Сашо Дончев дърпаше конците в BiT през пиарката си Нери Терзиева

Медии на синьо гориво

Агенция Монитор - сряда, 06-12-2017 - 14:00

Громи държавата през вестник „Сега“ и държанката си „Прас Прес“

Могат ли медиите да се движат на синьо гориво? На този въпрос може да отговори един от членовете на олигархичния кръг „Агнешки главички“ Сашо Дончев. Когато през октомври 1998 г. газовия посредник купува половината от дружеството “Малък вестник” ООД, става ясно едно – време е парите, натрупани на гърба на потребителите на синьо гориво у нас, да започнат да работят в полза на собственика си. И да захранват малката, но креслива медийна войска, с която Дончев ще се сдобие през годините. А за благодарност войните му, въоръжени с моливи и писалки, ще бранят като истински матросовци на амбразурата интересите на ментора си. Дори когато те са в откровен ущърб на държавата и гражданите й.

Началото „Сега“

Началото на медийния апетит на газовия барон идва с влизането му във вестник „Сега“. Първоначално Дончев купува половината дялове в дружеството “Малък вестник” ООД, което издава всекидневника “Сега” от двамата социолози Кънчо Сойчев и Андрей Райчев. Двамата основни играчи в групата фирми около социологическата агенция ББСС - “Галъп интернешънъл” основават вестника година по-рано. Първоначално се пробват да осъществят пробив на вестникарския пазар с “Малък вестник”. Джобният размер на изданието не се харесва на българина, свикнал да чува шумоленето на страниците и да разлиства чаршафи. След провала на вестничето се появява „Сега“. После форматът става като на другите, тръгва и списание със същото име, което не успява да се наложи. Стойчев и Райчев вече притежават и по-голямата част от дяловете на дружеството, което издава месечното списание “Жената днес”.

Деловите отношения между двамата социолози и президента на “Овергаз” Сашо Дончев не започват с покупката на половината от “Сега”. Рекламната агенция “Шампионите - Young & Rubicam”, в която Стойчев и Райчев имат участие, обслужва рекламния бюджет на газовата компания още отпреди близо година и половина, посочват от „Капитал“. Когато продажбата на „Сега“ се официализира, Дончев вече получава възможността да се представя и като издател. Като такъв той с охота се прави на независим и громи неудобните си политици, гузно премълчавайки собствените си и тези на менторите си далавери. Вестник „Сега“ и компанията му „Овергаз“ пък се превръщат в люпилня за кадри, които по-късно през годините ще работят вярно за олигарха.

Газов романтик

Газов романтик – така нарича бившия си шеф Сашо Дончев дългогодишната му пиарка Нери Терзиева. Газов романтик или газов барон – Дончев уцели десетката, когато взе на работа популярната и обичана телевизионна говорителка. Трябваше му лице назаем и го получи. Преди да започне да лъска публичния образ на новия си работодател, в продължение на пет години Нери Терзиева беше прессекретар на експрезидента Петър Стоянов. „Той се провали, защото излезе от образа, който тя му беше създала”, смята конкурентът му за втория мандат Богомил Бонев, но допълва: „Всъщност силно се съмнявам, че тя не е знаела какво се кани да прави любимото й PR творение”. По същия начин стоят нещата и с Дончев, заради който в някакъв етап на Нери Терзиева й се наложи да поеме и критиките срещу него, докато той се цупеше и тропаше с краче като сърдито дете, че държавата е лоша мащеха и не го обича. А през цялото време ставаше въпрос единствено за пресечени далавери. Но Нери Терзиева трябваше да заеме страната на работодателя си и се справи мъжки с тази задача, изправяйки се като щит пред него. Тя беше и тази, която държеше връзката с журналистите – в затворени фейсбук групи и открито – лице в лице, докато той избирателно се явяваше пред медии, които не могат да го изненадат с неудобни въпроси. Набрала опит с Петър Стоянов, Нери Терзиева се раздаде и за Сашо Дончев, който се превърна в още по-любимо нейно творение. Но когато Дончев тръгна на открита война с президента през 2009 г. в отчаян опит да запази келепира, който смучеше от тръбата с гад, нищо вече не бе в състояние да му помогне. Въпреки това Терзиева изкара 13 (фатални или не) години край Дончев. Напусна го, за да се захване с нов проект – телевизия BIT. Формално телевизията се водеше независима, но съвсем видимо обслужваше интересите на олигархичната задруга - Василев, Прокопиев и Дончев и партийното им отроче „Да(й), България“

