кръгът на Агнешките главички бръкнаха в джоба на всички ни, а сега се опитват и да лъжат цялото общество посредством Фабриката за фалшиви новини на Хищника от "Капитал". 

 

За да могат да създават негативни настроения като смут, ярост и гняв, фалшивите новини от медиите на „Капитал“ угодно се тиражират от присъдружните им сайтове като „Медиапул“, “Офнюз“, “Клуб Z”, „Фрогнюз“, „Терминал 3“ и „Биволъ“ и чрез „Протестна мрежа“ с комсомолски хъс се разпространяват във Фейсбук.

Фабриката работи по добре изпитан механизъм, но в определени случаи зацикля заради небивалиците, които тиражира. Алгоритъмът е следният: в полуанонимен сайт, блог или Фейсбук профил се публикува скандално твърдение, клеветящо неудобен човек или бизнес. Публикацията обикновено е прикрита с малко фактология, майсторски омесена с опорните точки на задкулисието. Веднага след това „престижните“ сайтове на „Капитал“, „Медиапул“ и „Клуб Z“ препечатват верижно твърдението. Първият по веригата може да цитира несигурния източник, но следващите вече се позовават на предходните и за часове манипулацията е „изпрана“ и предоставена от много и различни страни не само на аудиторията, но и на останалите медии, които виждайки, че се мултиплицира, са принудени да й обърнат внимание. Така, докато в някоя телевизия или сериозен вестник се намери засегната страна, която да опровергае твърдението, работата вече е свършена, понеже невинни хора са принудени да се оправдават, че нямат сестра.

Важна брънка във веригата са т. нар. авторитети от чужбина, на които се базират голяма част от манипулативните публикации. Медиите от фабриката изпращат с дописници от София публикации до чужда медия, която очерня някоя от техните мишени, и завъртат новината у нас като неоспорим факт. Еквивалент е цитирането на някоя неправителствена организация, чийто доклад е изготвен под диктовката на Фабриката и съответно бива преведен и мултиплициран в родното медийно пространство. Тънкият момент е обаче, че в 90% от случаите публикациите в чужди медии, посветени на България, са изработени от „журналисти на свободна практика“, които живеят у нас и имат съответните контакти „с правилните източници“, или пък направо се ползват заемки от материали на самата ф абрика за фалшиви новини. Да речем „Капитал“ публикува манипулативен текст. Част от него бива преведен и цитиран в чужда медия, която коректно посочва, че това не е тяхно становище. Съответно от събратята им от „Дневник“ вземат „подходящия“ пасаж, но пропускат да споменат, че той е копиран от „Капитал“, а го изпират като чисто нова новина от престижната чужда медия и така излиза, че цял свят е възмутен от техните врагове. Пионери в „чужбинските“ сензации са Атанас Чобанов и Асен Йорданов от сайта „Биволъ“.

Двамата „пробиват“ през задния вход на чуждестранни медии благодарение или на лични контакти с присъдружни журналисти от съответната медия, или вероятно на откровен лобизъм срещу заплащане. Дали ще е френската телевизия „Арте“, или австрийските вестници „Курир“ или „Виенер цайтунг“, няма значение – важна е краткотрайната трибуна, която им се осигурява и която в повечето случаи не се повтаря, защото ръководството на медията бързо разбира, че е било подведено. По този начин обаче празнословията на Асен Йорданов и компания, както и мантрата от латерната им - за „мафиотската реалност в България“ и за „мисията на „Биволъ“, влизат в действие, като „разкритията“ се представят вече за такива от съответната авторитетна „европейска“ медия. Нищо че „сензационната информация“ пак е от... Чобанов и Йорданов. Мисията обаче е изпълнена – фалшивата „новина“ бързо се препечатва от олигархичните медии и влиза в обращение в България с етикет „европейска“. Изпитаната схема за авторитети „от чужбина“ много често се използва и благодарение на кадри на олигархията, обучени с помощта на фондациите на Сорос и уредени на топли чиновнически места в европейските институции. Те биват активирани в подходящия момент и опорните точки, които разпространяват, придобиват алибито „от Брюксел“.

Христоматиен пример е първата акция на „Медиапул“ срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Тяхна публикация, позоваваща се на „Еврокомисията“, информираше, че „от Брюксел“ искат Цацаров да се оттегли от поста, докато тече проверката по друг скалъпен медиен скандал „Двете каки“. Манипулацията моментално бе подхваната от марионетките на задкулисието Христо Иванов и Лозан Панов, които пробваха да организират пуч в Темида. Впоследствие от Европейската комисия официално опровергаха публикацията на сайта на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева, а „официалният им източник“ се оказа храненикът на грантаджиите Юри Тавание, който заема чиновнически пост в Представителството на ЕК у нас.

