Днешните младежи са граждани на света, но и обичат българското

Доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ: Поколенията вече се сменят не през 15, а през 5-7 години

Яна Йорданова - вторник, 03-01-2017 - 18:01

Няма друга страна, която без война да е стопила населението си за толкова кратко време

- Доц. Бърдаров, според статистиката над 1000 бебета по-малко са се родили у нас през 2016 г. Задълбочава ли се демографската криза?

- Бих казал, че това е напълно очаквано, тъй като у нас има устойчив спад на раждаемостта от 27 години насам. Отчетен е отрицателен естествен прираст. Още повече, че сега в детеродна възраст ще влизат хората, родени точно по време на най-големия демографски спад - поколението от средата на 90-те години. Така че според мен тези негативни процеси ще се задълбочават.

- Кои фактори оказват най-голямо влияние за негативната картина?

- Факторите тук са много. На първо място, трябва да кажем, че ние сме част от развития свят, където също има неустойчивост на репродуктивните нагласи и също се отчита ниска раждаемост. Това е първият фактор. Вторият е икономическата нестабилност, което още повече намалява репродуктивните нагласи. На трето място, което е и още по-тревожно, е миграцията на млади хора, които напускат България. Така че имаме обективни и субективни фактори, които оказват влияние.

- Можете ли да кажете за кои години у нас е характерна такава ниска раждаемост?

- Отрицателен естествен прираст има още от 1990 година. Абсолютният пик на този показател беше по време на Жан-Виденовата зима. Така че тенденцията според мен е да има все по-намаляваща раждаемост.

- Как ще коментирате факта, че всъщност майката на първото бебе за новата година у нас е на 13 години?

- Бих казал, че е показателно и това е един друг аспект на демографската ситуация - а именно ромският етнос. Реално погледнато, ромите у нас са около 700-800 000 и това е както демографски, така и социално-икономически аспект. Разбира се, случайност е първото бебе за 2017 година да е на 13-годишна ромка, но е показателно за нас. Все пак при тях е обичайна тази долна граница за сключване на брак, както и раждането на деца. То е част от народопсихологията им.

- Какви мерки трябва да се вземат в това отношение?

- Много е важна е инвестицията в образованието. Световната практика показва, че в основата на намаляването на раждаемостта, както и за долната граница на раждаемост, е образованието. При ромите е налице проблемът, че момичетата се женят много рано. Миналата година имах възможност да работя по един проект в град Куклен. Дамата, която е ромка, беше постигнала 100% успеваемост в нейния град и всички момичета там са завършили средно образование. Но тук става дума за превенция, за разговори с родителите. Има го и добрият опит, просто е нужно много работа.

- Като говорим за негативни демографски тенденции, може ли да кажете с кои страни сме съизмерими по тези показатели?

- Всъщност ние нямаме аналог за държава, която без война и природно бедствие да е намалила толкова много населението си за кратко време. Това е страшно. Само преди 6-7 години ООН публикува доклад за състоянието на населението. Оказа се, че за 13 години у нас то се е стопило с 1 милион. А иначе държавите, които ни правят компания по негативни показатели, са от Източния блок - Украйна, Унгария, Естония, Литва, Латвия.

  • - Коя обаче е основната причина за това - ниската раждаемост, високата смъртност или застаряването на населението?

- Ние всъщност сме на първите места по обща смъртност, но това не се коментира особено. Другият фактор е отрицателният естествен прираст. България е с най-ниска продължителност на живота в целия Европейски съюз. Още по време на преброяването през 2011 година от официалната полово-възрастова пирамида на България стана ясно, че по-голямата част от жените са в пенсионна възраст - 60-64 години. Това е изключително притеснително.

- Но нали застаряването на населението е характерно дори и за развиващи страни като Германия? Там също се сблъскват с този проблем?

- Така е. Затова казах, че ние сме част от развиващия се свят, за който тези процеси са характерни. От началото на XXI век средната продължителност на живота в Европа се е увеличила 2,5 пъти. В Германия, Италия населението е силно застаряващо. Дори има прогнози, че в Италия средната продължителност ще достигне 90 години в обозримо бъдеще. Така че този процес е характерен за Европа. Там се компенсира донякъде с емиграцията. Така че при това застаряващо население Европа има нужда от млади хора.

- Заговорихте преди малко за образованието. Ежедневно сте сред млади хора. Наскоро обаче се вдигна доста шум около негативните резултати от PISA. Как ще коментирате?

  • - Трябва да кажем, че тези резултати са доста обективни, като имаме предвид състоянието на образователната система през последните 27 години. Дори бих казал, че по-тревожното е оплакването на бизнеса, че има дефицит на подготвени кадри. В същото време трябва да направим уточнението, че образователната система е една от най-консервативните в целия свят. А в момента светът се променя изключително бързо и тя много трудно може да бъде адекватна на тези промени. У нас обаче положението е по-тежко. Това води до негативните резултати - трудно запълване на места в университетите и скъсаната връзка между образованието и бизнеса, което включва и практиката.

  • - Какви са все пак младите хора, с които общувате? Оптимист ли сте за тях?

- Признавам, че това ми е любим въпрос, тъй като постоянно се изтъква колко са неграмотни младите хора. Бих казал, че това изобщо не е така. Те са изключително интелигентни, будни, за мен е истинско удоволствие да работя с тях. Това, което ние не разбираме обаче, е, че поколенията вече се сменят не през 15, а през 5-7 години. Младите хора са адекватни на времето си, глобални, граждани на света, но и обичат българското. И категорично заставам зад тези свои думи.

  • - През последните години непрекъснато се изтъкваше, че българката предпочита да прави кариера и затова ражда късно първото си дете. Още ли се наблюдава тази тенденция?

- Тази тенденция също е част от развития свят, където има смяна на ценностната система през последните 50 години заради начина на живот. Сега обществото ни става по-консуматорски настроено, има по-голям достъп до информация, по-големи възможности за реализация. Така че тези тенденции ще продължат и занапред и ще са характерни и за нас. В такива условия живеем.

  • - Отнася ли се това и за съжителството без брак?

- Съжителството без брак също е част от тези процеси. Има пет феномена на индустриалната епоха. Един от тях е съжителството без брак. Ако не ме лъже паметта, над 60% от двойките в Европа между 20-40 години живеят на семейни начала. Това е част от съвременните процеси.

  • - На каква възраст българката ражда първото си дете?

- Средната възраст за сключване на брак при жените беше 27-28 години, това се отнася и за първо раждане.

  • - Как стоим по този показател в сравнение с други европейски страни?

- Ами напълно нормално. Сключването на брак в Европа е между 27-30 години, раждането на първо дете също. По принцип под ранен брак се разбира до 21-годишна възраст, а късен - след 28-годишна възраст. Късните бракове са другият феномен на индустриалната епоха - толкова по-малко време остава за второ и трето раждане и съответно това е тенденция за ниска раждаемост.

  • - Тогава смятате ли, че може да се променят негативните демографски тенденции или това е изгубена битка?

- Когато се говори за демографски тенденции, винаги изказвам своето притеснение. Бия камбаната, че е сериозен проблем за нас. В никакъв случай обаче не съм песимист. Процесите в света са много динамични и ние не можем да направим дори краткосрочна, а камо ли дългосрочна. Така че това трябва да стане приоритет на държавата.


Визитка:


Роден е на 6 април 1973 г

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.