Свръзка

Започва кариерата си в Телевизионен център - Пловдив и после се издига в йерархията до поста директор на Ефир 2. Година след това е уволнена. Именно бившата тв водеща е свръзката между различните медии и НПО-та, обслужващи и градящи фабриката за фалшиви новини, манипулираща общественото мнение в полза на „Да(й), България“ и олигарсите, стоящи зад партията. Освен че от 2015 г. е в ръководството на телевизия BIT, подслонила де-що има журналисти, обслужващи интересите на играчите на задкулисието, като се започне с любимите интервюиращи на банкера беглец Цветан Василев – Сашо Диков и Люба Кулезич,

Терзиева е и във фондация „Сорос център за културни политики“. Там си прави компания с преподавателката по медийно право в СУ Нели Огнянова, която е част от екипа на проекта на соросоида от първи ранг Иван Кръстев и Иво Прокопиев „КТБ файлс”.

Активна роля Терзиева играе и при пускането в обращение на най-новия медиен продукт на съпътстващата „Да(й), България“ фабрика за фалшиви новини – карикатурния орган „Прас прес“. Целият лъжлив сценарий по превръщането на „Прас прес“ в активен борец уж за свобода всъщност е спуснат през газовите тръби на Сашо-Дончевото „Овергаз“ и е превърнат в медийна кампания от гласа на дружеството, жилещо вече две десетилетия българите с надути сметки за синьо гориво – Нери Терзиева. Самата Терзиева е в продължение на 13 години говорител на „Овергаз“, където акостира след петгодишен престой на „Дондуков“ 2 като пресаташе на тогавашния син президент Петър Стоянов, сред спонсорите на чиято кампания за държавен глава е и Дончев. Бившата тв говорителка напуска формално „Овергаз“ през 2015 г., за да оглави друг проект, също представящ се за независим, но откровено обслужващ интересите на олигарсите Василев, Прокопиев и Дончев и партийното им отроче „Да(й), България“ - телевизия BIT.

БГ шарлита

Септември 2017 г. На вестникарска стойка в голям хипермаркет наред със сериозната преса се забелязва купчина с някаква шарена брошура. Хората подминават, не я забелязват изобщо. Брошурите са досущ като рекламните оферти на хипермаркета, но не толкова лъскави. Каталозите се разграбват, но не и вестничето. Създателите на въпросната „карикатура на карикатурата” тръбят навред, че са репресирани, цензурирани и прочие. Истината е, че сатиричната диплянка не се търси. Творчеството на тримата, нарекли себе си „невъзпитани карикатуристи”, остава недооценено, колкото и да им се иска да се правят на „шарлита”. Аналогията с френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо” (на френски: Charlie Hebdo) е дори неприлична. Нашенците нямат нищо общо с тамошната редакция и с продукта, който произвежда. Те правят нещо, на което сами си се кефят. Шарен стенвестник за лична употреба.

Няколко месеца по-рано, когато PR кампанията на шаренията е в разгара си, един от карикатуристите събира вдъхновение на протест, маскиран под благовидното наименование „граждански марш”. Това всъщност е поредният хепънинг, организиран от задкулисния кръг „Агнешки главички“, пробващ отчаяно да овладее Темида, а оттам и държавата.