С времето акциите на фабриката за фалшиви новини стават все по-безочливи, като случая с едно от „лицата“ на партията на олигархията "Дай, България" - Алина Добрева.

На публично изслушване в една от комисиите към Европейския парламент биват представени два доклада за медийната свобода в страните - членки на ЕС, които обаче в частта за България буквално лягат на опорните точки, разпространявани у нас от манифактурата за клевети на кръга „Капитал“ и присъдружните му издания, свързани все с обвиняеми или подсъдими босове. Макар единият от тях да е дело на неизвестно досега в българското пространство чуждо НПО – базираният във Флоренция Център за плурализъм и свобода на медиите, а другият да е поръчан от еврозвеното, координиращо работата на комисиите в ЕП, в центъра и на двата текста за страната ни се озовава вечният враг на фабриката за фалшиви новини и менторите й олигарси – нашият издател Делян Пеевски.

Естествено, списъкът с авторите показва, че те са все от грантаджийския ешелон, изграден от олигархията у нас и препитаващ се от писане на доноси по поръчка, носещи благовидни етикети на „анализи“ и „отчети“. Така например докладът за България на Центъра за плурализъм и свобода на медиите всъщност е написан от Фондация за медийна демокрация, в чието ръководство е Нели Огнянова – член на още 3 НПО-та, сред които и далеч по-известният у нас „Сорос център за културни политики“, където си прави компания с бившия глас на газовия барон Сашо Дончев Нери Терзиева. Сред експертите, използвани за направата на доклада, пък е посочена любимката на обвиняемия за аферата „ЕВН“ Иво Прокопиев –Ружа Смилова, която е превърнала със съпруга си Даниел Смилов усвояването на грантове в семеен бизнес. Както и председателката на свързаното с Прокопиев и създадено от негови бивши и настоящи кадри НПО – „Асоциация на европейските журналисти“ - Кристина Христова.

Вторият доклад, макар и поръчан от звено в администрацията на ЕП, също се оказва компрометиран. Автор на частта с България се оказва друг виден грантаджия, чието име е споменавано множество пъти като евентуален глашатай от участниците в стенограмите от „АРГОгейт“ - Александър Кашъмов.

На този фон далеч не е изненадващо, че докладите буквално лягат на десетките клеветнически статии на фабриката за фалшиви новини и отново на прицела им е Пеевски.

Така например макар в единия от докладите изрично да пише, че той е собственик на 6 издания, при положение че печатните медии в страната са 283 (към 2015 г.), се твърди, че имал монопол на вестникарския пазар. Твърди се също, че продължавал да има собственост в тютюневия бизнес, макар да продаде още преди 2 години акциите си, представляващи миноритарен дял от няколко процента. Разминаванията биха били очевидни за всеки, умеещ да отсява лъжите от фактите, което не попречи на изданието на подсъдимия фармацевтичен бос Огнян Донев „Клуб З“ да влезе в ролята на глашатай и да разтръби докладите у нас, а присъдружният сайт на ортака му Иво Прокопиев „Медиапул“ да мултиплицира клеветите на принципа на копи-пейст. Както впрочем повеляваха и опорните точки от „АРГО-гейт“. Смешното в случая е, че дори и в преписването се провалиха, като „Медиапул“ вкарва в първия доклад цели абзаци, които изобщо не фигурират в него. Причината вероятно е, че в бързането да обслужат менторите си олигарси, „Медиапул“ не са прочели, че „Клуб 3” пише за два доклада, а не за един. Това щеше да е комично, ако не разкриваше озъбеното истинско лице на фабриката за фалшиви новини.

Да навлезем малко в „кухнята“ на кръга „Капитал“ и присъдружните му издания. Ключовият общ знаменател между двата фалшиви доклада е никому неизвестната у нас експертка Алина Добрева. Тя всъщност има две лица. Първо, официално работи като анализатор в Изследователския отдел на Европейския парламент. Докладът на ЕП е пълен с референции към нейни трудове, да се чуди човек кой в Брюксел е посочил точно Кашъмов за лектор по темата за България и после защо т. нар. експерт й връща топката с цитати. Освен това, преди да стане служител в ЕП, Добрева е работела точно във въпросното флорентинско НПО, което подготвя другия доклад с идентично съдържание. Другото лице на евроекспертката пък е в България. Тук тя се подвизава като човек на „Дай, България“, ръководена от проваления политик и марионетка на олигархията Христо Иванов.

Цикълът на фалшивите новини се затваря по следната схема: опорните точки се пишат под диктата на Иванов и господаря му Иво Прокопиев. Пращат се в Брюксел на „свои хора“, които ги изпират през евроинституциите, а после пристигат обратно на родна почва и се разпространяват от фабриката на „Капитал“ и присъдружните му сайтове.