Няма много „цивилни”, желаещи да маршируват, но пък редовните заподозрени са там. Не минава протестен митинг без главата на „Зеления октопод“ Тома Белев, с чиито проекти той и ортаците му точат еврофондовете в момента и поради това са обект на проверка от страна на МОСВ. За „тройката на разсъмване” Асен Генов, Николай Стайков и Антоанета Цонева да не говорим. Кой ще си спомня за тях, ако не „маат гащи” на площада и не демонстрират активна гражданска позиция? Телевизиите вече са ги изчерпали като събеседници и избягват да ги канят, защото не могат да оправдаят присъствието им в студиото. Не са нито кой знае какви оратори, нито пък представляват другиго освен себе си. Досущ като „невъзпитаното” стенвестниче, формацията „Да(й), България”, която приюти само една Кака Цонка от изброените, постоя на тезгяха, но не се намери кой да я пожелае. Изритани от избирателите с шут на последния парламентарен вот, лицата от партията на задкулисието вече са донякъде употребени. Затова са им нужни „шарлитата“, които, макар и на служба при олигарсите, поне не са компрометирани.

 

Роди няколко газови кризи у нас

Газовия барон източи милиард, иска да дупчи Добруджа

Напълни над милиард в джобовете си от закачането към тръбата

Газовият барон Сашо Дончев, който се опитва да се представя зад граница като издател на „независима медия“, в България е скандално известен с това, че натрупа над милиард от надуване на сметките за синьо гориво на гражданите и със скандалните си мераци да дупчи Житницата на страната ни Добруджа за газ. Новата му цел обаче не е случайна – дончев е на път да фалира, тъй като е на път напълно да се раздели с ролята си на доставчик на синьо гориво у нас, откъдето изкарваше солидни суми.

Студено

Дончев вече веднъж преживя колапс за над милиард преди три години, когато първият кабинет „Борисов” му резна кранчето, прекратявайки паразитната му роля на посредник между „Газпром” и „Булгаргаз”. Данните в Търговския регистър показват, че с изхвърлянето му от тази позиция „Овергаз” е претърпял загуби за милиард – сума, с която реално дотогава е жилил хазната, а с това и всички данъкоплатци. През 2012 г. приходите на „Овергаз инк” са надхвърляли 1 млрд. лева, а през 2013-а – годината след промените, „Овергаз инк” декларира десетократно по-ниски обороти в размер на малко над 185 млн. лв.

Преди точно две години десетки хиляди домакинства бяха на косъм да останат без отопление навръх Нова година след като стана ясно, че фирмата на Дончев не може да изпълнява договорните си задължения с тях, тъй като „Газпром експорт” спира доставките си за компанията на олигарха заради неизпълнени ангажименти. Само спешната намеса на кабинета и поемането на доставките за потребителите от държавата в лицето на „Булгаргаз” предотвратиха задаващата се криза. Тогава премиерът Бойко Борисов не скри гнева си по адрес на „Овергаз” и показа документ с нулеви заявки за синьо гориво от компанията, като не изключи варианта да е бил в ход именно конспиративен сценарий за изкарване на недоволни хора на улицата.

Цумгейт

За да спре всякакви опити за разследване на аферите му, газовият барон използва малотиражния си вестник „Сега“ за щит, зад който да се скрие от възмездието на Темида. Точно заради това, малко преди прокуратурата да обяви, че се проверява скандалното увеличение на цената на синьото гориво у нас, което Дончев издейства чрез пионката на Иван Костов в Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, газовият барон се пробва да организира пуч срещу главния прокурор Сотир Цацаров и така да отърве кожата на умиращия си бизнес. Оказа се, че надуването на цената на синьото гориво е направено с едничката цел да покрие разходите на „Овергаз“ за плащане на санкция заради газовата криза, пред която изправи страната в края на 2015 г.

Когато прокуратурата излезе със становище, че ще оспорва увеличението на природния газ обаче, Дончев пусна през машината си за медийни манипулации запис от среща с бизнесдами, на която клевети в натиск главния прокурор. Няколко проверки по-късно доказаха, че обвинител № 1 не е притискал скандалния бос, а точно обратното – Дончев е потърсил Сотир Цацаров в опит да си осигури съдебна индулгенция. Всички тези факти обаче липсват в писмото до Брюксел на шайката олигарси. Фактите обаче са лесно достъпни и най-вероятно няма да убегнат на еврочиновниците, които босовете се опитват да измамят с фалшивия си плач.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.