Любима дъвка на фабриката е депутатът от ДПС и наш издател Делян Пеевски. Само в „Капитал“ има над 3000 публикации, свързани с това име, докато за дългогодишни политици, при това лидери на партии, средно са по хиляда и нещо. Посочен за враг от любимия им банкер беглец, медиите от фабриката за фалшиви новини се бъхтят да съчиняват сюжети за Делян Пеевски. Първоначално му бе приписвана някаква връзка с банката. Доколко това е така, сочи публично оповестеното още при поставянето на КТБ под спецнадзора на БНБ удостоверение, че издателят ни няма никакви кредити или влогове във фалирания от Василев трезор. Няма и никакви активи, предмет на съдебни дела, свързани с несъстоятелността на банката. Семейството му също няма необслужени задължения.

Очебиен пример как фабриката за фалшиви новини „отразява“ грабежа на КТБ, извършен от един от работодателите й – Цветан Василев, е, когато „Медиапул“ прочете анализа на синдиците на КТБ за проблемните активи на банката, както дяволът чете Евангелието.

Още в подзаглавието „Медиапул“ прокара линията, че документът е несериозен, тъй като се базира на „публикации в медиите“. Неколкократно това твърдение е посочено в ироничен контекст в материала, за да се пропагандира опорната точка, че информацията е недостоверна. В същото време се оспорва твърдението на синдиците, че ТЦ-ИМЕ е свързана с Цветан Василев, и се посочва, че е под контрола на Делян Пеевски, като за доказателство е дадена... публикация в „Капитал“. Тоест, когато „публикациите в медиите“ не им изнасят, са недостоверни, но когато идват от правилните медии, част от фабриката за фалшиви новини, те безспорно са крайна инстанция.

Следваща лъжа бе замесването на Делян Пеевски в строителния бизнес. Особено показателна беше реакцията им след разкритието на „Телеграф“ как АПИ е замесена в скандална афера с корупционен дъх за изграждането на участъка Ябланица – Боаза от магистрала „Хемус“. Победителят за 9 км е спечелил поръчката заради ветроупорни фенери за осветяване на строителния обект. 66 млн. лева от джоба на българските данъкоплатци отиват в консорциум ХВП „Ябланица“ ДЗЗД, в който влизат „Хидрострой“ АД, „Водстрой 98“ АД и „Пътстрой Бургас“ ЕООД. Преди да научат това, видимо стреляйки напосоки, в сайта на „Дневник“ пускат фалшивата новина: „Пет жалби спряха поръчката за "Хемус", спечелена от свързани с Пеевски фирми“. Единственото вярно в нея е името на депутата от ДПС и наш издател. На следващия ден медиите от кръга „Капитал“ и присъдружните им сайтове буквално изпаднаха в транс, чудейки се коя фирма в скандалния търг да припишат на Пеевски и след половин ден гадаене около кристалната топка първоначално за „вражеска“ беше посочена „Водстрой 98“ АД. Още половин ден обаче беше отделен на хвърляне на боб, за да нарочат хасковската „АБ“ АД като свързана с Пеевски.

Ако си бяха направили труда да проверят в Търговския регистър, както изисква обективната журналистика, щяха да установят, че нито едната, нито другата имат нещо общо с нашия издател. Това обаче е неотменна част от професионалната практика на истинските и обективни медии и по никакъв начин не се вписва в стратегията за произвеждане на фалшиви новини. В рамките на един ден кампанията дотолкова се ожесточи, че на Пеевски бяха приписани „грехове“ като лошо почистване на АМ „Марица“ и особено голямата греда, която удари „Медиапул“ с твърдението, че „Техномаркет“ на Пеевски е осъдена да плати разноски по загубено дело. Истината е, че Пеевски не е акционер в „Техномаркет“ много преди публикацията, което също може да се провери в Търговския регистър. Следващата серия от атаки по адрес на Пеевски бе когато „Капитал“ качи фалшивите новини на влака. Според бутиковата медия, собственост на енергийния олигарх Иво Прокопиев, Делян Пеевски се насочвал към жп сектора и по-специално към Националната компания „Железопътна инфраструктура“, като близки до него фирми извършвали капиталови ремонти и отстранявали аварии по релсите. Депутатът дори „бе забелязан“ от „Капитал“ да ремонтира Централна гара в София, нищо че всички тези компании нямат нищо общо с него.

Последната голяма порция лъжи по адрес на Пеевски бяха абсурдните обвинения в интерес към военнопромишления комплекс. Депутатът и наш издател излезе с открито писмо, в което категорично заяви, че няма нищо общо с дружества от военната индустрия. „Никога не съм посещавал оръжейни изложения в Индия, Судан, Катар, Дубай или където и да е другаде и не съм предлагал „автомати или снаряди“ или каквато и да е друга военна продукция. За разлика от тиражирането на тези и други подобни откровени лъжи в някои медии дейността на оръжейните търговци и предприятия подлежи на контрол от държавата, така че всеки евентуален интерес, сделка или съответно собственост в тази сфера лесно могат да бъдат проверени. Така че тенденциозните и крайно недобросъвестни инсинуации, както и опитите за създаване на изцяло фалшиви новини, свързани с името ми, предварително са обречени на пълен неуспех. Същевременно съм наясно, че намесването ми в подобни нелепи сценарии очевидно е продиктувано от стремежа за отклоняване на вниманието на обществото от неправомерните цели на група от лица, действията на които са чест обект на разследвания в медиите, в които имам собственост – включително разследвания и публикации във връзка с източването на КТБ и продължаващото разграбване на активите, придобити с пари на вложителите в нея. Явно медийното осветяване на тази група от лица и на действия им провокира съчиняването от тяхна страна на всякакви лъжи по мой адрес. Уверявам обаче поръчителите и изпълнителите на тези сценарии, че независимо от всичко казано или написано срещу мен, твърдо ще следвам принципите си, като ще положа максимални усилия обществото ни да бъде обективно информирано за всичко случващо с активите на КТБ, както и за всяко неправомерно действие, свързано с тях, което ощетява държавата. В този смисъл желанието на същите лица да прикрият извършеното от тях разграбване чрез тиражирането на подобни абсурдни твърдения по мой адрес няма да успее“, заяви Пеевски.

Най-наглото е, че именно пажът на Цветан Василев Емилиян Гебрев е този, който не само е застанал на входа и изхода на държавните оръжейни заводи, но и успешно е приклещил в лапите си и източва в посока Сърбия купения с пари на вложителите в КТБ завод „Дунарит“. Относно изявленията на Емилиян Гебрев, че притежава „Дунарит”, в началото на септември 2017 г. министърът на икономиката Емил Караниколов заяви, че това обстоятелство не е видно от Търговския регистър. „Има съдебни решения, отразени в Търговския регистър, с които се спират производствата за увеличаване на капитала и за вписване като собственик. Някои от тях са от един и същ апелативен съд. Към момента собственик на „Дунарит” си остава дружеството „Кемира”, което е собственост на Цветан Василев, активите му са запорирани поради съмнения за престъпления”, подчерта той.

Междувременно на 21 септември 2017 г. в. „Труд“ съобщи, че оръжейната фирма ЕМКО на Гебрев фигурира в списък (бюлетин) на Държавния департамент на САЩ, в който са включени компании от Китай, Русия, Северна Корея, Судан, Сирия, Турция и други държави, на които е забранено да търгуват с американски дружества. ЕМКО е единствената фирма от България, която е попаднала в забраната. Това на практика означава, че Гебрев е обявен за персона нон грата при сделките за оръжие, сключвани с дружества от САЩ. Още през 2015 г. американски фирми, търгуващи на българския пазар, са разпространили списъка на Държавния департамент, като са поставили на българските производители и търговци на оръжие въпроса дали закупуват материали и комплектовки, или ползват услугите при производството на оръжие от посочените в списъка фирми, като в разпространените писма изрично се сочи, че фирмите в списъка имат забрана за търговия със САЩ. Това несъмнено е силен удар по и без това силно компрометираното и лишено от лиценз дружество. В полезрението на американските власти обаче той попада няколко години по-рано, когато кораб, натоварен с 30 млн. патрони за автомат „Калашников“, собственост на ЕМКО, е арестуван от митническите власти в САЩ. Покровителите му в България обаче успяват да му спасят кожата. През 2017 г. обаче лицензът на ЕМКО за търговия с оръжие най-после беше отнет заради допуснати сериозни нарушения и пропуски относно изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, на правилата за съхранение, както и на условията за планирането и проектирането на строежите.

Парите, платени от ДКК за вземанията на "Дунарит" и Авионамс", са влезли директно в КТБ и в масата по несъстоятелността. Никой не може да вземе тези пари освен кредиторите. Това заяви икономическият министър Емил Караниколов в предаването "Беновска пита" по Канал 3 на 24 септември 2017 г. Междувременно правителството махна посредниците на входа и изхода на военнопромишления комплекс и застана зад работниците в бранша.

„В едно от дружествата има проблем. Това е "Емко", там има проверка на служба КОС и „Пожарна безопасност“ и са констатирани нередности. Затова и е отнет лицензът на дружеството за внос и износ. Лицензът за вътрешна търговия не му е отнет", увери още Караниколов.

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.